Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (8)

6.

На борда на „Морска прелест“ бе избухнала паника. Пътници крещяха истерично, родители грабваха децата си и тичаха към противоположния край на кораба, докато други се блъскаха по стълбите в опит да достигнат горните палуби. Дори членовете на екипажа се присъединиха към пасажерите в опитите им да избягат от мястото на предстоящия сблъсък.

Случайно или не, но „Тасманийска звезда“ се бе насочила право в средата на туристическия лайнер. Двата кораба имаха приблизително еднакви габарити и товарният кораб се движеше с достатъчно инерция, за да разцепи пътническия на две.

Застаналият на мостика на „Морска прелест“ капитан Алфонс Франко нямаше кой знае какви възможности за реакция. Отчаяно се опитваше да извърти кораба си настрани, но за целта можеше да разчита единствено на спомагателните двигатели, тъй като основните изобщо не бяха включени. Все пак той бе вдигнал котвената верига и бе задействал спомагателните двигатели с надеждата да завърти кораба и да избегне сблъсъка.

Докато наблюдаваше обаче връхлитащия товарен кораб, капитан Франко осъзна, че е прекалено късно.

— Завий, за бога, завий! — провикна се той.

Никой на мостика не му обърна внимание, тъй като уплашеният му екипаж бе прекалено ангажиран с подаването на сигнали за помощ и следването на аварийните процедури. Капитанът стоеше вцепенен, неспособен да откъсне очи от приближаващия се товарен кораб, все едно се надяваше, че ще успее да го отклони само със силата на своя поглед.

След миг сведе очи към малката червена моторница, която се носеше над вълните към кърмата на „Тасманийска звезда“. Зад щурвала стоеше висок слаб мъж с черна коса. Компания му правеше жена в неопренов костюм, който определено не й беше по мярка. Двамата поддържаха курс, който щеше да блъсне моторната им лодка в „Тасманийска звезда“ в несъмнен опит за самоубийство.

— Лудост! — промълви капитан Франко и поклати глава. — Чиста лудост!

Пит дръпна дросела за миг, при което лодката трепна и забави ход, и извика на Лорън:

— Скачай!

Тя стисна ръката му и скочи зад борда. Още не се бе гмурнала във водата, когато Пит бутна дросела напред и моторницата рязко ускори. Лорън изплува на повърхността и се загледа подир отдалечаващата се моторна лодка с надеждата съпругът й да не погуби себе си, докато се опитва да спаси живота на другите.

Пит осъзнаваше, че разполага само с една възможност да извърши планираното чудо. Товарният кораб се намираше на четвърт миля от „Морска прелест“, което означаваше, че няма право на грешка. Прицели се в кърмата на „Тасманийска звезда“ и се подготви за сблъсъка.

Ютът, или кърмовата палуба на товарния кораб, се издигаше над водата, а кърмата му се извиваше плавно, чезнейки под ватерлинията. Именно там бе насочил моторницата Дърк Пит. Докато се приближаваше бързо, забеляза, че горният шпиндел, на който бе монтирано перото на кормилото, се показва над повърхността. Завъртя щурвала, за да насочи лодката си по-добре. Непосредствено до шпиндела, но по-близо до корпуса на кораба, се намираше въртящото се витло, което лесно може да погуби и него, и моторницата му.

Ако трюмовете на товарния кораб бяха пълни, планът му не би имал никакви шансове за успех. „Тасманийска звезда“ обаче газеше плитко, а това означаваше, че положението не е безнадеждно. Дърк Пит се прицели на метър-два вляво от шпиндела, стегна се и насочи лодката натам с пълна скорост.

Чу се силен трясък, когато червеният корпус на моторната лодка се блъсна във външния ръб на перото на кормилото на товарния кораб. Инерцията, с която се движеше малката лодка, я изхвърли над водата и тя се изправи почти вертикално във въздуха. Пит изхвърча от кокпита, но не изпусна щурвала чак докато лодката не падна отново върху вълните, при което отново удари перото на кормилото, този път малко по-високо, като успя да го изкриви леко в горната част.

Целият корпус на моторницата се разтресе, но тя успя да се измъкне от обсега на витлото, преди двигателят й да се закашля и да спре. Килватерната струя я изтласка встрани и корабът продължи по курса си.

Дърк Пит стисна разкървавения си пищял, пострадал при сблъсък с предното стъкло, но като се изключеше това, бе успял да се измъкне напълно невредим. Миг по-късно Лорън доплува до бавно потъващата моторница и се качи на борда й.

— Добре ли си? Ама че удар беше!

