Метаданни
Данни
- Серия
- Уаймън Форд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tyrannosaur Canyon, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Райкова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дъглас Престън
Заглавие: Хищник
Преводач: Диана Райкова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК Ергон
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Сергей Райков
ISBN: 978-954-9625-89-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4642
История
- — Добавяне
8.
С всяка стъпка Том усещаше все по-силно горещината на пясъка с подметките на италианските си обувки. Пришките му отдавна се бяха спукали и отворените рани се триеха болезнено в иначе меката кожа. Но с усилването на жаждата болката сякаш намаляваше. Бяха отминали няколко големи скални дупки, в които обикновено се задържа вода, но всички бяха празни.
Той спря в сянката на една надвиснала скала.
— Пет минути почивка?
— Господи, да.
Седнаха на земята и Том улови ръката на Сали.
— Как се чувстваш?
Тя поклати глава и русите кичури се разпиляха по раменете й.
— Добре съм, Том. А ти?
— Справям се.
Тя опипа с пръсти копринените панталони на костюма му „Господин Ким“ и се усмихна:
— Проработи ли?
— Не биваше да те оставям сама.
— Том, спри да се самообвиняваш.
— Имаш ли представа кой е мъжът, който те отвлече?
— Похвали ми се. Наемен убиец, работи за някакъв куратор в един от музеите на изток. Може да не е образован, но никак не е глупав. — Тя се протегна назад и затвори очи.
— Значи е убил Уедърс, за да вземе бележника, а след това се е върнал за теб. Господи, изобщо не трябваше да ходя в Тъксън, съжалявам…
Сали сложи ръка на рамото му.
— Да оставим извиненията за времето, когато се измъкнем оттук. — Тя млъкна за малко, после продължи: — Мислиш ли, че наистина сме му се изплъзнали?
Том не отговори.
— Ти продължаваш да се тревожиш, нали?
Той кимна и погледът му се спусна надолу към каньона.
— Не ми харесва начина, по който изчезна. Точно както се случи в града на призраците.
— Точно така, изгубил е следите ни.
— Той знае, че ако не ни убие с него е свършено. А това е достатъчно добър стимул.
Сали бавно кимна:
— Наистина не е от онези, дето ще се откажат. — Тя подпря гръб в скалата и отново затвори очи.
— Ще се кача по-високо, за да хвърля един поглед назад.
Том запълзя нагоре по сипея. Но отвъд него не се виждаше нищо, освен празна каменна пустош. До реката оставаха най-малко трийсетина километра, но той имаше смътна представа къде точно се намират. Изруга през зъби и си помисли колко добре щеше да е ако разполагаше с карта; никога не бе навлизал толкова дълбоко в местността на високите плата и нямаше идея какво има между тях и реката.
Върна се надолу и загледа замислено Сали, преди да я докосне. Тя отвори очи.
— По-добре да тръгваме.
Тя изохка, докато й помагаше да се изправи. Тъкмо се канеха да поемат, когато дълбок тътен, който очевидно не бе от гръм, се разнесе над пустошта и отекна странно в каньоните.
Том вдигна поглед:
— Интересно. По небето няма никакъв облак.