Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (73)

Глава 72

Палм Дезърт

Два дни по-късно

Приятните и хармонични звуци, сякаш долетели от петнайсети век, които входното звънче издаваше, странно контрастираха със стръмните и безлюдни планински върхове, които се виждаха зад високите стени на имението Уорик. Като се стегна вътрешно, Гарисън Монтклеър отвори вратата. Един поглед му беше достатъчен, за да обхване всички: Дейна, Нийл, Ерик и Серена стояха на внушителната предна веранда. Нийл и Ерик изглеждаха така, сякаш бяха дошли в третокласен влак — целите бяха в рани и превръзки. Дейна приличаше на мачете, облечено в черен калъф, готово да започне да сече. Огнената коса на Серена беше свободно пусната и захваната слабо при основата на врата й с черна панделка. Очите й избягваха директния поглед, приличаха на виолетова нощ, която не бърза да отстъпи мястото си на зората. Тя носеше огромна безформена черна чанта.

— Благодаря ви, че дойдохте дотук, вместо да настоявате ние да дойдем в Лос Анджелис — каза Гарисън. — Това беше шок за всички. Нямаме търпение да ви помогнем да оправите тази каша, но Клиъри наистина не трябва да пътува, докато не се почувства по-добре.

Ако това въобще станеше някога. Да я гледа как оплаква мъртвия си любовник, беше едно от най-мъчителните събития в живота на Гарисън. Презрението на Уорик към състоянието на дъщеря му този път не й помогна да го преодолее.

— Влезте — каза Гарисън и отстъпи назад. — Не знам какво можем да допълним към онова, което казахме вече на полицията, но… — Той сви рамене. — Надявам се, че вие можете да ни кажете нещо.

Ерик изгледа гладко избръснатия богаташки син и каза:

— Сигурен съм, че е така.

— Трудно ми е да повярвам, че можеш да познаваш някого в продължение на десет години и да не разбереш, че е луд — каза Гарисън.

— Значи мислите, че това е причината, поради която Карсън е постъпил така? — запита уж между другото Нийл. — Защото е бил луд?

— Това е единственото обяснение, което според мен е достатъчно разумно.

— Може би дядо ви ще даде по-добро обяснение. Може би той притежава вътрешното зрение, което, предполага се, идва с възрастта — каза Дейна спокойно, без никакво запъване. Усмивката й беше като проблясване на бойно острие. — Предполагам, че той си е вкъщи?

— Да, той е в тронната зала — усмихна се кисело Гарисън. — Но ако се опитате да му кажете това в лицето, ще ви изхвърли като мръсни котета. Следвайте ме.

Серена се поколеба, но Ерик я погали нежно по бузата.

— Не е необходимо и ти да идваш.

— Той ми е дядо — каза тя тихо.

Ерик понечи да каже нещо, но вместо това я погали отново по бузата. Всички последваха Гарисън в огромната зала. Серена хвърли само бърз поглед на красивите килими и скъпите картини по стените. Пръстите й стискаха здраво, по-сигурни и от ключалка, „Книгата на Мъдростта“. Древните букви и рисунки изпълваха ума й, мислеше за родословното дърво, което водеше до нея, за дядото, когото не познаваше.

И не беше сигурна дали иска да го познава.

Норман Уорик седеше на абаносовия стол, чиято украса беше богата и сложна и който даваше името на стаята. Беше облечен в тъмни дрехи и бледнината на лицето му изпъкваше. Кожата му беше почти прозрачна. Такава беше и косата му. Но очите му бяха ясни и студени, както ги помнеше Серена. Гледаха я, без да трепнат.

Едва когато Клиъри помръдна, Серена я видя. Вместо обичайната грижливо оформена прическа, Клиъри беше прибрала косата си в небрежен кок, който разкриваше всяка една от петдесетте й години. Кафявият, шит по поръчка, костюм с панталон, който беше облякла, не допринасяше нищо за цвета на лицето й, нито за елегантността на тялото й, което беше неприятно слабо. Единственото истински живо у нея бяха очите. Те гледаха Ерик с гола, чиста омраза.

