Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (22)

20.

— Мисля, че е за предпочитане да избегнем разговора с местните власти — каза Джордино и кимна към служителя на коридата, който идваше към тях, следван от двама охранители.

— Изведи ни оттук — каза Пит и хвана здраво Ан през кръста.

Тя пристъпи колебливо и изохка, понеже остра болка прониза глезена й.

— Спокойно, облегни се на мен — каза Пит. — Изобщо не си тежка.

Джордино заора през тълпата като снегорин, разчиствайки път на куцукащото дуо зад гърба си. Излязоха от стадиона през най-близкия изход под заглъхващите аплодисменти на трибуните. Представителите на управата не успяха да ги настигнат — само гледаха смаяно как тримата американци се качват на такси и изчезват в нощта.

Ан помоли да я отведат в американското консулство, но двамата представители на НАМПД надделяха, тъй като бездруго вече бяха договорили с шофьора на таксито бакшиша плюс допълнително количество бензин. Докато таксито летеше през Тихуана, умората от преследването налегна и тримата и разговорът замря. Пит искаше да зададе на Ан купища въпроси, но моментът не бе подходящ.

Откакто бе напуснала кораба, Ан бе сдържала емоциите си, за да не позволи на страховете си да я завладеят. Но сега, макар да се бе измъкнала от лапите на Пабло и животът й да бе извън опасност, макар да се чувстваше сигурна с Пит и Джордино, страховете й започваха да се прокрадват в душата й. Тя потрепери, въпреки че нощта бе топла, и се опита да овладее емоциите си. Пит постави нежно ръка на рамото й и я прегърна. Само след няколко минути Ан се унесе и заспа.

Стигнаха на малкия пясъчен плаж почти в десет. Пит с облекчение установи, че надуваемата лодка, която бяха взели от баржата, си е на мястото, където я бяха оставили. Джордино напълни резервоара догоре, после подаде тубата с гориво на таксиметровия шофьор и каза:

— Gracias, amigo.^[1] — И му даде и част от печалбата си на покер.

Таксиметровият шофьор преброи банкнотите, усмихна се и отвърна:

— Buen viaje!^[2]

Избутаха лодката във водата и се качиха. Двигателят запали с лекота.

— Сигурен ли си, че ще открием „Дрейк“? — попита Ан, докато оглеждаше потъналото в мрак море.

— Руди е достатъчно умен да остави светлините включени — отвърна Пит.

Излязоха от заливчето и Пит насочи лодката на север покрай брега. След миля-две свърна към открито море. Беше запомнил маршрута, по който бяха дошли. Хвърли поглед назад и откри нужния му ориентир: светлините на самотна къща, кацнала високо на един хълм, които се подреждаха в една линия с бледожълтите улични лампи на брега. Опита се да ги държи на една линия, след което насочи лодката към открито море. И точно когато водите около тях станаха по-черни от катран, на няколко румба от носа на лодката се появи слабо сияние — самотна бяла светлина, която постепенно се разпадна на няколко отделни. Когато се приближиха, откриха, че това са светлините на три кораба.

„Дрейк“ и баржата бяха хвърлили котва в непосредствена близост, а наблизо дрейфуваше значително по-голям кораб. Пит забеляза белите и оранжеви линии по корпуса, които означаваха, че корабът е на американската брегова охрана.

Когато Руди Гън видя Ан, на лицето му се изписа видимо облекчение и той се надвеси над парапета и извика:

— Слава богу, че всички сте добре!

— Внимавай, навехнала си е глезена — предупреди го Джордино, докато помагаше на Ан да се качи на борда.

— Ще повикам корабния лекар на „Едисто“ — каза Гън.

Ан поклати глава.

— Няма нужда. Трябва ми само малко лед.

— На мен също — добави Джордино, докато се качваше на борда. — Но в чаша с „Джак Даниълс“.

Пит остана в надуваемата лодка, за да изиграе ролята на водно такси, което да доведе на борда на „Дрейк“ лекаря на бреговата охрана. Ан бързо се озова в каютата си с леденостуден компрес на глезена и няколко обезболяващи хапчета в стомаха. Пит върна лекаря на кораба на охраната, привърза надуваемата лодка и се качи на борда на „Дрейк“.

Ал вече бе разказал на Руди премеждията им в Тихуана.

— Матадорът Пит, а? — усмихна се Гън.

— Във вените ми сигурно тече поне малко испанска кръв — въздъхна Пит, после погледна към „Едисто“ и каза: — Добре сте направили, че сте повикали бреговата охрана, но те защо не са преследвали мексиканската моторница?

