Дъглас Престън
Хищник (55)

9.

Краката на Сали бяха изтръпнали и я боляха от позата, в която бе принудена да стои, без да може да мръдне; глезените и китките й се бяха протрили от студената стомана. Хладното въздушно течение от вътрешността на мината пронизваше костите й. Слабото пламъче на керосиновия фенер потрепваше и пукаше, изпълвайки я с необясним страх от онова, което предстои. Но минутите се нижеха и до слуха й достигаше само тишина, нарушавана единствено от монотонния шум на капеща вода. Не можеше да прецени колко време е минало, нито дали беше нощ или ден.

Тя внезапно замръзна, до слуха й достигна тракане: някой отключи входа към шахтата. Той влезе вътре и тя чу, че металната решетка хлопва зад него. Последва повторно заключване. Стъпките се приближиха, ставаха все по-силни и по-силни. Лъчът на фенерче затрептя по преградата и миг след това тон се появи. Развинти първо гредите върху рамката на вратата и ги хвърли настрана. След това мушна фенерчето в задния си джоб и пристъпи в малкия каменен затвор.

Сали се отпусна във веригите с полуотворени очи и простена тихо.

— Тук ли си, Сали?

Тя отново простена. През притворените си клепки го виждаше как разкопчава ризата си ухилен.

— Не се бой, ще си прекараме чудесно.

Чу как ризата пада на пода и потракването, докато разкопчаваше катарамата на колана си.

— Не — простена тя слабо.

— Да. О, да. Няма защо да чакаме, скъпа. Сега или никога.

Панталонът му се свлече. Още няколко прошумолявания и бельото го последва.

Тя погледна безсилно нагоре. Ето го, стоеше пред нея гол, възбуден, с малък ключ в едната ръка и оръжие в другата. Главата й клюмна.

— Моля те, недей. — Тялото й потрепери и се отпусна безжизнено, безпомощно.

— Искаш да кажеш: Моля те, направи го. — Той пристъпи още една крачка, стисна лявата й китка и вкара ключа в белезниците. След това се наведе и зарови нос в косите й. Можеше да чуе дишането му. Спусна устни към врата й, небръснатата му брада стържеше бузите й. Знаеше, че сега ще разкопчее лявата й китка. После — останалите белезници.

Тя зачака, оставайки все така отпусната. Кратко изщракване при завъртането на ключа и стоманената гривна падна. В този момент с цялата сила, на която бе способна, тя го халоса с лявата си ръка, избивайки оръжието му. Беше движение, отрепетирано в съзнанието й стотици пъти и той се оказа неподготвен. Пистолетът излетя. Без да губи време, тя започна да удря лицето му и да го дращи — беше изпилила върховете на ноктите си в скалата и сега се опитваше да ги забие колкото се може по-дълбоко в плътта му.

Той залитна назад с вик и вдигна ръце да се предпази, когато фенерчето му падна. Ръката й незабавно се озова върху заключената белезница. Да! Ключът стоеше още там, наполовина превъртян. Тя го измъкна, отключи крака си и го ритна в корема в момента, когато той се изправяше. Отключи другия си крак, после дясната ръка.

Свободна!

Беше успял да се изправи на колене и кашляше; протегна ръка към оръжието, което бе изпуснал.

С още едно движение, което си бе представяла безброй пъти през изминалите няколко часа, тя се наведе към масата, грабна с една ръка кибритената кутийка, а с другата блъсна керосиновия фенер на пода. Той се разби и потопи пещерата в пълен мрак. Сали се прилепи към пода точно в момента, когато той стреля по нея — изстрелът прозвуча оглушително в тясното пространство.

Последва гневен вик:

— Кучка!

Тя се наведе и запълзя бавно натам, накъдето си спомняше, че се намира вратата. Вече знаеше, че не може да избяга от мината през другия тунел — беше го чула да заключва решетката. Единствената й надежда беше да влезе по-навътре в мината и да открие втори изход — или място, където да се скрие.

— Ще те убия! — долетя задавеният вик, последван от нов изстрел в тъмнината. Дулото просветна и запечата върху ретината й образа на гол мъж с оръжие, който се мяташе наоколо побеснял, с гротескно изопачено тяло, покрито от татуировката на динозавъра.

Блясъкът на дулото й показа пътя към вратата. Тя сляпо си запроправя път натам и запълзя по тунела колкото може по-бързо. След малко се осмели да рискува и запали една кибритена клечка. Напред двата тунела се сливаха. Бързо хвърли клечката и побягна в другото разклонение, като се молеше то да я изведе на сигурно място навътре в мината.