Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (16)

14.

Гън свали подводницата на борда на „Дрейк“ и щом се измъкнаха през люка, Пит попита:

— Има ли пострадали?

— Не — отвърна Гън. — Заплашиха обаче да ни убият, ако повикаме помощ или понечим да ги преследваме.

— Кои бяха? — попита Джордино.

Гън поклати глава.

— Нямам представа. Обръщаха се към водача си с Пабло. Взеха кутията, която извадихте от „Сепия“. Някаква представа какво има в нея?

— Никаква — отвърна Пит. — Но смятам, че Ан знае. Тя как успя да се качи на борда на моторницата им?

— Ан? Мислех, че е в каютата си!

— Видяхме я да се крие зад кабината на щурвала, когато моторницата им отпраши към брега — обясни му Джордино.

Гън пребледня.

— Ако я хванат, сигурно ще я убият.

— Повикай бреговата охрана — нареди Пит. — Възможно е да разполагат с катер за борба с наркотрафика наблизо. Не споменавай нито дума за Ан — онези може да подслушват честотите. С Ал ще се опитаме да ги настигнем с надуваемата лодка.

— Няма да стане — отвърна Гън. — Простреляха и лодката, и радиостанцията на мостика. Разполагаме с портативни радиостанции, с които мога да се свържа с бреговата охрана, но що се отнася до лодката, нямаш късмет.

— Ами баржата? — попита Джордино.

— Първо да проверим как е капитанът. Опасявам се да не са го пребили.

— Руди, свържи се с бреговата охрана — каза Пит. — Ние с Ал ще проверим баржата.

Пит и Джордино хукнаха към кърмата. Баржата бе опряла нос до изследователския кораб току под нивото на палубата му. Двамата скочиха на омазаната с масло палуба и затичаха към рубката на кърмата. Когато приближиха и надникнаха вътре, ги посрещна ръмжене на куче.

До щурвала бе коленичил побелял мъж, долепил ръка до кървяща рана на главата си. Пред него сякаш на стража стоеше черно-кафяв дакел и ръмжеше срещу натрапниците.

— Тихо, Маузер — сгълча го мъжът.

— Добре ли си? — попита го Пит, докато му помагаше да се изправи — след като заобиколи предпазливо дакела, разбира се. Мъжът се оказа висок почти колкото Пит, около метър и деветдесет, но тежеше няколко килца повече.

— Онзи кучи син се появи изневиделица и ми счупи радиостанцията. — Сините очи на възрастния капитан започваха да се проясняват. — Цапардосах го здравата, но и той ме фрасна с дръжката на пистолета.

Джордино откри аптечката и превърза раната на мъжа.

— Благодаря, момче. Какви са тези типове, между другото?

— Нямам представа — отвърна Пит. — Но един от нашите хора е на лодката им. Имаш ли спасителна лодка, която да вземем назаем?

— Има един малък „Зодиак“ отзад. Двигателят не е кой знае колко мощен, но можете да я вземете.

Едва сега капитанът погледна през прозореца на рубката и видя, че баржата избутва „Дрейк“.

— Господи! Нека първо се отдалеча от вашия кораб, за да не скъсате котва.

Включи за кратко дросела на задна, сетне превключи на нулева. Обърна се към Пит и вдигна вежди разтревожено.

— Внимавайте с онези типове!

— Ще внимаваме!

Пит му кимна и последва Джордино, който вече бързаше по палубата. На излизане зърна за миг удостоверението за управление на плавателни съдове на капитана, окачено на една от стените. Сбърчи чело като видя, че е издадено на името на Клайв Къслър, после побърза да настигне Джордино.

Ал вече развързваше малката надуваема лодка. Вместо да губят време да я спускат с лебедката, просто я хвърлиха през борда, след което скочиха в нея. Пит дръпна няколко пъти въжето на стартера и запали извънбордовия двигател. Даде пълна газ и бързо се отдалечи от баржата и пое към брега.

Въпреки сгъстяващия се мрак силуетът на мексиканската моторница все още се виждаше на хоризонта и Пит насочи малката лодка по дирите й. Разстоянието между двете лодки обаче се увеличаваше, тъй като моторницата се движеше много по-бързо от малкия „Зодиак“. Пит не бе в състояние да направи нищо друго, освен да се опита да не изостане прекалено, за да успее да види къде точно ще слязат на брега престъпниците.

— Надявам се, че не си забравил да вземеш паспортите ни — извика Джордино.

Поддържаха курс право на югоизток, което неизбежно щеше да ги отведе до мексиканския бряг.

— По-добре да бях взел гранатомет — отвърна Пит.

Джордино вече бе огледал лодката. Единственото потенциално оръжие, с което разполагаха, бе малката й котва. Пит обаче нямаше никакво намерение да влиза в открита конфронтация с въоръжените крадци. Единствената му грижа бе безопасността на Ан.

Докато сянката на моторницата се стапяше в далечината, той се зачуди какво ли е замислила дръзката агентка от Службата за криминални разследвания на военноморските сили.