Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (39)

37.

Екзотичен аромат на плумерии, примесен с лекия мирис на авиационно гориво посрещна Пит и Джордино на изхода на международното летище в Хонолулу. Ярката слънчева светлина и тропическият бриз мигом прогониха умората от дванайсетчасовия полет от Вашингтон. Джордино махна на едно такси, което да ги откара до разположената недалеч военноморска база Пърл Харбър.

Широките улици, обрамчени с високи палми, отприщиха поток от спомени у Пит. По време на първите си година в НАМПД бе прекарал доста време на Хаваите. Тук се бе влюбил в красивата жизнерадостна Самър Моран. Макар да бяха минали десетилетия от мига, в който я бе видял жива за последен път, образът на изящното й лице и живите й очи бе също толкова ясен, колкото лазурното небе над главата му. Покойната майка на двете му големи вече деца лежеше в гробището от другата страна на острова, откъдето се откриваше приказна гледка към океана.

Скоро се озоваха пред входа на военноморската база и Пит прогони спомените от главата си. На входа за посетители ги очакваше млад мичман, който бе така любезен да натовари багажа им в джипа си. Поеха между кейовете и не след дълго паркираха край кораб с издължен тесен корпус с остри форми и също такава тясна, но леко заоблена надстройка, който изглеждаше така, сякаш е издялан с остър нож.

— Какво е това? — учуди се Джордино. — Ферибот, напомпан със стероиди?

— Не си далеч от истината — каза Пит. — Дизайнът на „Фортитюд“ се основава на високоскоростен ферибот за автомобили, построен от една австралийска компания.

— И корпусът му е на катамаран? — каза Джордино, когато забеляза, че заобленият нос на кораба е кацнал върху два вертикални корпуса.

— Да, и при това е изработен от алуминий. „Фортитюд“ се задвижва от хидрореактивен двигател. Част е от транспортния корпус на флота и служи за бързо превозване на войски и оборудване по море. Военноморските сили строят цяла флотилия подобни кораби.

Когато свалиха багажа си от джипа, към тях се приближи мъж с изпито лице, облечен в камуфлажна униформа.

— Господин Пит?

— Да, аз съм.

— Лейтенант Арън Плъград, брегова охрана, отдел за морска безопасност. — Мъжът протегна ръка и се здрависа с Пит с желязна хватка. — Хората ми вече са на борда на „Фортитюд“. Уведомиха ме, че можем да потеглим всеки момент.

— С колко голям екип разполагате, лейтенант?

— Водя отделение от осем души, обучено за борба с пирати. Опитат ли се да отвлекат кораба, ще ги спрем.

Плъград и хората му бяха част от почти неизвестно на обществеността поделение, наречено Група за бързо реагиране към бреговата охрана. Това всъщност бяха командоси, обучени да действат изключително по море, да обезвреждат терористи, да проникват на борда на кораби, попаднали в ръцете на врага, да откриват взривни устройства и така нататък.

— Мога ли да ви задам един въпрос? — каза Плъград. — От НАМПД получихме сандък с дузина високотехнологични защитни костюми за работа в опасна химична и биологична среда. Натоварихме ги и…

— Те са за вашите хора — обясни Пит. — Погрижете се, когато се качим на борда на „Аделейд“, всеки от хората ви да разполага с подобен костюм. Смятаме, че по време на евентуалната атака срещу нас може да бъде използвана модифицирана микровълнова система, сходна с онази, разработена от армията за борба с масови безредици.

— Запознат съм с тази система — каза Плъград. — Ще вземем необходимите мерки.

Пит и Джордино се качиха на борда на необикновения на вид кораб. Посрещна ги преждевременно побелелият капитан III ранг Джарет. Покани гостите си от НАМПД на мостика, където заедно проследиха на екрана на навигационната система курса, който трябваше да следва корабът.

