Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (26)

24.

Шумът, който чу Пит, не бе немощният вой на малкия двигател на взетия под наем компактен автомобил, а басовото боботене на мощна моторница. Пит хукна към кея, оценявайки по достойнство плана на Ан да се измъкнат с лодката на Хейланд. За нея, особено с навехнатия й глезен, бе много по-лесно да се спусне по склона към езерото, а и лодката бе съвсем наблизо. При положение че ключовете й вече бяха в джоба на Ан, тя можеше единствено да се надява моторът да запали от първи опит.

Стрелецът в лабораторията се озова пред неочаквано препятствие — алуминиевата патерица бе подпряла вратата и той не можеше да я отвори. Вбесеният мъж заблъска силно по вратата и в крайна сметка патерицата се огъна и падна на земята. Стрелецът излетя през вратата и се обърна в посоката, от която долиташе звукът от моторницата. Забеляза неясния силует на Пит да тича сред крайбрежните дървета и хукна подире му.

Пит дишаше тежко, левият крак го болеше, но той продължи да тича по застланата с чакъл алея, която водеше към езерото. Най-сетне видя Ан, която седеше в кокпита на моторницата, обърнала поглед към него, но бе чул трясъка, долетял откъм лабораторията, и не бе необходимо да се обръща, за да разбере, че стрелецът е разбил вратата и няма никакво намерение да ги остави да се измъкнат.

— Тръгвай, Ан! — извика той. — Не ме чакай!

Ан се наведе към кея и освободи въжето, завързано за кърмата, след което закуцука напред и отвърза въжето на носа. Тъкмо сядаше до щурвала, когато Пит изтопурка по дървения кей.

Когато приближи, Пит с изненада установи, че моторницата е от старите модели с двоен кокпит, направен от махагон. Ако бе малко по-светло, щеше да види, че е „Крис Крафт“ от началото на четирийсетте.

Без изобщо да забави и да се колебае, Пит скочи в задния кокпит, прехвърли се на капитанското място и бутна дросела докрай.

Моторницата полетя напред, понесена над вълните от шестцилиндровия двигател „Крайслер“.

Пит погледна назад, видя тъмния силует на стрелеца, който тичаше по кея, и извика на Ан:

— Наведи се!

Завъртя рязко щурвала и се приведе.

Ревът на двигателя заглуши изстрелите, но Пит долови няколко слаби удара, когато няколко куршума се забиха в корпуса. Изчака няколко секунди, надигна глава и се огледа. Лодката се носеше покрай брега и дърветата вече скриваха кея от погледа му. Пит завъртя щурвала към по-дълбоки води и издърпа Ан до себе си. Тъй като цялото му внимание бе ангажирано с бягството им, бе забравил пулсиращата болка в крака си и лепкавата кръв по него.

— Добре ли си? — попита той.

Ан кимна.

— Едва ли щяхме да се измъкнем, ако не ти бях взел патерицата. Извинявай.

— Бях толкова уплашена, че изобщо не мислех за патериците. Видях кея и се сетих, че ключовете от яхтата са на същата халка.

Разтри глезена си и попита:

— А сега какво?

Пит вече бе започнал да съставя план как да осуети намеренията на двамата злодеи.

— Как какво — каза той. — Ще ги пресрещнем.

До хижата на Хейланд водеше само един път. Пит знаеше, че крадците трябва да минат през Бейвю, ако искат да избягат с откраднатите документи. Можеха да им попречат само ако успееха да ги изпреварят. И в тази надпревара трябваше да разчитат на една седемдесетгодишна лодка.

Макар да бе на преклонна възраст, старият „Крис Крафт“ на Хейланд развиваше отлична скорост. Моделът бе съоръжен с двигател с мощност сто и трийсет конски сили. Старата моторна лодка бе не само бърза, но и елегантна, изработена от лакиран махагон, с двоен кокпит и изящно оформена кърма. Доста търсена от яхтсмените още по времето, когато бе напуснала фабриката в Алгонак, Мичиган, през 1942 г., сега тя се радваше на специално внимание от страна на колекционерите на класически моторници.

Макар да разполагаха с известно предимство, Пит съзнаваше, че двамата престъпници ще направят всичко по силите си, за да се измъкнат колкото се може по-бързо. Освен това можеха да се движат по шосето със скорост два пъти по-голяма от тази на моторницата.

Осеяното със звезди небе осветяваше пътя пред лодката и той се насочи по-близо до брега в опит да скъси разстоянието. След няколко минути, през които моторницата летеше с пълна скорост, отляво се появи широк залив и Пит насочи лодката към него. Пред носа се появиха светлините на Бейвю. Пит хвърли поглед към крайбрежния път, но не видя светлини от фарове.

— Как ще ги спрем? — попита Ан.

Пит си задаваше същия въпрос. Не разполагаше с оръжие, намираше се в седемдесетгодишна лодка с жена, която едва можеше да ходи, а това определено не се отразяваше благоприятно на шансовете му. Най-очевидната и логична постъпка би била да отидат до военноморската лаборатория и да повикат помощ. Резултатът от подобен опит обаче би могъл да бъде арест или стрелба по тях от страна на охраната, а не оказването на помощ. Пит се огледа и забеляза един кей, разположен близо до портала на лабораторията. Пътят откъм хижата на Хейланд пресичаше главната улица на селцето недалеч оттук. Той посочи кея и каза на Ан:

— Ще спрем там. Опитай да стигнеш до караулното помещение и убеди охраната да повика подкрепления, които да блокират пътя. Аз пък ще се опитам да намеря начин да ги забавя.

Ан кимна, че е разбрала.

Моторницата влезе с пълна скорост в заливчето и Пит я насочи към кея. Изключи двигателя в последния момент и се плъзна между две лодки, като закачи едната съвсем лекичко. Скочи на кея и помогна на Ан да слезе от лодката.

Забърза пред нея, като оставяше кървави следи. Ан ги погледна и потрепери от страх.

Улиците на Бейвю бяха пусти. Пит долови звука от форсиране на автомобилен двигател в далечината и погледна към отсрещния бряг на залива. Както очакваше, между дърветата проблеснаха фаровете на автомобил, който летеше по пътя откъм хижата на Хейланд.

Пит се огледа с надеждата, че ще успее да открие нещо, което да използва като барикада. От едната страна на пътя се издигаше високата ограда на лабораторията по акустика, от другата се спускаше стръмен склон. Не се виждаха нито камъни, нито дънери, нито дори кофи за боклук, които да използва, за да спре колата. Но по-нагоре видя на банкета самосвал, натоварен с чакъл, и жълт булдозер.

Погледна към приближаващите се светлини. Колата щеше да е тук след не повече от минута.

— Е, значи, ще се преквалифицирам на строителен работник — промърмори Пит и се затича с всички сили нагоре.