Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (36)

34.

Двигателят на „Морска стрела“ приличаше на лимузина, на която е нахлузена огромна автомобилна гума. Частта, която приличаше на лимузина, представляваше всъщност правоъгълен индукционен корпус, който засмукваше вода и я изхвърляше през три пръстеновидни отвора в задната си част. Точно пред него, горе-долу в средната част, бе разположено нещо подобно на огромна поничка. В нея бе монтирана високотехнологична реактивна помпа, благодарение на която подводницата развиваше уникално висока скорост. Двигателят бе покрит с хлъзгава на вид субстанция и като цяло имаше студено футуристично излъчване.

Светлината на силните лампи хвърли отблясъци върху двигателя, когато един кран го вдигна от подпорите, на които бе кацнал, и го пренесе върху голямо ремарке. Цяла армия работници се втурна да го привързва със стоманени въжета и да мята отгоре му брезентови покривала. Към ремаркето се приближи на заден ход влекач, осигурен от компания, специализирана в превоза на секретни товари, и работниците прикачиха платформата към него.

Камионът напусна Научноизследователската лаборатория на военноморските сили в Чесапийк Бей в шест и половина сутринта. Потегли в посока, противоположна на залива, към вътрешността на континента, сред гори и поля, покрити с утринна роса. Оловносиви облаци скриваха изгряващото слънце.

— По кое време се очаква да пристигнем в Гротън? — попита вторият шофьор, като едва потисна прозявката си.

— Според джипиеса след седем часа — отвърна шофьорът. — Може да отнеме и повече, ако не избегнем задръстването на околовръстното.

В този слабо населен район в южната част на щата Мериленд движението по шосето към Вашингтон бе доста рехаво. След един по-остър завой двамата видяха напред да се издига стълб черен дим. Когато стана очевидно, че димът се издига над самия път, шофьорът намали.

— Да не се е запалила някоя кола? — попита колегата му.

— Възможно е. Сигурно е някоя стара бричка.

Източник на дима се оказа очукана двайсетгодишна тойота с протрити гуми. Бе спряла насред пътя, а изпод капака й излизаха пламъци.

Шофьорът на камиона спря на няколко метра от колата и огледа пътя за жертви. Малко по-напред встрани от пътя бе отбил бял микробус, но нито край горящия автомобил, нито в буса се забелязваха признаци на живот.

— По-добре да повикаме пожарната — каза шофьорът, докато колегата му посягаше към пожарогасителя зад седалката.

Силен трясък ги накара да подскочат от местата си. Някой пъхна облечена в ръкавица ръка през счупеното странично стъкло и хвърли в кабината граната със сълзотворен газ.

Кабината мигом се изпълни с бял дим с остра миризма и мъжете започнаха да се задушават. Очите им горяха, все едно някой бе излял под клепачите им нагорещена лава, и те посегнаха към дръжките на вратите, за да се спасят от тази агония.

Шофьорът успя да отвори вратата си първи и да скочи на пътя. Мъж с маска за ски на лицето го зашемети с електрошоков пистолет и той падна и се загърчи в конвулсии на асфалта. Вторият шофьор успя да извади пистолета си, преди да скочи от кабината, но тъй като сълзотворният газ го бе заслепил, не успя да види втория нападател, който го извади от строя също с електрошок.

В кабината на камиона се качи трети нападател с противогаз, взе гранатата и я запокити в полето. Настани се зад волана, заби нож в тапицерията на тавана, издърпа плата, откри нужната му жица, преряза я сръчно и така извади от строя монтирания на покрива GPS предавател, който позволяваше на компанията да проследява маршрута на камиона. После включи на скорост и подкара напред, докато предната броня на камиона не опря в горящия автомобил. Тогава натисна педала на газта и завъртя волана надясно. Мощният камион избута тойотата досущ като досадно насекомо и я преобърна в канавката.

След като върна камиона в лентата за движение, новият шофьор изключи от скорост и свали страничния прозорец. За броени секунди и последните облачета сълзотворен газ излетяха навън. Пабло свали неудобния противогаз и го захвърли на седалката до себе си.

Погледна си часовника и се усмихна. Само за две минути бе успял да поеме контрол над една от най-секретните военни разработки на американците. Извади мобилния си телефон, набра номер с много цифри и се усмихна. С нетърпение очакваше да осъществи планираното отмъщение.