— Какви са тези глупости? — запита Уорик с изненадващо силен глас. — Търся произхода на страниците, колкото мога по-бързо, като все пак намирам време да управлявам бизнеса си. Без Пол, всичко ще върви много по-бавно. Той беше дясната ми ръка, а не само шеф на охраната ми. Целият персонал го знаеше.

Клиъри трепна. Руменина обагри скулите й, после се стопи като утринна омара.

— Аз отговарях за персонала — каза тя без никаква интонация.

— Глупости. Пол се грижеше всичко да върви гладко. Но беше достатъчно умен да те остави да мислиш, че ти ръководиш парада. — Уорик се извърна от дъщеря си и фокусира погледа си върху Серена. — Е, предполагам, че ви е дошъл умът и сте решили да ми продадете страниците си. Трябваше да го направите още първия път, когато ви предложих. Сега цената е сто хиляди и това включва всичко.

— Какво е това всичко? — запита предпазливо Серена.

— Не бъдете толкова глупава, колкото изглеждате. — Уорик се обърна нетърпеливо към Дейна. — Ако от „Реъритис“ кажат, че страниците са добри, ще съжалявате.

— Не чак толкова, колкото ще съжалявате вие — каза Ерик. — Те са по-добри от всичко, което измъкнахте от имението на Рубин.

Уорик застина за миг, после извърна цялото си тяло и се втренчи в Ерик.

— Купил съм и съм продал стотици имения през живота си — каза Уорик. — По дяволите, не стотици, хиляди. Кой е Рубин?

Устните на Гарисън образуваха тънка линия, а очите му се затвориха. Погледна изпод спуснатите си клепачи към Клиъри. Тя все още гледаше Ерик така втренчено, сякаш той беше влечуго, а не човек.

— Човек, чието имение сте купили през 1940 — каза Ерик.

— Така ли? В такъв случай, някъде ще има опис на онова, което се е намирало в имението по онова време.

— Не е бил направен такъв.

Уорик се усмихна. Зъбите му бяха неестествено бели.

— Значи имате проблем, така ли?

— Не — каза Дейна ясно. — Вие имате проблем. Полицията все още търси мотива за случая Карсън-Уолъс. Когато им кажем, че човекът, който е работел за вас, вашата дясна ръка, мисля, че така го нарекохте, е започнал да избива хора още преди година, защото те…

— Това е лъжа! — Клиъри скочи на крака и се олюля заради комбинацията от успокоителни средства и чувства, толкова силни, че не можеха да бъдат овладени. — Пол не би убил никого!

— Нима? — Дейна се извърна и изгледа замислено Гарисън. — Дядо ви е достатъчно подъл, за да убие човек, но не е бил достатъчно във форма за периода от време, който ни интересува. Вие обаче сте.

— Но това е смешно! — Гласът на Клиъри беше неприятно висок и пронизителен. — Гарисън никога не би…

— Значи оставате вие — прекъсна я спокойно Дейна и се обърна към нея. — Да започнем ли да обсъждаме датите и алибитата?

Клиъри отвори уста. От нея не излезе нищо друго, освен висок и тънък писък.

— Седни и млъкни! — излая Уорик на дъщеря си. — Само Господ знае защо всички жени са толкова безполезни.

— Опитайте се да имате дете без помощта на някоя жена — каза Серена.

Той я погледна втренчено и мълчанието му беше достатъчно красноречиво.

— Какво сте направили на баба ми, че е прекарала целия си живот в опити да се скрие от вас? — запита Серена.

— Какви са тези глупости? — Въпросът на Уорик беше отправен към Дейна.

— Говорим за вашата първа съпруга, Лизбет Серена Уорик, моминско име Чартърс — каза Серена. — Омъжила се е за вас през Втората световна война. После ви е изоставила в Манхатън, като е взела и бебето. Прекосила е сама целия континент. И е започнала живота си отново в пустинята, на около петдесет мили оттук. Променила фамилията си на Уивър, а първото си име — на Елис. Живяла е в крайна бедност до края на живота си, само и само да се скрие от теб. Защо? Какво си й направил?

