Метаданни
Данни
- Серия
- Уаймън Форд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tyrannosaur Canyon, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Райкова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дъглас Престън
Заглавие: Хищник
Преводач: Диана Райкова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК Ергон
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Сергей Райков
ISBN: 978-954-9625-89-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4642
История
- — Добавяне
Пета част
Венерина частица
Имаше дни, когато мъжките тиранозаври влизаха в ритуален бой заради нея. Обикаляха се един друг с ръмжене, разтърсвайки гората с виковете си. След това се втурваха един срещу друг и удряха глави, оттегляха се, изкоренявайки цели дървета, опустошавайки земята под краката си в бясната си страст. От рева им плочите на гърба й и слабините й настръхваха. Когато победителят в борбата накрая я оплождаше, мучейки в триумфа си, нервните й окончания потрепваха в едва потиснатото желание да разпори ухажора си отгоре до долу.
Веднага след това паметта й изчезваше.
За да снесе яйцата, тя се придвижваше на юг до редицата пясъчни хълмове в сянката на планините. Издълбаваше и утъпкваше гнездо в пясъка. След като снесеше яйцата си, покриваше гнездото с мокра гниеща растителност, която запазваше топлината при ферментацията, като често проверяваше температурата с нос и често ги заменяше. Рядко се отдалечаваше от гнездото, като отказваше дори храна в бдителността си. Стремеше се да пази малките си с отмъстителност и да ги отглежда майчински. Беше по-голяма от мъжкарите от своя вид, за да може да опазва малките си от безразсъдната им нужда от месо. Усещанията при това едва ли се доближаваха до понятието любов. Това беше биологична машина, следваща сложна програма, чиято цел бе да запази копията си, като се увери, че яйцата, в които те са заложени, ще оцелеят до съзряването на потомството. Самото усещане за грижа бе за нея неврологично невъзможно. Когато малките стигаха определена големина, започваха да ловуват в стадо, като постепенно разширяваха територията си под диктовката на глада. Именно тогава тя ги оставяше и се завръщаше в старите си територии — тогава те преставаха да съществуват за нея.
Когато тя се придвижваше, през гората отекваха вълни от страх, подобен на отровен газ. Независимо от това петметровите й крачки бяха тихи. Докато вървеше, не помръдваше и тревица. Стъпваше на пръсти леко и тихо, а окраската й я сливаше с околността.
Познаваше и глада, и ситостта, както и вкуса на кръвта. Познаваше светлината и мрака. Познаваше съня, но знаеше и пробуждането. Биологичната програма се изпълняваше.