Дъглас Престън
Хищник (58)

12.

Сали пълзеше, без да вижда нищо в тъмния тунел; по едно време спря и напрегна слух. Мъжът търсеше фенера си и сипеше ругатни.

Тя продължи напред в мрака. Къде водеше той? Напипа кибритените клечки, но не се осмели да запали някоя, осъзнавайки, че това би я превърнало веднага в мишена. Опитваше се да се движи колкото се може по-безшумно, докато той стреля няколко пъти на посоки. Краката я боляха, коленете й се бяха разранили в каменния под на мината. След няколко минути ръката й докосна нещо студено — беше изгнило хлъзгаво дърво. Можеше да подуши студените влажни изпарения, които идваха отдолу. Тя легна по корем и усети релсите, ръката й напипа острия край на скала. Пръстите й продължиха — беше хлъзгава и влажна, по всяка вероятност вертикалната стена на шахта.

Като се надяваше, че може да има път наоколо, тя се наведе и се придвижи напред по протежение на релсите.

Гласът я застигна:

— Не можеш да излезеш, кучко. Решетката е заключена и ключът е у мен. — Настъпи пауза, после той заговори отново, правейки усилие да бъде по-спокоен. — Виж какво, скъпа, не искам да те нараня. Забрави всичко онова. Нека бъдем разумни, нека поговорим.

Сали достигна до стената на тунела. Шахтата, както изглежда, пресичаше целия път и блокираше движението й. Тя спря, сърцето й биеше бясно в гърдите.

— Виж, съжалявам. Прекалих малко.

Чу го как тършува наоколо за фенерчето, което бе изпуснал и си помисли, че трябва да намери път надолу в мината, и то бързо.

Достигна до някаква дупка. Дали надолу се спускаше стълба? Отпусна се отново по корем и се надвеси над отвора, усещайки влажната каменна стена. Стълба! Горното стъпало беше меко и поресто от мухъла.

Трябваше да го види, преди да започне да се спуска надолу. Трябваше да рискува и да запали една кибритена клечка.

— Хей, знам, че си тук. Бъди разумна. Обещавам ти да те пусна.

Тя извади кибритената кутийка и измъкна една клечка. След това се наведе над ръба и я драсна, като държеше пламъчето ниско. Въздушното течение го накара да примига и да затрепти, но бе достатъчно, за да види, че прогнилата стълба се спуска надолу в черната, сякаш бездънна яма. Много от стъпалата бяха изпочупени или покрити с мухъл и бяла плесен. Спускането щеше да е чисто самоубийство.

Бам! Чу се изстрел и се разхвърчаха парчета от скалата, която се намираше от дясната й страна.

Пусна запалената клечка, без да мисли и тя полетя в бавна спирала в мрака, като присветна за миг и изчезна.

— Кучка! Ще те убия!

Сали се олюля и спусна единия си крак надолу, опитвайки едно прогнило стъпало, след това още едно, по-ниско… бавно, бавно.

До слуха й достигна глух триумфален възглас, последва изщракване и лъчът на фенерчето се залюля край главата й.

Тя се дръпна и се спусна по стълбата. Почти в същия момент едно от стъпалата се отчупи и кракът й увисна над ямата, преди да успее да се отмести. Цялата стълба изскърца и се килна на една страна.

Задъхана, с биещо сърце, Сали продължи да се спуска. Под нея се отчупи още едно стъпало, две едно след друго, над главата й капеше вода, а тя не можеше да направи нищо, освен да се държи здраво, докато се олюлява в тъмнината. След малко продължи, увиснала на мускулите на ръцете си, докато краката й усетиха здрава опора.

Лъчът на фенерчето внезапно подскочи над отвора на шахтата и я фиксира. Тя се хвърли настрани в момента, когато оръжието гръмна, куршумът проби стъпалото и цялата стълба се залюля силно.

Отгоре отекна смях.

— Това беше само упражнение. Сега следва истинското.

Тя погледна нагоре невярващо. Беше се надвесил двайсет стъпки над нея с фенерче в едната ръка, а в другата с оръжие, което се целеше право в главата й. Този път куршумът нямаше да я прескочи. Знаеше, че е в ръцете му и е само въпрос на време. Заспуска се отчаяно по стенещата стълба. Всеки момент това копеле щеше да натисне спусъка. Погледна отново нагоре и видя контурите на лицето му на фона на светлината. Спря да се спуска — беше безсмислено.

— Не! — Гласът й прозвуча неестествен и хриплив. — Моля те, недей!

Той протегна ръката си и стоманеното дуло проблесна на светлината. Виждаше как се опъват мускулите на ръката му, когато започна да натиска спусъка.

— Върви по дяволите, проклета кучко!

Сали направи единственото нещо, което можеше: хвърли се от стълбата и скочи в тъмната яма.