Дъглас Престън
Хищник (65)

19.

Светлините на Еспаньола блещукаха в нощния въздух, когато Боб Байлър наближи града. Ченгето продължаваше да кара зад него, но Байлър вече не се тревожеше. Дори съжаляваше, че е ритнал бутилката под седалката в паниката си и на няколко пъти се опита да я измъкне с върховете на ботушите си, но ванът започна да криволичи по пътя и той се отказа. Винаги можеше да я извади и да я пресуши, но не беше сигурен дали е разрешено да напуска магистралата на това място, а не искаше да прави нищо, което да привлече вниманието на ченгетата. Най-после любимата му станция със стари хитове започна да се чува. Той завъртя копчето, припявайки фалшиво.

На четири-петстотин метра напред видя първите светофари в покрайнините на града. Ако уцелеше червено, щеше да има достатъчно време да довърши бутилката. Дяволите да го вземат, шофирането наистина караше човек да ожаднява.

Байлър наближи светофара, намали скоростта постепенно и погледна полицейската кола в огледалото за обратно виждане. Още щом ченгетата спряха, той се наведе под седалката и забърника, докато мръсната му ръка напипа студената бутилка. Измъкна я, и като се държеше на равнището на седалката, отвъртя капачката и побърза да отпие колкото се може повече за краткото време.

Внезапно чу скърцане на гуми и звук на сирени около себе си. Той се стресна, забравил, че е с бутилка в ръка, заслепен от бялата светлина на прожектора. Изглежда бе заобиколен от полицейски коли със светещи отгоре буркани. Започна да мига, беше напълно, тотално объркан.

Чу остър глас по мегафона да казва нещо и да го повтаря.

— Излез от колата с вдигнати ръце. Излез от колата с вдигнати ръце.

На него ли говореха? Байлър се огледа, но не видя никакви хора, само блясъка на прожектори.

— Излез от колата с вдигнати ръце.

Говореха на него. Обхванат от паника, Байлър хвана дръжката на вратата, но тя беше от онези, които трябва да натиснеш надолу, вместо да ги вдигнеш, и той започна да се мъчи да отвори, като натиска с рамо. Внезапно вратата се отвори и той се изтърколи, забравената в ръката му бутилка излетя и се разби на асфалта. Той се простря на асфалта, прекалено зашеметен и объркан от случващото се, за да стане.

Над него се изправи някой и закри светлината, в едната си ръка държеше значка, а в другата — револвер. Гласът излая:

— Детектив Уилър от полицейски участък Санта Фе! Не мърдай!

Настъпи кратка пауза. Байлър не можеше да види нищо, освен черния силует на мъжа. От вътрешността на вана се чуваше гласът на Елвис в комбинация с пращене на статично електричество. „Не си нищо друго, освен хрътка…“

Един удар на сърцето и силуетът прибра оръжието в кобура и се наведе, взирайки се напрегнато в лицето му. После се изправи и Байлър го чу да говори отново, този път на някого, който се намираше отстрани.

— Кой е този, по дяволите?