Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (30)

28.

На мемориалната служба в памет на Джо Еберсън дойдоха множество негови колеги от Агенцията за съвременни отбранителни технологии; някои се качиха на подиума на черквата в Анандейл и споделиха високата си оценка за него. Ан седеше в средната редица и се чувстваше малко неловко, тъй като причината да я пратят в тази агенция бе тъкмо смъртта на Еберсън. Очевидно той се бе радвал на любовта и уважението на колегите си, което само подсили решимостта й да залови убийците му.

До нея седеше Фаулър — лейкопласт на брадичката му напомняше за нападението срещу двамата предната вечер. И службата за спешна медицинска помощ, и полицията се бяха отзовали бързо на повикването, но не успяха да открият и следа от нападателите. Ан уведоми ФБР за кражбата на документите и крайслерът на нападателите бе обявен за издирване на територията на Вашингтон. На сутринта колата бе открита изоставена на паркинга на магазин за хранителни стоки. Оказа се, че била открадната и обявена за издирване предния ден, но детективите не успяха да открият никакви уличаващи отпечатъци, нито пък документацията на Хейланд, разбира се. Специален екип на ФБР се зае с разследването на кражбата, но федералните агенти разполагаха с прекалено малко данни.

— Бих искал да изкажа съболезнованията си на близките на Джо — каза Фаулър, когато службата приключи. — Нещо против да се видим при колата?

Ан кимна, благодарна, че пак й предложи да я откара до дома й. Когато малко по-късно се качиха в колата му, тя спомена колко популярна личност се е оказал Еберсън.

— Отдавна беше в бизнеса — обясни Фаулър. — Спечели си много приятели, но и много врагове.

— Що за врагове?

— Професионални. Всеки изследователски проект на Агенцията за съвременни отбранителни технологии комбинира работата на различни компании и университети. Впоследствие ние подреждаме мозайката и обираме лаврите. Хората, които осъществяват същинския пробив, често остават незабелязани.

Помълча и добави:

— Не смятам, че някой учен е отговорен за смъртта на Еберсън и Хейланд, ако това се върти в ума ти.

— Прехвърлям всички възможности — отвърна тя. — Зная, че сме го обсъждали и преди, но въпреки това искам пак да те попитам каква е вероятността от изтичане на информация от Агенцията за съвременни отбранителни технологии.

Фаулър се намръщи.

— Всичко е възможно, но не смятам, че в нашия случай пробивът е в агенцията. Екипът, който работи върху проект „Морска звезда“, е доста малък. Голяма част от разработките са дело на външни компании. Смятам, че там се крие големият риск, в подизпълнителите. Разбира се, в корабостроителницата също има хора, която са наясно с проекта, така че не бива да изключваме и тях.

— Да… затова вече изпратихме в Гротън екип на Службата за криминални разследвания.

— Възможно е да е просто случайност — отбеляза Фаулър, — но ми се струва странно, че Хейланд и Еберсън бяха убити скоро след посещението на президента в корабостроителницата. Не взех участие в него, но прочетох списъка с присъстващите.

— Смяташ, че е замесен някой от Белия дом?

— Непряко. Знаеш, че Белият дом е като решето. Макар тази администрация да е доста по-свястна от повечето, с които сме работили, не бих се учудил, ако подробности около проекта „Морска стрела“ са стигнали до неподходящите хора.

— Можеш ли да ми дадеш списъка на присъстващите?

— Разбира се, в кабинета ми е… Стига да си сигурна, че не си се нагърбила с предостатъчно задачи.

— Налага се да хвърлим мрежата доста нашироко. Ще трябва да проверя и други случаи на кражби на технологични тайни през последните години. Разследвал ли си случаи на шпионаж от страна на чужда държава?

— Не и откакто съм в Агенцията за съвременни отбранителни технологии — отвърна Фаулър. — Обикновено се занимаваме с изгубени компютърни дискове, такива неща. Но пък съм в агенцията само от една година. Докато бях в научноизследователската лаборатория на армията, разследвахме няколко случая на шпионаж, в които подозирахме китайски и израелски шпиони, но така и не събрахме достатъчно доказателства, за да стигнем до съдебната зала.

— Смятам, че в нашия случай злодеят не се вписва в обичайната шпионска рамка — каза Ан.

— Така е, но никога не знаем кой в крайна сметка плаща сметката.

