Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (15)

13.

Атакуваха „Дрейк“ под предлог, че имат нужда от помощ.

Екипажът на мексиканската моторница, хвърлила котва наблизо, тайно наблюдаваше изследователския кораб на НАМПД през целия ден и когато слънцето започна да се спуска над вълните, глас с испански акцент се обърна за помощ към „Дрейк“, уж моторната им лодка била останала без гориво. Призивът им за помощ бе приет от Гън и той каза на моторницата да се приближи да им дадат гориво.

Моторницата съвсем демонстративно се придвижи едва-едва, като първо заобиколи баржата откъм кърмата, и чак после се насочи към изследователския кораб. Докато баржата скриваше моторницата от мостика на „Дрейк“, на борда й скочи въоръжен мъж и се насочи към рубката.

Моторната лодка излезе иззад баржата. На палубата й стоеше едър мъж, който помаха на Гън и му се усмихна малко студено. Беше с черни панталони и широка черна блуза, доста странно облекло за човек, тръгнал на риболовен излет. Спускащият се сумрак скри, че кожата му е с цвят на кафе, а лицето — с плоски черти, характерни повече за жителите на Централна Америка, отколкото на Мексико. Мъжът хвърли въже на очакващия го на борда на „Дрейк“ член на екипажа, после се обърна към Гън, който му подаваше през борда двайсетлитрова туба бензин.

— Благодаря, сеньор — каза с дълбок глас. — Останахме прекалено дълго в открити води и се опасяваме, че няма да успеем да се върнем на брега.

Пресегна се, взе бидона и го остави на палубата на моторницата. А после, пъргав като котка, се улови за парапета, скочи на борда на „Дрейк“, измъкна от кобура на кръста си полуавтоматичен „Глок“ и го насочи към гърдите на Гън.

— Кажи на хората си да поставят ръце на парапета и да се обърнат с лице към морето.

Гън се подчини на заповедта и двамата смаяни моряци на палубата само кимнаха, вдигнаха ръце и се затътриха към фалшборда.

На борда на „Дрейк“ се качиха още двама въоръжени мъже и хукнаха към мостика. Гън трепна, когато чу изстрели, но след минута се успокои, тъй като се оказа, че всичко е наред — просто единият от въоръжените нападатели бе прострелял надуваемата спасителна лодка на „Дрейк“. Един от учените се измъкна от лабораторията, за да провери каква е цялата тази суматоха, но го сграбчиха грубо и го отведоха при моряците на палубата.

Гън погледна високия мъж с черните дрехи.

— Какво искате?

Мъжът не му обърна внимание, тъй като в този момент от малката радиостанция, закачена на кръста му, прозвуча глас:

— Баржата е под контрол.

— Доближи я до кораба и се качи при нас — отвърна мъжът в черно. — Скоро ще сме готови.

Радиостанцията се включи отново и гласът каза:

— Пабло, подводницата излиза!

Мъжът в черно погледна през борда и изруга при вида на издигащата се към повърхността подводница. Закачи радиостанцията на кръста си, хвана Гън за яката и го помъкна към крана.

— Извади приятелите си от водата, но не ги сваляй на борда — каза той, след което отстъпи крачка назад, без да отмества пистолета си от Гън.

Гън се чудеше как да предупреди Пит. Отказа се бързо, когато усети дулото на пистолета в гърба си. Вдигна подводницата, но я остави да виси безпомощно във въздуха.

След секунди старата баржа удари лекичко кърмата на „Дрейк“ и четвърти въоръжен мъж, облечен изцяло в черно, скочи при тях и дотича при Пабло. Дишаше тежко, блузата му бе скъсана, от долната му устна се стичаше струйка кръв.

— Какво стана? — попита Пабло.

— Капитанът ми създаде проблеми, сеньор.

Пабло поклати глава и се намръщи.

— Пренесете кутията на борда! Бързо!

Новопоявилият се похитител се присъедини към останалите двама и заедно помъкнаха кутията, извадена от „Сепия“, към моторницата си. Едва сега Гън осъзна, че не вижда никъде Ан.

Водачът на нападателите се обърна към него и размаха пистолета.

— Не ни преследвайте и не викайте помощ! В противен случай ще обърнем и ще ви избием до един! — Усмихна се на Гън и черните му очи проблеснаха. — Благодаря за съдействието! — И с тези думи прескочи парапета и без да поглежда назад, стъпи на борда на моторната лодка.

Пит и Джордино бяха принудени да наблюдават цялата драма, затворени в тясната подводница. Можеха да се измъкнат през люка й, но за да се озоват на борда на „Дрейк“, трябваше да извършат доста опасен скок. Всичко свърши, преди да успеят да направят каквото и да било.

В мига, в който Пабло прескочи парапета, Пит забеляза някакво движение в носовата част на кораба. Обърна се към Ал и попита:

— Видя ли нещо ей там, близо до мостика?

— Не — отвърна Джордино. — Не откъсвах поглед от онзи тип, дето бе насочил пистолет към Руди.

Пабло скочи на борда на моторницата и я отблъсна от „Дрейк“. Преди обаче моторната лодка да завие и да се насочи към брега, Пит забеляза неясен силует, замъглен от спускащия се сумрак.

Джордино заби пръст в илюминатора и попита:

— Това ли имаше предвид?

Пит кимна.

Виждаха подгизнала русокоса жена, скрила се на тясната горна палуба на моторницата, която се понесе с рев към мексиканския бряг.