— След като не става въпрос за животоспасяваща операция, нямат право да навлизат в мексикански териториални води без разрешение. Свързаха се с мексиканския военноморски флот, който би трябвало да се заеме с това — обясни Гън, свали очилата си и избърса стъклата им. — За съжаление, оказа се, че мексиканците не разполагат с кораб в района, така че шансовете да открият моторницата не са големи. Реших, че е най-добре „Едисто“ да ни прави компания, докато не се свържете с нас.

— Разумно решение.

— Според мен онези типове ни дебнеха от самото начало и чакаха да извадим „Сепия“ — каза Гън. — Какво толкова ценно имаше в онази кутия?

Пит присви очи.

— И аз бих искал да знам.

— Каквото и да е имало вътре — каза Джордино, — някой ще е много разочарован от загубата му. От него остана само безполезна купчина жици.

— Между другото — каза Гън, — сменихме радиостанцията на мостика с резервна, която взехме от трюма. Предлагам да уведомим „Едисто“, че сме готови да се върнем в Сан Диего.

— Руди, не смяташ ли, че не сме довършили работата си там долу? — попита Джордино и посочи към морето.

Руди го изгледа високомерно иззад очилата си.

— Да не си въобразяваш, че съм стоял със скръстени ръце, докато ви нямаше?

Той пристъпи към задната част на мостика и посочи през прозореца баржата, хвърлила котва до „Дрейк“. На борда й бе „Сепия“, кацнала върху дървени подпори и озарена от приглушените бордови светлини на баржата.

— Извадили сте я без нас!? — възкликна Джордино и се обърна към Пит. — Как можахме да го пропуснем!

— Е, все пак вниманието ни беше ангажирано другаде — каза Пит. — Браво, Руди! Някакви проблеми при изваждането?

— Никакви. Използвахме подводницата, за да закачим куката на крана за въжетата, която бяхте пъхнали под яхтата, и я вдигнахме. Не ни създаде никакви проблеми, но смятам, че ще проявиш интерес към корпуса й.

— Ще я огледам веднага — каза Пит.

Гън взе фенери и тримата се качиха на надуваемата лодка, която ги откара до баржата. Тя изглеждаше призрачно тиха, капитанът й бе задрямал в рубката, а дакелът се бе свил в краката му.

„Сепия“ се издигаше високо над главите им. Корпусът й бе чист и сух, а хромираните й елементи блестяха, сякаш не бе престояла почти цяла седмица на дъното на океана.

Джордино подсвирна тихичко, когато забеляза огромната дупка, разкъсала основата на корпуса й.

— Сигурно е потънала за минути!

— Предполагам, че хората от Агенцията за съвременни отбранителни технологии имат пълното основание да са подозрителни — каза Гън. — Не мисля, че става въпрос за нещастен случай.

— Възможно е онези с моторницата да са закрепили експлозив към корпуса й — предположи Джордино. — Вероятно са го взривили преждевременно, преди да успеят да докопат кутията.

— Експлозивите са били вътре в яхтата — каза Пит, след като огледа пораженията. — Следите показват, че става въпрос за вътрешна експлозия.

Гън прокара ръка по назъбената повърхност около дупката; тя бе огъната навън.

— Прав си. Взривът е дошъл отвътре.

Пит клекна до дупката и освети мрачния трюм на яхтата. Виждаха се останките от камбуза, почернелите ребра на корпуса, голямата дупка в тавана на трюма. И все пак пораженията във вътрешността на яхтата не бяха толкова сериозни, колкото тези по корпуса.

Докато оглеждаше щетите, Пит забеляза две скъсани оранжеви жици. Проследи ги до камбуза, където изчезваха в дупка, пробита в една от гредите под ахтерщевена. Промъкна се през отвора от взрива, мина през камбуза и трапезарията и изкачи стъпалата до рубката. Там спря и огледа щурвала. Отвори панела пред мястото на капитана и откри в него плетеница разноцветни кабели, свързани с управлението на бордовата електроника. Откри и оранжевите жици. Едната бе свързана с акумулатора, а другата отиваше към дросела. Минута по-късно откри скрития ключ под щурвала.

Джордино и Гън бяха заобиколили „Сепия“, за да се качат на борда й откъм кърмата. Откриха Пит да стои замислен пред щурвала и Гън го попита какво е открил.

— Ще трябва да внеса известна корекция в моята теория — каза Пит. — Не са били мексиканците. Хейланд сам е взривил яхтата.