— Прав си — съгласи се Ан. — Имаш ли представа как ще се отрази кражбата на документацията върху проекта „Морска стрела“?

— Не съм толкова грамотен в техническо отношение, но очевидно успехът на целия проект зависи от суперкавитационния модел на Хейланд, тъй като той е в основата на уникалните характеристики на „Морска стрела“. При положение че не разполагаме с неговите изследвания, реализирането на проекта ще се забави поне с няколко години. Никой не смята, че ще пресъздаде разработките на Хейланд, след като не разполага с неговите чертежи и спецификации.

— Не мога да повярвам, че ни ги откраднаха толкова лесно. Как ли са разбрали?

— Трудно е да се каже. Възможно е да са те следили след инцидента в Тихуана. Нищо чудно в Айдахо да е имало и трети човек, който да е наблюдавал случващото се. Във всеки случай, успели са да реагират много бързо.

Той я погледна разтревожено.

— Може би трябва да отидеш в хотел за няколко дни, просто за всеки случай.

— Не, добре съм — отвърна тя, притеснена не за собствената си сигурност.

— Въпреки това ще поговоря с полицията в Александрия да отдели един патрулен автомобил, който да минава покрай дома ти на определени интервали. — Фаулър потри брадичката си. — Нямам търпение да спипаме тези типове.

Спряха на паркинга на централната сграда на Агенцията за съвременни отбранителни технологии в Арлингтън. Ан предпочиташе да работи тук вместо в своя кабинет в Службата за криминални разследвания, разположена в Анакостия, на другия бряг на река Потомак. При положение че разполагаше с лаптоп, можеше да получи достъп до почти същите ресурси, но тук имаше предимството да поддържа тясна връзка с екипа, работещ върху проект „Морска стрела“.

Когато седна на бюрото си, почувства необикновен прилив на енергия. Случаят бе важен не само от гледна точка на националната сигурност — в него имаше и личен елемент. Преодоляла физическото и емоционалното изтощение от последните няколко дни, сега Ан бе крайно мотивирана да разплете уликите и да открие кой стои зад всичките тези кражби и убийства.

Първият телефонен разговор, който проведе, бе с офиса на ФБР в Сан Диего. Местното разследване бе поверено на агент на име Уайът.

— Някакви новини от Мексико? — попита тя.

— Да — отвърна Уайът. — Двамата покойници, на възраст между трийсет и трийсет и пет години, не са били мексикански граждани. У тях са били открити колумбийски паспорти. Мога да ти дам имената, но най-вероятно не са истински. Направихме справка в Министерството на вътрешните работи в Богота, но и двете лица не фигурират в списъците на колумбийските граждани.

— Тоест паспортите са фалшиви?

— Да, при това става въпрос за много добре изработени фалшификати. Проверихме и отпечатъците на двамата, но не открихме нищо нито в базите данни на ФБР, нито в тези на Интерпол. Предполагаме, че става въпрос за треторазредни биячи. Според граничните служби са влезли в Съединените щати преди няколко седмици. Заедно с още трима. Минали са границата при Тихуана с туристически визи.

— Някой от тях да се казва Пабло?

— Не.

— Открихте ли нещо около пикапа и моторницата?

— Пикапът е бил купен съвсем наскоро от търговец на употребявани автомобили от Тихуана. Платили са в брой и са го регистрирали на името на един от колумбийците. На адреса, който е дал, открихме само сергия за тако на Розарито Бийч. Боя се, че мексиканците няма да открият нищо съществено, свързано с лодката.

— Някакви подробности за дейността им на територията на Щатите?

— Продължаваме да търсим. Интересно е, че според граничните служби в пикапа е имало петима души, но впоследствие само трима са напуснали страната. Проверяваме твоята информация за евентуално проникване с взлом в офисите на компанията на Хейланд. Охранителните камери показват мъж с униформа на куриер да влиза в сградата късно вечерта. Лицето му съвпада с една от снимките в паспортите на колумбийците.

— Уайът, предлагам веднага щом приключим този разговор да се свържеш с вашия офис в Спокейн. В Бейвю, Айдахо, бяха убити двама мъже, проникнали в хижата на Хейланд край езерото. Залагам една заплата, че това са твоите двама безследно изчезнали.

— Няма ли да добавиш и бонус, ако се окаже, че един от тях е куриерът? — попита Уайът. — Тези типове май не се отказват лесно, а?