Клиъри скри лице в шепи и започна тихичко да плаче. Гарисън отиде до майка си и сложи ръка на рамото й, но без да сваля поглед от дядо си.

— Тя беше досадно и грубо селско момиче — каза Уорик, като омаловажи целия живот на Лизбет само с едно махване на ръката. — Имаше обаче усет към изкуството. Открадна няколко много ценни ръкописа от мен. И затова се криеше през целия си живот. Знаеше какво ще направя с нея, ако я открия.

— Щяхте да я изгорите жива? — предположи тихо и спокойно Дейна.

Уорик я изгледа студено.

— Не ставайте смешна.

— Не тя, а вие ставате смешен — каза Серена хапливо. Тя извади „Книгата на Мъдростта“ и я остави да засияе в цялото й великолепие. — И очаквате от мен да повярвам, че баба ми е откраднала това от вас.

В неочакваната тишина, тихите подсмърчания на Клиъри звучаха като викове. Уорик се наведе напред.

— Това е мое. Донеси го тук.

— Това е моето наследство от баба ми.

— Което тя открадна от мен! — извика силно Уорик. Той посочи с треперещ показалец към яркия блясък на скъпоценни камъни и злато. — Как иначе би могло едно бедно и необразовано момиче да притежава такова произведение на изкуството?

— Може да го има от майка си — каза Ерик, — която пък го е наследила от своята майка, която на свой ред също го е наследила от майка си и така, чак до началото на дванайсети век, когато Ерик, наричан още Глендруид или Мъдрия, е създал книгата и я дал на Алана Серена, първородната дъщеря на последния оцелял от клана Силвърфелс, на Серена, наречена Магьосницата.

— Вълшебни приказки за деца — каза Уорик, но така и не откъсна очи от „Книгата на Мъдростта“, която блестеше, но извън обсега на ръцете му. — Роднините на Лизбет бяха мръсни фермери. Идваха от селища, толкова безполезни, че шотландците бяха решили да ги разчистят от земите си, за да ги заменят с пасища за овцете си. Нима искате хората да ви повярват, че толкова ценен ръкопис е бил предаван от поколение на поколение, живели в крайна мизерия?

Дейна погледна Ерик с нов вид уважение.

— Беше прав. Сигурно цялата нощ е прекарал буден в компанията на адвокатите си.

— Или на убийците си — каза Нийл.

— Какви глупости дрънкате сега? — запита ги строго Уорик. — Искате адвокати? Имам цяла сграда, пълна с адвокати, в Манхатън. И още една в Чикаго. Искате ли да се борите в съда с мен? — Ясният му, изгарящ поглед се впи в Серена. — Вземи стоте хиляди като награда, остави книгата и се махай.

— Върви по дяволите! — процеди тя през стиснати зъби.

Уорик се наведе напред и погледна Дейна.

— На коя страна сте вие?

— Както винаги — на страната на изкуството. Книгата ще остане при Серена, която я получи от баба си, която пък е избягала от вас, за да ви попречи да късате още страници от книгата, за да запазите Къщата „Уорик“ над водата след Голямата депресия и Втората световна война.

— Значи признавате, че я е откраднала — намеси се бързо Гарисън. Не можеше да има доверие на дядо си, че ще успее да сдържи избухливия си нрав. А щом веднъж избухнеше, ситуацията щеше бързо да излезе от контрол.

— Очевидно е на кого принадлежи ръкописът — каза Ерик. — Има родословно дърво, прикрепено към книгата.

Гарисън сви рамене. Явно не беше впечатлен.

— Един от най-добрите в света дубликатори на ръкописи се чука с жената, която предявява претенции над „Книгата на Мъдростта“ на базата на някакво си родословно дърво, удобно прикрепено към самата книга. Много прозрачно, след като са заложени милиони долари.

Ерик пристъпи напред, но Нийл го хвана предупредително за ръката. Гарисън не обърна внимание на нито един от тях, а се обърна към Дейна.

— Предполагам, можете да докажете, че дядо наистина е бил женен за жената, каквото и да е било името й.

— Лизбет Серена Чартърс — каза Дейна. — Да. Имаме копие от брачното свидетелство.

