Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El ingenioso hidalgo don Quijote de la Mancha, –1615 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015-2016)
Прилагане на илюстрациите
NomaD (2015-2018)

Издание:

Автор: Мигел де Сервантес Сааведра

Заглавие: Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча

Преводач: Тодор Нейков; Стоян Бакърджиев (стихове)

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Поредно

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: ПК „Д. Благоев“

Редактор: Стефан Савов

Художник на илюстрациите: Гюстав Доре

ISBN: 954-529-207-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/742

 

В настоящата електронна публикация на „Дон Кихот“ в Читанка са приложени илюстрациите на Гюстав Доре. Източник на изображенията: електронната библиотека на The University of Adelaide (https://ebooks.adelaide.edu.au).

История

  1. — Добавяне

Глава петдесет и седма
за това как дон Кихот се раздели с херцога, а също и за това, което преживя с умната, но своеволна Алтисидора, прислужница на херцогинята

quixote_307_don_quixote_i_sancho_otnovo_na_pyt.jpg

Дон Кихот реши, че вече е време да тури край на безделническия живот, който водеше в замъка. Струваше му се, че върши голяма грешка, като живее затворен и бездейства, отдаден на безкрайни пиршества и развлечения, които херцогът и херцогинята устройваха в негова, като на странстващ рицар, чест. Въобразяваше си, че ще трябва да дава строга сметка на небето за това безделие и заседнал живот. Затова един ден той помоли херцогската двойка да му разреши да си замине. Те му дадоха съгласието си и изразиха своите съжаления, че ги напуска. Херцогинята предаде на Санчо Панса писмата на жена му, а той заплака, като му ги прочетоха, и каза:

quixote_308_don_quixote_se_proshtava_s_herzoga_i_herzoginjata.jpg

— Кой можеше да помисли, че толкова големите надежди, породени в душата на моята жена, Тереса Панса, от вестта за моето губернаторство, ще се изпарят поради това, че аз ще се помъкна отново по приключенията на господаря ми дон Кихот де ла Манча? Все пак аз се радвам, като виждам, че Тереса се е показала на висотата на положението, като е изпратила жълъди на херцогинята, защото, ако не беше ги пратила, аз щях да съжалявам, а тя щеше да се покаже неблагодарна. Това, което ме утешава, е, че този подарък не може да се сметне за подкуп — когато ги е пратила, аз бях губернатор, — а редно е този, комуто направят някакво благодеяние, колкото и малко да е то, да се отблагодари. Всъщност аз поех гол управлението и гол го напускам, така че мога да кажа със спокойна съвест — а то не е малко: „Гол се родих и продължавам да съм гол — нито губя, нито печеля.“

Така си говореше Санчо в деня на заминаването, а дон Кихот, сбогувал се още предната вечер с херцогската двойка, излезе сутринта въоръжен на площадката пред замъка. Всички обитатели на замъка, включително херцогът и херцогинята, бяха наизлезли на галериите да го видят. Санчо беше яхнал своя Сивчо, натоварен с дисаги, чанти и съестни припаси, и беше предоволен, защото домоуправителят на херцога — същият, който беше изиграл ролята на Трифалди — беше му дал една кесия с двеста златни ескудос за нуждите им из пътя, а това още не знаеше дон Кихот. И докато всички наблюдаваха, както вече казахме, нашия рицар, ненадейно от тълпата на дуените и прислужниците на херцогинята, които също го гледаха, се издигна печалният глас на умната, но своеволна Алтисидора:

Слушай, рицарю нечестен,

малко позадръж юздите

и със шпори не измъчвай

язденото зле добиче!

 

Ти, лъжецо, днес не бягаш

от една змия коварна,

а от агънце — то дълго

на овца не ще прилича.

 

Ти, чудовище, измами

най-красивата девойка,

тачена и от Диана,

тачена и от Венера.

 

Жесток Бирено[1], ти, Еней-беглецо[2],

върви с Варава и проклет бъди!

 

В ноктите си най-безбожно

ти отнасяш днес сърцето

на една девойка скромна,

много влюбена и нежна.

 

Нощни шапчици отнасяш,

ти отнасяш жартиери,

черни, с капчици в бяло,

от нозе — същински мрамор.

 

И две хиляди въздишки —

с тях ще можеш да запалиш

двадесет стотици Трои,

ако толкоз Трои има.

 

Жесток Бирено, ти, Еней-беглецо,

върви с Варава и проклет бъди!

