Метаданни
Данни
- Серия
- Уаймън Форд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tyrannosaur Canyon, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Райкова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дъглас Престън
Заглавие: Хищник
Преводач: Диана Райкова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК Ергон
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Сергей Райков
ISBN: 978-954-9625-89-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4642
История
- — Добавяне
21.
Каубойската провинциална агенция за недвижими имоти се намираше в приятна псевдотухлена постройка на Пасео де Пералта, край вратите висяха нанизи от червени чушки, а зад бюрото на рецепцията седеше жизнерадостна секретарка. Мадокс влезе вътре, обувките му издаваха приятно скърцане по плочките на пода. Той вдигна ръка да свали шапката, с която се бе снабдил тази сутрин — от боброва кожа, 420 долара парчето, — но след това се отказа, тъй като беше видял, че на Запад истинските каубои остават с шапки на главите и вътре. Приближи се към гишето и се наведе.
— Какво мога да направя за вас, господине? — попита го учтиво служителката.
— Давате коли под наем, нали? — усмихна се той на една страна.
— Да, разбира се.
— Казвам се Мадокс. Джим Мадокс. — Той протегна ръка и тя я пое. Сините й очи срещнаха неговите.
— Някого специално ли сте дошли да видите?
— Не, просто минавам.
— Ще съобщя на агентката за вас.
Няколко минути по-късно той бе въведен в добре обзаведен офис, напълно в претрупания стил на Санта Фе.
— Трина Даулинг — представи се агентката като му подаде ръка и седна срещу него. Беше истинско страшилище — на петдесет и няколко, тънка като рентгенов лъч, облечена в черно, с руса коса и глас, който направо ужасяваше с експедитивността си. Потенциален клиент, помисли си Мадокс. Определено потенциален клиент.
— Разбрах, че търсите да наемете нещо за през лятото.
— Точно така. Търся подходящо място, където да завърша първия си роман.
— Колко интересно! Пръв роман?!
Той кръстоса крак върху крак.
— Бях в интернет бизнеса, продадох всичко преди фалита, минах и през развод. Прекъсвам засега правенето на пари и се надявам да сбъдна мечтите си. — Той се усмихна самообвиняващо. — Търся нещо северно от Абикию, тихо, изолирано, да няма съседи наблизо.
— Предлагаме повече от триста имота под наем, така че със сигурност ще намерим нещичко за вас.
— Страхотно. — Мадокс се размърда в стола и прекръстоса краката си.
— Колкото за уединението, не се шегувам. Най-близката къща трябва да е отдалечена на поне километър и половина. Нещо в края на пътя, сред дърветата…
Той направи пауза. Трина си водеше бележки.
— Някоя стара миньорска хижа би била идеална — каза той. — Мините винаги са ми били интересни. Между другото, в романа ми става дума за една мина.
Даулинг спря да скърца с химикалката си:
— Какво ще кажете да хвърлим поглед на базата данни? Но първо, господин Мадокс, трябва да ми кажете дали имате предвид някакъв ценови диапазон.
— Не говорим за пари. И моля, наричайте ме Джим.
— Джим, бихте ли почакали за момент, докато погледна в базата данни?
— Разбира се.
Той отново се размърда. Трина се трудеше над клавиатурата.
— Така. — Тя се усмихна отново. — Открих няколко подходящи имота, но тук има един, който изпъква. Старият лагер на ГКООС горе на Пердиз Крийк, в подножието на планината Канхилон.
— Лагерът на ГКООС?
— Точно така. През трийсетте години Гражданският комитет за опазване на околната среда е поддържал тук лагер за хората, които прокарвали пътища през държавната гора — почти дузина дървени бараки, а в средата между тях — трапезария и вила. Преди няколко години един господин от Тексас купи целия лагер. Ремонтира основно лятната вила, превърна я в наистина страхотна тристайна къща с три бани. Остави всичко друго както си е. Живя там известно време, но му се видя малко усамотена и сега я дава под наем.
— Звучи сякаш може да има туристи.
— Затворено е. Намира се в средата на частен имот, заобиколен от държавна гора. Накрая на дванайсеткилометров черен път, като последните три-четири километра могат да се изминат само с возило на четири колела. — Тя го погледна. — Вие нали имате такова четириколесно превозно средство?
— Рейндж Роувър.
Тя се засмя.
— Път като този държи посетителите далеч.
— Чудесно.
— Мястото е с интересна история. Преди да направят лагера, Пердиз Крийк е бил стар град, известен със златните си мини. Все още има няколко — тя му се усмихна, — и се говори, че там бродели призраци. Не бих го споменала пред другиго, но виждам, че сте писател и…
— В историята ми може да се използва призрак.
— Казват, че било страхотно място за разходки, за планинско колоездене, за конна езда. Заобиколено от гора. Въпреки че не е съвсем откъснато от цивилизацията: има електричество, телефон.
— Струва ми се идеално. Единственото, което ме притеснява, е собственикът да не се изтърси неочаквано.
— Той е в Италия и мога да ви уверя, че не е от този тип хора. Ние управляваме имота вместо него и ако се наложи някой да се качи догоре то ще сме ние — и то само ако има наистина важна причина и с двайсет и четири часово предизвестие. Желанието ви за уединение ще бъде уважено.
— Наем?
— Съвсем приличен. Три хиляди и осемстотин на месец, ако го наемете за през цялото лято.
— Звучи добре. Бих искал да го видя.
— Кога?
— Веднага. — Той бръкна в джоба на сакото си, където беше чековата му книжка. — Готов съм да приключим сделката днес. Бързам да се върна към работата си над романа. Мистериозно убийство.