— Така е. Нещо друго?

— Изпратихме специалист по експлозивите да отгледа яхтата на Хейланд. Той потвърди, че на борда е имало пластичен експлозив, който е бил активиран механично. Смята, че яхтата е била минирана.

— Значи Хейланд е причинил експлозията — каза тя. Излизаше, че Пит е прав. — Имаш ли представа защо?

— Вероятно се е почувствал застрашен или пък просто е взел предпазни мерки, предвид естеството на работата му. Явно си е струвало човек да се жертва заради нея.

— Така изглежда.

— Има един неясен момент в тази история обаче.

— Какъв?

— Докладът на патолога, извършил аутопсията на Еберсън. Предвид физическите доказателства и положението на тялото, открито в задната част на яхтата, смятаме, че не е загинал в резултат на експлозията.

— Краката му бяха заплетени в рибарска корда — каза Ан. — Предполагам, че е изпаднал в паника, не е могъл да скочи от яхтата и се е удавил.

— Според патолога е бил мъртъв преди яхтата да потъне.

— Застрелян?

— Не… — Уайът потърси точните думи. — Кожата му свидетелства за силни изгаряния. Причината за смъртта са увреждания, свързани с тези изгаряния.

Ан бе видяла ужасните почернели крайници на Еберсън, но бе решила, че причината се крие в потъването на тялото на голяма дълбочина.

— Защо патологът смята, че Еберсън не е загинал в резултат на експлозията?

— Защото изгарянията по кожата му не са типични за пожар… всъщност изгарянията стигат далеч под кожата. С други думи, той се е сварил — и отвън, и отвътре.

— Отвътре? Как така отвътре?

— Нараняванията са сходни с тези, причинени от микровълнова ирадиация.

Ан замълча, опитваше се да асимилира получената информация.

— Възможно ли е да е свързано с оборудването, което е изпитвал Хейланд? — попита Уайът.

— Не смятам. То изобщо не бе извадено от сандъка.

— Ясно. Колегите тук също са озадачени. Ще ти изпратя доклада и ще поговорим пак.

— Благодаря, Уайът. Съобщи ми, ако получиш някакви новини от Мексико.

Смъртта на Еберсън бе загадка, която не бяха в състояние да разрешат. Ако екипажът на моторницата на Пабло бе убил Еберсън, защо просто не го бяха застреляли? И какво би могло да причини микровълновата ирадиация?

Ан изпревари Уайът и първа се свърза с офиса на ФБР в Спокейн. Федералните агенти потвърдиха подозренията й. У загиналите мъже в Бейвю също били открити колумбийски паспорти. Пристигнали в Айдахо с нает частен самолет, което обяснявало възможността да пренесат оръжие със себе си. Агентите разследваха самолетната компания, но засега не бяха открили никаква връзка с колумбийците.

Ан отвори лаптопа си и започна да търси из различните бази данни на правоохранителните органи. Опитваше се да открие какви престъпления са били извършени от колумбийски граждани на американска територия. Националният информационен център й помогна да състави списък на престъпленията, извършени през последните пет години. Ако се изключеха няколко убийства и банкови обири, основните престъпления с участието на колумбийци бяха свързани с наркотици и бяха извършени предимно в Ню Йорк и Маями. Търсенето в системата на ФБР също не даде резултат.

Докато ФБР не направеше идентификация посредством ДНК тест на телата от Айдахо, агент Бенет щеше да преследва призраци. Затова Ан насочи вниманието си към евентуалното изтичане на информация отвътре.

Фаулър й бе предоставил подробни досиета на петнайсет учени и администратори от Агенцията за съвременни отбранителни технологии, свързани с проект „Морска стрела“, и тя прекара следващия час в преглеждане на доклади, като се опитваше да открие в тях някоя от трите основни причини за измяна, която не е продиктувана от идеологически съображения, а именно: дългове, дрога и развод. Отбеляза си да помоли Фаулър да провери една физичка, която преживяваше тежък развод, както и нископлатен инженер, който наскоро се бе сдобил с чисто нов „Корвет“. И все пак, поне на пръв поглед, никой от служителите на агенцията не представляваше риск за националната сигурност.

— Имаш ли секунда? — попита Фаулър от вратата, влезе и остави на бюрото й дебела папка. — Това е информация за подизпълнителите на агенцията, работили по проект „Морска стрела“. В Гротън очевидно са използвали свои подизпълнители, Научноизследователското управление на военноморските сили — също.