 

Твоят Санчо нека бъде

все тъй твърдоглав, инатен,

та магиите да тегнат

вечно върху Дулсинея!

 

Тъжната ти жертва нека

твоята вина изкупва!

Често грешките на други

най-невинните заплащат.

 

Нека подвизите твои

се превърнат в несполуки,

в блян напразен — любовта ти

и в забрава — твойта вярност!

 

Жесток Бирено, ти, Еней-беглецо,

върви с Варава и проклет бъди!

 

Нека за лъжец те смятат

от Севиля до Марчена,

от Гранада чак до Лоха

и от Англия до Лондон![3]

 

Ако някога се случи,

че на карти заиграеш,

нека бъдеш без козове,

ас в ръката си да нямаш!

 

Ако пък мазоли режеш,

нека кръв от тях да бликне!

Ако зъбите си вадиш,

корените да останат!

 

Жесток Бирено, ти, Еней-беглецо,

върви с Варава и проклет бъди!

Докато печалната Алтисидора се жалеше и редеше своите стихове, дон Кихот я гледаше, без да възрази и дума дори. После той се обърна към Санчо и му каза:

— Заклевам те в прадедите ти, Санчо, кажи ми истината — не си ли взел случайно нощните шапчици и жартиерите, за които говори тази влюбена девойка?

Санчо отговори:

— Нощните шапчици са у мене, но жартиерите и насън не съм ги виждал.

Херцогинята беше смаяна от тази своеволна постъпка на Алтисидора. Тя знаеше, че е дръзка, духовита и своеволна, но не допускаше, че е способна на такова безочие. Учудването й нарасна още повече от това, че не беше предупредена за тази шега.

Херцогът поиска да засили шегата и каза:

— Не ми се вижда хубаво, сеньор рицарю, че след добрия прием, който ви бе оказан в моя замък, сте посмели да задигнете нощните шапчици, а може би и жартиерите на моята прислужница. Това показва, че сте имали зъл умисъл, и той не отговаря на името, което сте си създали. Върнете й жартиерите, иначе ви обявявам дуел до смърт, без да се боя, че някакви злосторни магьосници ще ме преобразят и ще променят лицето ми, както направиха с лакея ми Тосилос, с когото влязохте в бой.

— Опазил ме Господ — отговори дон Кихот — да извадя меча си срещу пресветлата ви личност, от която получих толкова милости! Нощните шапчици ще върна, защото Санчо казва, че са у него, но жартиерите не мога, тъй като нито аз, нито той сме ги взели. Ако вашата прислужница претърси шкафовете си, сигурно ще ги намери. Аз, сеньор херцог, не съм бил никога крадец, нито смятам да стана през годините, които ми остава да живея, докато Господ не ми откаже закрилата си. Тази девойка говори — както се вижда от думите й — като влюбена, но аз нямам никаква вина за това. Така че няма защо да искам извинение нито от нея, нито от вас и моля, ваше превъзходителство, да имате по-добро мнение за мене и да ми разрешите още веднъж да продължа пътя си.

— Господ да ви помага из пътя, сеньор дон Кихоте — каза херцогинята, — и дано винаги чуваме добри вести за вашите подвизи! Вървете с Бога, защото колкото повече се бавите, толкова повече разпалвате огъня в сърцата на девойките, които ви гледат, а аз така ще накажа тази моя прислужница, че да не смее да своеволничи занапред ни с думи, ни с поглед!

— Чуй само още една дума, о храбри дон Кихоте! — рече тогава Алтисидора. — Моля те да ми простиш, че те обвиних в кражба на жартиерите. Кълна се в Бога и в душата си, че те са на краката ми и че аз сгреших като този, който си търси магарето, а то е под него.

— Не ви ли казах? — рече Санчо. — Човек ли съм аз да крия крадени неща? Само да исках да крада — какви ли не случаи имах, докато бях губернатор!

Дон Кихот сведе глава, поклони се на херцогската двойка и на всички присъстващи и като дръпна поводите на Росинант, последван от Санчо, яхнал своя Сивчо, излезе от замъка и пое пътя за Сарагоса.

quixote_309_don_quixote_i_amurchetata.jpg
Бележки

[1] Бирено, както се казва в „Роланд“ и в различни романси, изоставил най-вероломно своята любима и покровителка Олимпия на безлюден остров.

[2] Намеква се за това, че Еней изоставил Дидона.

[3] Подигравката се състои в това, че Марчена е градче в съседство със Севиля, Лоха е пък селище, съседно на Гранада, а Лондон, както е известно, е столица на Англия.