— Добре съм — отвърна той и разкъса блузата си, за да превърже окървавения си крак. — Но не съм сигурен дали успях да направя нещо.

И впери поглед в отдалечаващата се грамада на товарния кораб, насочил се право към туристическия лайнер. Отначало не забеляза в курса му никаква промяна. Сетне обаче носът на „Тасманийска звезда“ започна да завива почти незабележимо.

Когато бе ударил кормилото, Пит бе успял да измести перото с двайсетина градуса, но корабният автопилот се бе опитал да коригира курса. Вторичният сблъсък обаче бе блокирал шпиндела и перото на кормилото не бе в състояние да помръдне. Затова колкото и да се опитваше, автопилотът не бе в състояние да преодолее повредата. Така Пит бе успял да отклони товарния кораб от курса. Но дали това отклонение щеше да се окаже достатъчно?

Капитан Франко, който стоеше на мостика на „Морска прелест“, забеляза промяната в курса и извика, без да откъсва поглед от намаляващото разстояние между двата кораба:

— Завива! Завива!

Сантиметър по сантиметър, сетне педя по педя и накрая метър по метър носът на товарния кораб започна да завива към сушата. Изпълнените с надежда туристи на борда на „Морска прелест“ се молеха катастрофата да се размине. Разстоянието между двата кораба обаче беше прекалено малко. Да се избегне сблъсъкът беше невъзможно.

Корабната сирена разцепи въздуха и пътниците и екипажът се приготвиха за удара. „Тасманийска звезда“ се насочи към щирборда на круизния лайнер, но в последния момент високият нос на товарния кораб се отклони от таранния удар и се плъзна покрай ахтерщевена, или долната кърмова част на „Морска прелест“. Носът на товарния кораб подмина лайнера с шест-седем метра, преди да се разнесе първото пронизително проскърцване, съпровождащо стърженето на метал в метал.

Товарният кораб се разтресе, когато се отърка в надвисналата над него част от ахтерщевена на „Морска прелест“. Масивният му корпус изобщо не забави ход, а продължи напред под грохота на раздираща се стомана. „Тасманийска звезда“ се отдалечи от круизния лайнер също така изненадващо, както бе връхлетяла върху него, и продължи към брега. Продължаваше да поддържа скорост от дванайсет възела, но сега бе понесъл върху палубата си шестметрова секция от ахтерщевена на „Морска прелест“.

Туристическият кораб се бе наклонил силно в резултат от удара, но сега бавно започна да се изправя. Капитанът му не можеше да повярва на очите си. Докладите на екипажа, които засипваха офицерите на мостика, отчитаха минимални структурни щети. Бяха се отървали на косъм от истинска катастрофа.

Когато капитанът осъзна, че корабът му е оцелял и не е дал нито една жертва, облекчението му се трансформира в гняв.

— Пригответе за спускане голямата лодка — нареди той на най-близкия матрос. — След като огледам щетите, собственоръчно ще пребия онзи идиот в мига, в който кракът му стъпи на брега.

Капитан Франко изобщо не бе обърнал внимание накъде се отправя „Тасманийска звезда“, понеже предполагаше, че в крайна сметка корабът ще забави ход и ще се насочи към товарното пристанище на Валпараисо. Товарният кораб обаче не промени курса си нито на йота и продължи към тясната пясъчна ивица, разположена по протежение на крайбрежния булевард.

Двойка канадци на средна възраст, които на обяд бяха прекалили с местното шардоне, дремеха на пясъка, когато „Тасманийска звезда“ остърга морското дъно на няколко метра след като премина прибоя. Когато килът зачегърта по дъното, оглушителен стържещ звук изпълни въздуха, долетял сякаш от гигантска мелница за мелене на кафе. Носът на кораба се вряза с лекота в мекия пясък, който започна да убива скоростта му. „Тасманийска звезда“ спря чак на самия плаж, като премаза една сергия за сладолед, чийто собственик прояви благоразумие и избяга навреме.

Когато призрачният кораб спря напълно, насъбралите се зяпачи не можеха да повярват на очите си. Единствените признаци за живот на борда на заседналия плавателен съд бяха тътенът на двигателите и въртенето на корабното витло.

Когато чу шума и установи, че върху тялото му е паднала нечия сянка, задрямалият канадец смушка жена си и попита със затворени очи:

— Скъпа, какво беше това?

Тя отвори сънено очи, после рязко се изправи. На три метра от нея се издигаше огромният корпус на товарния кораб. Това бе разстоянието, което ги бе разделило от смъртта.

— Харолд… — премигна тя и погледна отново. — Мисля, че е кораб.