— Добре. Това доказва, че наистина има сключен брак — каза Гарисън спокойно. Обърна се към Серена. — След като са били женени, книгата, при всички случаи, е наполовина на дядо. При тези обстоятелства, той е изключително щедър. Ако настоявате да се борите с него, ще платите повече за адвокати, отколкото струва, която и да е част от книгата.

Ерик плесна присмехулно длани.

— Много добре, Гарисън. Не сте си губили времето в „Харвард“. С това красноречие, можете да продавате и олио, добивано от змии. Нямам търпение да чуя какво е вашето обяснение за фалшифицирането от страна на дядо ви на ренесансови ръкописи върху страници от „Книгата на Мъдростта“ и продаването им на хора, които са вярвали твърдо в почтеността на Къщата „Уорик“.

— Докажете го.

Усмивката на Ерик беше студена като очите му. Той се обърна към Уорик.

— Почти успяхте да се измъкнете. И как сте могли през всичките тези години да продавате и препродавате страници, за които сте знаели, че са фалшификати? Почти петдесет страници, разрязани на парчета, които сте продали на пазара като автентични. Общо колко фалшификата, Уорик? Триста? Петстотин? И тези са само от „Книгата на Мъдростта“. Сигурен съм, че и други ръкописи са претърпели „подобрение“ от ваша страна. Много пари, независимо как ще ги пресметнете. А да не би да сте работили фалшификатите само с мисълта да докажете колко сте добър и колко глупави са всички останали? Алчност и арогантност са два от най-често срещаните мотива за фалшифициране.

Клиъри изгледа баща си с пресъхнали, наранени очи. Той дори не я погледна. Беше съсредоточил поглед върху младия мъж, чиито очи бяха студени като метал.

— Само в случай че някой въобще забележи — продължи Ерик, — вие сте работили в стила на фалшификатора, известен като Испанеца, който е живял доста отдавна все пак. Умно, но вие винаги сте се смятали за много, много умен човек. Какъв ли шок трябва да е било за вас, когато Лизбет се е свързала с вас и е поискала да върнете всички страници от „Книгата на Мъдростта“, които сте откраднали. Но тя е трябвало да поеме определен риск. Трябвало е да ви каже как да се свържете с нея. Избрала е това да стане чрез пощенска кутия. Вие сте изпратили нещо там, тя го е взела и Пол Карсън я е проследил до дома й. Била е убита още същата нощ.

Уорик скочи на крака и се наведе напред, все още стиснал дръжките на абаносовия стол.

— Убийство? Какви ги дрънкате? Лизбет избяга, това е всичко.

— Някой е изгорил колибата и Лизбет е била вътре. Станало е преди година — каза Ерик. — Малко след това, друг мъж е бил убит в Седона и жена е загинала във Флорида. Все при пожар. Преди няколко дни Бърт Ларс беше убит по същия начин. Връзката между всички убийства е много проста. Всички тези хора са знаели кой е източникът на фалшификатите — Къщата „Уорик“. Със смъртта на тези хора, никой не би могъл да проследи произхода на страниците или да предположи, че са от имението на вече мъртъв човек, който не си е водил опис на вещите. Удобно и напълно приемливо на пазара.

Гарисън втренчи поглед в дядо си.

— Винаги съм знаел, че си студен човек и негодник, но… убийства? Не знаех, че си способен и на това.

— Не ги е извършил той — каза Клиъри сякаш някъде отдалеч. — Когато Пол му показа писмото на Лизбет, в което тя си искаше страниците обратно, татко само се засмя. Каза, че може да се обърне към полицията, но ще умре, преди адвокатите да се справят с проблема, а мъртъвците пет пари не дават за нищо. На мен обаче не ми беше все едно — каза тя със странно ожесточение. — Целият си живот съм прекарала в работа, за да направя от Къщата „Уорик“ водеща аукционна къща, най-добрата в света. И нямаше да позволя на някаква си кучка да ме изнудва!

Уорик наклони глава на една страна и започна да изучава с поглед жената, която беше свързана с него само с някакъв си кратък сексуален спазъм, състоял се толкова отдавна, че дори не можеше да си го спомни.

