Дъглас Престън
Хищник (72)

Тиранозавър рекс беше високоинтелигентно животно. Съотношението мозък — тяло при него беше най-високо измежду съществувалите до този момент влечуги, и по абсолютна скала мозъкът му бе един от най-големите за сухоземно животно, като достигаше размерите на човешкия мозък. Но неговият главен мозък, тоест логическият дял, практически не съществуваше. Умът му представляваше биологическа изчислителна машина, обработваща инстинктивното поведение. Програмното й осигуряване бе съвършено. Без да мисли какво върши, динозавърът просто го вършеше.

Не притежаваше дългосрочна памет, оставяйки я за по-слабите. Тъй като нямаше хищници, които да се налага да разпознава, както и опасности, които да избягва, нямаше и нищо за научаване. Инстинктите се грижеха за неговите нужди, които бяха елементарни. Ставаше въпрос за месо — и то в големи количества.

Да си същество без памет значи да бъдеш свободен. Песъчливите хълмове, които бяха родното му място, майката и братята, изгарящите залези от детството, проливните дъждове, от които реките почервеняваха и заливаха низините, опичащата жарава на сушата, която напукваше почвата, не оставяха и следа в паметта му. Преживяваше живота така, както му се случваше, като поток от усещания и реакции, който потъваше в миналото си така, както реката се влива в океана. Виждаше как умират петнайсетте му братя и сестри, без да усети нещо. Не забелязваше, че вече ги няма, като се изключи това, че след тяхната смърт труповете им се превръщаха в месо. Това бе всичко. И след раздялата с майката никога не я разпознаваше отново.

Животът му преминаваше в лов, убиване, ядене, сън и странстване. Без да знае, че има собствена „територия“, се придвижваше, следвайки просеките стъпкани растения и изкоренени папрати, оставени от големите стада птицечовкови динозаври, без да разпознава или си припомня нещо. Техните навици бяха и негови.

Човешките емоции като любов, омраза, състрадание, скръб, съжаление или радост, нямаха химически еквивалент в мозъка му. Познаваше само болката и удоволствието. Беше програмиран така, че удовлетворяването на инстинкта да му носи удоволствие, а неудовлетворяването просто бе немислимо.

Не размишляваше за смисъла на съществуването си. Не знаеше, че съществува. Просто беше.