Дъглас Престън
Хищник (15)

14.

Детектив лейтенант Уилър се измъкна от круизъра и изхвърли фаса на асфалта пред себе си. Настъпи го и завъртя няколко пъти носа на обувката си отгоре, след което влезе през задния вход на управлението. Прелетя през стъклената врата на отдел „Убийства“, продължи по коридора покрай унилия фикус и влезе в залата за инструктаж.

Добре бе пресметнал времето си. Всички бяха пристигнали и шумът от гласове секна в момента, в който прекрачи през прага. Уилър мразеше събранията, но в сферата на неговата дейност те бяха неизбежни. Той кимна към заместника си Хернандес и групата от още няколко души, взе си една чаша кафе с пяна от купчината, остави куфарчето на масата и седна. За миг се фокусира единствено върху кафето, отпи глътка — беше току-що сварено и силно. Отвори куфарчето си, извади купчина листи с надпис „Лабиринт“ и ги стовари върху масата достатъчно силно, за да привлече вниманието на всички.

Отвори папката, отпусна тежката си ръка върху нея и огледа присъстващите подчертано бавно.

— Всички ли сме тук?

— Така мисля — отвърна Хернандес.

Кимане, шепот.

Уилър отпи шумно от чашата и започна:

— Както знаете, дами и господа, в пустинята Чама, в Лабиринта, имахме убийство, което привлече силно медийното внимание. Сега искам да знам докъде сме и как продължаваме нататък. Ако някой от вас има някакви блестящи идеи, готов съм да ги чуя.

Той отново огледа залата.

— Предлагам първо да изслушаме доклада на медицинския инспектор. Д-р Файнингър?

Полицейският патолог, елегантна жена с посивели коси и в скъп костюм, изглеждаща съвсем не на място в опушената заседателна зала, отвори тънка кожена папка. Тя заговори, без да става, гласът й бе тих, сух и леко ироничен.

— На местопрестъплението са били открити десет и половина кварти наквасен с кръв пясък, съдържащ почти всичките пет и половина кварти кръв, които обикновено циркулират в нормалното човешко тяло. Не са намерени никакви други човешки останки. Направихме всички възможни тестове — за кръвна група, наличие на наркотици и т.н.

— И?

— Кръвната група е нулева положителна, няма следи от наркотици или алкохол, броят на белите кръвни телца изглежда нормален, белтъците на кръвния серум, инсулинът — всичко е нормално. Жертвата е бил мъж в добро здраве.

— Мъж?

— Да. Наличие на Y хромозома.

— Направихте ли ДНК анализ?

— Да.

— И?

— Пуснахме резултатите по всички бази данни, няма съответствия.

— Какво разбирате под „няма съответствия“? — прекъсна я районната прокурорка.

— Нямаме национална ДНК база данни — отвърна медицинската инспекторка търпеливо, сякаш говореше на идиот — каквато, предположи Уилър, вероятно бе районната прокурорка. — Обикновено не съществува начин да се идентифицира човек по ДНК-то му, поне все още. Използва се само за сравнение. Докато не открием труп, роднина или пръски кръв върху дрехи на заподозрения, това е безполезно.

— Ясно.

Уилър сръбна отново от кафето.

— Това ли е всичко?

— Дайте ми тялото и ще ви кажа повече.

— Работим по въпроса. К-9?

Един нервен мъж с коса морковен цвят припряно извади няколко листа: Уийтли от Албакърк.

— Заведохме шест кучета на въпросното място на четвърти юни…

Уилър го прекъсна:

— Два дни по-късно, след като бе валял силен дъжд, който заля целия пясък и заличи всички следи и миризми в Лабиринта. — Той млъкна за малко, забил очи в Уийтли. — Споменах го за протокола.

— Районът е отдалечен, трудно се стига дотам. — Гласът на Уийтли се извиси една идея по-високо.

— Продължавайте.

На четвърти юни трима кучкари заедно с кучетата от отделението за проследяване К-9 в Албакърк попаднаха на следа… — Той вдигна поглед. — Нося папки, в случай че искате да…

— Просто докладвайте.

— Попаднаха на възможна следа в района на местопрестъпление. Последваха я нагоре по каньона към ръба на Меса дел Виехос, където почвата е недостатъчна, за да задържи добре следи…

— Да не споменаваме дъжда.

Уийтли направи пауза.

— Давайте нататък.

— Кучетата не бяха в състояние да държат следата. Трите следващи опита бяха направени…

— Благодаря ви, господин Уийтли, схванахме картината. И сега?

— Пуснахме кучетата да душат за труп. Направихме мрежа, започвайки от сцената на престъпление, като използваме GPS-и, за да покрием дъното на целия каньон. Едновременно с това работим по-навътре в Лабиринта и надолу към реката. Скоро ще сме стигнали до върха.

— Което ни доведе до претърсване на реката. Джон?

