Дъглас Престън
Хищник (30)

4.

Айън Корвъс стоеше до прозореца, когато чу телефонния звънец на бюрото си и гласът на секретарката, който обяви:

— Господин Уормъс от Бюрото за управление на земите е на първа линия.

Корвъс бързо се плъзна зад писалището, вдигна телефонната слушалка и заговори с най-приветливия си тон:

— Господин Уормъс, здравейте. Предполагам, че сте получили молбата ми за разрешително.

— Разбира се, професоре. Ето я тук пред мен. — Дрезгавият западен акцент стържеше ушите на Корвъс. Професоре. Откъде ги изравят тези?

— Някакви проблеми?

— Всъщност, да. Предполагам, че е случаен пропуск, но не виждам тук никакви данни за местоположение.

— Не е пропуск, господин Уормъс. Не съм включил тази информация. Става въпрос за изключително ценен образец, с висок риск за грабеж.

— Оценявам това, професоре — долетя провлаченият отговор, — но високите плата са обширна територия. Не можем да издадем дори на музей разрешително за събиране на палеонтологични образци, без информация за мястото.

— Става въпрос за нещо, което струва милиони на черния пазар. Съобщаването на тази информация дори на вашето Бюро е риск, който аз трудно бих поел.

— Разбирам ви, сър, но ние държим цялата информация под ключ. И е много просто: няма данни — няма разрешително.

Корвъс си пое дълбоко дъх.

— Определено бихме могли да ви дадем най-обща информация…

— Не, господине — прекъсна го мъжът отсреща. — Изискваме община, район на действие, участък и GPS координати. Иначе не можем да направим нищо.

Корвъс усети, че направо му причернява. Вдиша дълбоко и се опита да смекчи тона си.

— Безпокоя се, защото — както може би си спомняте — миналата година в окръг Маккоун, Монтана, бе задигнат първокачествен диплодок веднага, след като разрешителното бе регистрирано.

— Задигнат?

— Откраднат.

Носовият глас продължи с досада:

— Не отговарям за окръг Монтана в Бюрото, така че не знам за никакъв откраднат диплодок. Тук в Ню Мексико изискваме координатите на мястото, за да издадем документ за събиране на образци. Ако не знаем къде се намира обектът, как ще ви разрешим да го вземете оттам, как ще предотвратим вземането му от някой друг? Или може би трябва да издадем мораториум върху събирането на всички фосили, които не носят печалба, докато вие си вземете вашия? Не мисля така.

— Разбирам. Ще ви дам координатите на мястото колкото се може по-скоро.

— Виждам, че ме разбирате. Това вече е друго нещо.

Корвъс изчака.

— Тук няма нито снимки, нито план към молбата. Предполагам, че са в Приложение А. Казано е точно и ясно: „Разрешителното трябва да бъде придружено от научна скица на мястото, която да показва разположението на вкаменелостите, заедно с някакви землемерски снимки, ако съществуват такива, както и снимки на въпросния образец“. Трябва да разполагаме с някакво доказателство, че наистина има такова нещо.

— Откритието е скорошно, а мястото е доста отдалечено. Не бяхме в състояние да се върнем, за да правим снимки. Просто исках да съм сигурен, че другите пристигащи молби за същата вкаменелост нямат никакво предимство да я получат.

Бюрократът отсреща изсумтя.

— Предимство има първият. Първенството по закон се полага на първия музей или университет, сертифициран по 501 (с) (3), който подаде официално заявление. Трябва да ви кажа, професоре, че в това тук ваше заявление няма достатъчно материал, за да можете да претендирате за такова първенство.

Корвъс изскърца със зъби. В това тук ваше заявление.

— Трябва да има начин да се получи предимство и без да се посочват точните координати.

От другия край последва дълго, високомерно сумтене. Корвъс усети как кръвта пулсира в слепоочията му.

— Както вече казах, когато приведете документите си в ред, ще издадем разрешителното. Не и преди това. Ако някой друг представи разрешително за същия фосил — ами, това не е наш проблем. Пръв идва — пръв получава.

— По дяволите, човече! Колко цели тиранозавъра рекс смятате, че има? — избухна Корвъс.

— Успокойте се, професоре.

Корвъс положи неимоверни усилия да се овладее. Това бе последният човек на света, когото би си позволил да вбеси. Той беше бюрократът; който имаше властта да му отпусне разрешително за събиране на фосилите на федерална територия.

— Моля да ме извините за необмислените думи, господин Уормъс. Ще ви предоставя исканата информация веднага щом мога.

— Следващия път — произнесе монотонно мъжът, — когато искате разрешително за събиране на фосили на федерална земя, си отделете достатъчно време да попълните документите си както трябва. Ще улесните работата ни. Това, че сте голям нюйоркски музей не означава, че не трябва да спазвате правилата.

— Извинете ме още веднъж.

— Приятен ден.

Корвъс остави слушалката на вилката подчертано внимателно. Пое си дълбоко въздух и приглади назад косата си с трепереща ръка. Арогантен задник! Той погледна часовника: пет часът, което означаваше три в Ню Мексико. Мадокс не се бе обаждал четиридесет и осем часа, да го вземат мътните! Последния път, когато бяха говорили, изглеждаше, че всичко е под контрол, но за два дни много неща можеха да се случат.

Той закрачи из офиса си, обърна се към прозореца и спря да погледне навън. Вечерните гребни лодки току-що излизаха в езерото и той се хвана, че търси с поглед бащата и сина. Но, разбира се, те не бяха дошли, пък и защо да идват? — веднъж бе достатъчно.