— Очаквам да се срещнем с „Аделейд“ в този район — каза Джарет и заби пръст в океана югоизточно от Хавайския архипелаг. — Мястото на срещата се намира на около хиляда и сто морски мили от Оаху. Когато приближим, ще пресечем курса на „Аделейд“. Предполагам, че ще ни отнеме по-малко от двайсет и четири часа, за да я настигнем.

— Двайсет и четири часа? — Джордино поклати учудено глава. — Вие да не разполагате с реактивни двигатели?

— Не, само с четири големи турбодизела. При благоприятни атмосферни условия развиваме скорост от четирийсет и пет възела. Не сме натоварени, затова предполагам, че ще развием скорост, близка до тази.

— Значи няма да можем да се наслаждаваме на приятния морски бриз — въздъхна Джордино.

— При тази скорост няма начин. „Фортитюд“ е построен с целта да може да прекоси Атлантическия океан за два дни с цял батальон на борда — каза Джарет и погледна разположения наблизо хронограф. — Можем да тръгваме, ако нямате нищо против.

Дизеловите двигатели на „Фортитюд“ забоботиха тихичко. Моряците отвързаха въжетата и сто и четири метровият кораб се насочи към тесния изход на военноморската база Пърл Харбър и пое на югоизток. Мина покрай Уайкики и устремилия се към висините вулканичен конус Даймънд Хед и едва след това увеличи скоростта. Морето бе спокойно, което позволяваше на Джарет да води кораба с почти максимална скорост. Пит следеше монитора на навигационната система и зяпна смаяно, когато корабът премина отметката за четирийсет възела.

Скоро Хавайските острови се стопиха зад кърмата и корабът се понесе сред безбрежните води на Тихия океан. Пит и Джордино се присъединиха към Плъград и екипа му на палубата, поговориха за онова, срещу което биха могли да се изправят, и начертаха евентуални стратегии за защита.

На сутринта корабът забави скорост. Пит и Джордино се качиха на мостика и видяха „Аделейд“ на миля напред.

„Аделейд“ бе кораб за насипни товари с дължина почти двеста метра, тъмнозелен корпус и златиста надстройка. Черните петна от сажди по димоотвода и ръждата около клюза свидетелстваха, че корабът е стар, пребродил моретата надлъж и нашир, но и че за него се полагат добри грижи. „Аделейд“ пореше вълните тежко натоварена — и петте й трюма бяха пълни чак до люковете.

— Капитанът е уведомен за пристигането ни и ви очаква — каза Джарет.

— Благодаря за бързия преход, капитане — каза Пит. — Корабът ви е невероятен.

— Не можете ли да поостанете наблизо? — попита Джордино. — Ако капитанът на „Аделейд“ е въвел сух режим, може да ви помолим за някоя каса бира.

— Съжалявам, но трябва да се върна в базата в рамките на трийсет и шест часа — каза Джарет и стисна ръцете им за сбогом. — Вече спускаме лодката, която ще ви откара на борда на „Аделейд“. Успех.

Отделението на бреговата охрана вече ги очакваше строено. Качиха се в лодката, която ги отведе до „Аделейд“. От товарния кораб спуснаха стълба, която Плъград и хората му изкачиха с лекота, макар да носеха не само оръжията си, но и трийсеткилограмови раници. Пит махна с ръка на матроса, който управляваше лодката, и последва Джордино по стълбата.

На палубата ги посрещнаха двама моряци с работни гащеризони, които очевидно не им бяха по мярка, и черни ботуши.

— Каютите ви са натам — каза единият и посочи към кърмовата надстройка. — Капитанът ще ви приеме след двайсет минути в столовата.

Двамата моряци ги поведоха към задната част на палубата, а двигателите на „Аделейд“ забоботиха на по-високи обороти и корабът започна да ускорява. Когато се настаниха в каютите си на второто ниво на надстройката, Джордино погледна през люка, видя „Фортитюд“ да се отдалечава на североизток и изпита непреодолимо желание да изпие халба бира.