— Ти? Ти си убила Лизбет?

— Пол го направи. — Брадичката на Клиъри се вдигна гордо. — За мен. Пол ме обичаше. Но ти не знаеш нищо за този вид любов, нали?

— Нито пък Пол — каза Уорик, отвратен. — Глупави женски. Пол обичаше собствените си удобства. Ако Гарисън беше единственият начин той да се добере до парите на Уорик, щеше да чука по-скоро него, отколкото теб. И може би щеше да му бъде по-забавно.

Клиъри изпищя, скочи на крака и се хвърли към баща си, а погледът й издаваше, че е готова да го убие. Гарисън я хвана и я задържа. Държа я дотогава, докато писъците й не преминаха в дрезгави тихи стенания.

— Изведете я оттук, преди да е повредила нещо наистина ценно — каза Уорик.

Гарисън погледна към дядо си над сведената глава на майка си.

— Млъкни. Просто млъкни. Много жалко, че ти не си бил в списъка с хора за убиване на Пол. Няма да умреш достатъчно скоро според мен.

Изумен, Уорик млъкна и загледа как Гарисън вдига майка си на ръце и я отдалечава от човека, който въобще не би трябвало да има деца.

— Сега, след като обърнахте внука ми срещу мен, доволни ли сте? — запита Уорик с горчивина, обърнат към Дейна. — Ако мислите да предизвикате съдебно разследване срещу някого, забравете. Разполагам с цял университет психиатри, които ще бъдат щастливи да се закълнат, че Клиъри не е с всичкия си и че не би могла да издържи дори един съдебен процес.

Дейна и Нийл размениха погледи. Дейна му кимна леко с глава. Нийл се обади за първи път.

— Бихме оставили Пол Карсън да отиде в гроба като убиец, който е работил с другия наемник, Уилям Уолъс. Разполагаме дори с мотив — защитавал е репутацията на Къщата „Уорик“ по време на деликатните преговори между вас и…

— Откъде разбрахте за това! — прекъсна го Уорик. — Никой, освен…

— Когато се знае повече от един човек — прекъсна го нетърпеливо Нийл, — няма такова нещо като тайна. Голяма част от онова, което сте продавали, е определяло вашата репутация. Да ви свържат с търговия с фалшификати — камо ли пък да се узнае, че вие сте изработвали тези фалшификати — би означавало продажбите да спаднат значително, както и богатството, което Клиъри ще наследи. Тъй като Пол е очаквал да се ожени за нея веднага след смъртта ви, има мотив за престъпленията, който е на стойност няколко милиона долара.

Уорик седна бавно, после кимна.

— В това има повече смисъл, отколкото в нейните глупости за някаква си любов.

— В замяна на това, че ще запазим репутацията ви неопетнена — каза Дейна, — вие ще се съгласите да отворите файловете си, за да можем да проследим липсващите страници от „Книгата на Мъдростта“. Можете да правите каквито физиономии си пожелаете, но аз бих ви предложила да кажете, че имате причина да подозирате, че страниците са фалшификати и затова сте склонен да ги купите обратно на последната им пазарна цена, тъй като грешката да бъдат сметнати за оригинали първоначално е била ваша.

Уорик изсумтя.

— Ще си помисля.

— Този отговор не е достатъчно приемлив — каза Дейна сухо. — Още сега или ще се съгласите, или няма да се съгласите, да ни помогнете да възстановим целостта на „Книгата на Мъдростта“. Не приемаме половинчати решения.

Устните на Уорик дотолкова изтъняха, че почти се изгубиха в чертите на лицето му.

— Съгласен съм. — После посочи Серена. — Но ако мислите, че бих направил и нещо друго, за да помогна на това копеле тук, грешите. Никога няма да я призная за своя внучка! Никога!

Серена се усмихна с всичката злоба на последната магьосница от Силвърфелс.

— За нищо на света не бих искала да съм ваша внучка! — После погледна Дейна. — Дори бих се отрекла писмено от правата си.

Без да погледне повече дядо си, Серена се обърна и излезе, все така с „Книгата на Мъдростта“ в ръце.