— Реката не е голяма и е бавна. Изпратихме водолази да се спуснат и да огледат всички дълбоки дупки и потънали дънери по течението. Дотук — нищо, не са открили ни човек, ни останки. Стигнаха почти до езерото Абикию. Не изглежда много вероятно престъпникът да е хвърлил тялото в реката.

Уилър кимна.

— Сцената на местопрестъпление?

Беше ред на Кълхаун от Албакърк, най-добрият специалист в щата. Те поне бяха успели със събирането на криминални улики. Кълхаун, за разлика от екипа К-9, си беше направил труда да си вдигне задника и да отиде на място още на разсъмване.

— Направихме пълно изследване на частици и влакна, което беше истинско изпитание, лейтенант, при положение че разполагаме фактически с малко мръсен пясък. Взехме всичко, което изглеждаше неестествено в обсег от стотина стъпки от мястото на убийството. Проучихме основно още един район, на двеста метра североизточно, където по всяка вероятност е стояло магарето — и намерихме тор от него. Огледахме и трета позиция, горе на скалите.

— Трета позиция?

— Ще обясня веднага, лейтенант. Убиецът е прикрил всичко много добре, изтрил е отпечатъците си, но ние намерихме достатъчно количество косми, изкуствени влакна, изсъхнали остатъци от храна. Два патрона М-855.

— За това говорим. — Уилър бе чул за патроните, но не знаеше какви са резултатите.

— Става въпрос за стандартни патрони, използвани от НАТО — 5,56 мм., с метално покритие, сърцевина от оловна сплав със стоманена ризница. Веднага се познават по зелените връхчета. Нашият стрелец по всяка вероятност е използвал M-l6 или подобен военен вид оръжие за атака.

— Би могло да е бивше военно.

— Не е задължително. Има много ентусиасти, които също харесват тези оръжия. — Той погледна в бележките си. — Един куршум се е забил в земята; открихме входящото отверстие — точно оттам ни хрумна идеята за ъгъла на стрелба. Убиецът е стрелял отгоре, трийсет и пет градуса спрямо хоризонта. Оттук успяхме да изчислим мястото, на което е стоял: подходящо за засада място върху ръба на скалата. Това е третата позиция, за която питахте. Намерихме няколко отпечатъка от ботуши, няколко памучни влакна, които може да са от памучна кърпа или тънка риза. Никакви гилзи. Дяволски много време загубихме, докато стигнем до превъзходно избраната му позиция. Нашият човек е познавал добре района и трябва да е планирал убийството от доста време преди това.

— Може да е местен.

— Или някой, който го е наблюдавал много внимателно.

— Косми?

— Нито един на третото място.

— А вторият куршум?

— Деформирал се е при преминаването през жертвата. По него има следи от кръв, която съвпада с кръвта в пясъка.

— Нещо друго?

— Вълнени и памучни влакна на мястото на убийството — все още ги анализираме — както и един човешки косъм с корен. Златистокестеняв, кавказки тип.

— От убиеца?

— Би могъл да е от всекиго: от жертвата, от убиеца или от някое от вашите ченгета. Дори от мен. — Той се ухили и прокара ръка през оредялата си коса. — Няма да е за пръв път. Вземаме ДНК от него, ще проверим дали съвпада с кръвта. Може да се наложи да вземем по някой косъм от момчетата ви, за целите на елиминирането.

— А Бродбент, човекът, който намери тялото? Той е със светлокестенява, права коса.

— Може да вземем и от него.

Уилър благодари на Кълхаун и се обърна към заместника си:

— Хернандес?

— Проверих разказа на Бродбент. Оказа се, че обикаля често района на високите плата.

— И какво е правил в Лабиринта? — попита Уилър.

— Казва, че е минавал за по-напряко по каньона Хоакин.

— Май не е било много по-напряко.

— Обичал да язди. Харесвал района.

Уилър изсумтя.

— Мислех, че е ветеринар. Предполага се, че ветеринарите са заети хора.

— Има помощник, казва се Шейн Макбрайд.

Уилър отново изсумтя. Той не хареса Бродбент от самото начало и имаше чувството, че този човек крие нещо от него. Беше твърде странно, за да повярва, че се е случил точно там, когато онзи нещастник е бил застрелян.

— Хернандес, искам да поразпиташ наоколо дали Бродбент е проявявал интерес към района — проучвания, разкопки, неща от този род.

— Да, сър.

— Вие май го подозирате? — попита медицинската инспекторка.

— Той е, както вие бихте казали — „обект на интерес“.

Последва кикот.

— Да, така е — кимна жената.

Уилър изсумтя. Нищо чудно, че не можеха да осъдят никого в наши дни — с такива типове като медицинските инспектори… Той огледа присъстващите.

— Някоя блестяща идея?

Кълхаун се обади:

— Излиза малко от моята сфера, но съм любопитен — има ли постоянно вода в тези каньони?

— Не знам. Защо?

— Би било страхотно място за отглеждане на марихуана.

— Взема се под внимание. Хернандес?

— Ще разгледам околността, лейтенант.