— В какъв мащаб?

— Става въпрос за осем частни компании, ако не броим тази на Хейланд, плюс три университетски научноизследователски програми.

— Достатъчно, за да ангажират цялото ни внимание за известно време. Благодаря, Дан. Ще ми направиш ли още една услуга?

— Разбира се, само кажи.

— Можеш ли да направиш справка къде са пътували служителите на агенцията, които работят по проект „Морска стрела“? Искам да проверя дали някой от тях е посещавал обичайните заподозрени: Източна Азия, Русия, Близкия изток…

— Няма проблем. Между другото, ето ти списъка на присъствалите по време на посещението на президента в Гротън. — Фаулър й подаде един лист. — Искаш ли да обядваме?

— Не, благодаря, не съм гладна — отвърна тя и отвори папката с информация за подизпълнителите. — Благодаря за докладите.

След като прочете предоставената й от Фаулър информация, установи, че връзката между останалите подизпълнители и Хейланд е съвсем периферна. Повечето подизпълнители работеха върху дизайна на корпуса и електронните системи, които изобщо не бяха свързани със системата за суперкавитация на Хейланд. Негов основен партньор от страна на агенцията бе Еберсън.

Ан се изправи и се разкърши, после взе списъка на участниците в посещението на президента в Гротън. В него имаше само седем имена, три на служители в Белия дом и четирима от Пентагона. Веднага забеляза името на Том Серни. Незабавно предаде имената на свой колега от информационния център с молба да ги провери в базата данни. Докато очакваше да получи имейл с резултатите от проверката, се замисли за това по колко необичаен начин е бил убит Хейланд.

Кражбата на промишлени или военни тайни рядко водеше до убийства. Въпреки това Хейланд, Еберсън и Мани бяха убити именно заради работата си по проект „Морска стрела“, а Ан и Пит се бяха отървали на косъм. Много малко престъпни режими биха прибегнали до подобни крайни мерки, но пък други биха могли да използват наемници. Правителството на Колумбия определено не конкурираше САЩ в областта на военните технологии, така че крадците очевидно бяха наети от някой друг. От кого обаче?

Започна да проучва други случаи на промишлен шпионаж с надеждата, че ще успее да открие сходен модел или почерк. След като изключи априори случаите, свързани с тероризъм и хакерство, откри, че повечето опити за шпионаж са свързани с разкриването на дипломатически и политически тайни. Обикновено зад тях стояха отделни личности или организации, обслужващи интересите на отколешни противници на Вашингтон — Москва, Пекин, Хавана… По-голям интерес представляваха малкото на брой случаи на кражби на военни и граждански технологии, извършени от китайски агенти. Макар в случая „Хейланд“ да липсваше подобна връзка, бе очевидно, че именно Китай най-настойчиво и най-агресивно се опитва да се сдобие с чужди военни технологии.

Ан откри, че китайците отдавна крадат и имитират чужди технологии, като от това страдат най-вече руснаците. Китайските имитации на артилерийски системи, ракети земя-въздух и дори военноморски разрушители от години предизвикваха негодуванието на генералите в Кремъл. Руснаците обаче не бяха единствената мишена. Няколко нови попълнения в арсенала на китайската армия удивително приличаха на американските си аналози. Авиационните експерти откриваха поразителни сходства между „невидимия“ китайски изтребител J-20 и американския Ф-22 „Раптор“. Наскоро китайците бяха въвели система за борба с уличните безредици, напълно идентична, поне на външен вид, с използваната от американците. Скоро щеше да се появи и хеликоптер, който според специалистите бе пълно копие на американския „Апачи“.

Погълната от работата си, Ан забеляза, че наближава шест, едва когато телефонът й иззвъня. Бе прехвърлила огромен обем информация, но не бе постигнала почти нищо. Отговори на позвъняването с уморен глас, но се оживи, когато чу кой я търси.

— Здрасти, Ан, аз съм, Дърк. Още ли работиш?

— Да, а ти как си?

— Добре. Какво ще кажеш да вечеряме утре? Искам да обсъдим нещо.

— Утре? Добре, чудесно. Нещо важно ли е?

— Възможно е. — Пит се поколеба. — Искам да те поканя на корабен круиз.