Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (60)

Глава 59

Спокойният глас на Дейна наруши тишината, възцарила се след думите на Ерик.

— Кажи ни онова, което знаеш, Серена. Може би ще можем да ти помогнем, макар и само като ти предложим още по-трудна цел.

Серена постави лакти на масата, видя колко са изподраскани ръцете й от катеренето по оградата на Бърт, и направи гримаса. Разсеяно оправи шала си, който беше защитил косата й от огнения дъжд. С жест, който й беше станал навик, погали материята с върха на пръстите си и се почувства така, сякаш и тя беше погалена в отговор. Шалът я успокояваше. Може би с осезаемата си връзка с миналото, с факта, че все нещо може да надживее дори жестокостта на бруталния убиец.

— Баба ми била първородна дъщеря. И дори, доколкото знам, единствено дете от този пол, в нейното поколение. — Серена говореше много бавно. — И получила попечителството над „Книгата на Мъдростта“. Но по някакъв начин я изгубила. Или, по-точно части от нея. Ерик мисли, че е скрила по-голямата част, която ме очаква. — Серена въздъхна уморено. — Ако е така, баба е оставила ръкописа на място, за което въобще не мога да се сетя.

Тихо, пръстите на Дейна свиреха сложна ренесансова мелодия върху модерната стоманена маса.

— Мислиш ли, че някоя от жертвите на убиеца е знаела местонахождението на цялата книга?

— Не — каза Серена.

— Ерик? — запита Дейна.

Той се замисли върху възможни различни модели и поклати глава.

— Не.

— Добре. Засега ще оставим настрани въпроса за местонахождението на книгата — каза Дейна. — По някаква причина, убиецът — склонна съм да мисля, че е само един, защото ако нещо е известно на повече от един човек, обикновено след два-три дни се излъчва и по новините в шест… — Тя хвърли поглед на Нийл.

Нийл се поколеба, после кимна.

— Съгласен съм с това. Засега.

Ерик също кимна.

— Аз съм тъкачка, не следовател — беше всичко, което Серена каза.

Дейна се обърна към Ерик.

— Ти спомена четири убийства за последната година. Кой е бил първият?

— Елис Уивър.

Серена прочисти гърлото си. Вероятно нямаше значение, но можеше и да има. Не можеше да остави нищо на случайността. Извини се мислено на мъртвата си баба и каза:

— Името, под което аз я познавах, беше Лизбет Серена Чартърс.

И тримата втренчиха погледи в нея. Гласът на Фактоид се чу от микрофона:

— По дяволите! Минута.

— Когато тя реши да започне напълно нов живот, избра името Елис, което много прилича на произношението на началните букви на Лизбет Серена, и фамилното име Уивър /тъкачка/, защото това беше заниманието й — каза Серена.

— А името Чартърс? — запита Ерик. — Било е нейно име по закон или въпрос на избор?

— Единственият път, когато настоях за отговор, тя ми каза, че това е моминското име на нейната баба.

— А какво е било третото име на баба ти? — запита студено Ерик.

Серена придоби озадачено изражение.

— Името, което е използвала, преди да се е спряла на Чартърс — обясни той.

Очите му бяха студени като гласа му. Беше силно ядосан. Точно когато си беше помислил, че е спечелил доверието й, тя беше доказала, че ни най-малко не му се е доверявала. Беше правила секс с него, беше му повярвала, че няма да я убие, докато спи в леглото му, по дяволите, в прегръдките му, но за всичко останало… За доверието, от което се пораждаше интимността, не, жената просто не беше способна на такива чувства. Серена вирна високо брадичка. Срещна спокойно гневния му поглед.

— Не знам.

— Не знаеш или не искаш да кажеш? — сряза я той.

— Не знам.

Той нищо не каза. Нямаше нужда. Недоверието му беше така очевидно, както и гневният блясък в очите му.

— Фактоид?

— … минута.

— Докато той търси в базата данни — каза Дейна, — нека да видим какво още можем да извлечем от тези четири убийства за една година.

Ерик изгледа косо и остро Дейна. Тъмните му вежди се стрелнаха нагоре. Имаше озадачено изражение. Колко типично за мъжете. Струваше му се правилно той да има тайни, но не позволяваше същото на любимата си.

— Никога не съм те виждала в такова настроение. Определено мъжко и много впечатляващо. Пълен натиск на тестостероните. Нищо чудно, че Нийл те иска обратно.

С усилие, Ерик овладя нрава си. Затвори очи, помисли си за всички случаи, в които сестрите му го бяха изкарвали извън търпение, и си напомни, че това също ще премине. Когато отвори очи, те още бяха студени, но вече не излъчваха гняв.

— Откъде искаш да започна? — запита той Дейна.

— Бележката на мъртвата Елис Уивър предполага няколко неща — каза Дейна.

Серена изглеждаше силно изненадана.

— Откъде знаете… О, разбира се, от Ерик.

— Да. От Ерик. — Дейна го погледна. — Предполагам, че не си го споменал пред нея, хм?

— Не знаех, че искате да информирам Серена за всяко нещо, което съм казал или не съм казал на вас — каза той. Гласът му беше така стегнат, както и линията на устните му.

Дейна махна грациозно с лявата си ръка.

— Природата на бизнеса и семействата е такава, че е позволено човек да има тайни. Сигурна съм, че Серена не приема факта, че имаш делови тайни от нея, по-лично, отколкото ти приемаш нейните семейни тайни.

Нийл успя да задуши в зародиш напиращия смях и започна да изучава дланите си толкова съсредоточено, сякаш току-що по тях беше пораснала козина. Ерик го погледна.

— Колко сладко излага тук различни причини. Как още не си я удушил?

— Живея като светец и се моля непрекъснато — каза сухо Нийл.

Дейна не им обърна никакво внимание, а погледна Серена.

— Казвала ли ти е някога баба ти кога за първи път са изчезнали страници?

— Не.

— Изглеждаш много убедена.

— Така е. Докато не получих бележката след смъртта й, не знаех нищо за „Книгата на Мъдростта“. Никога нищо не ми е споменавала. Не и по име. Говореше за наследството ми и как майка ми не била достойна да го получи.

— Защото е избягала? — запита Дейна.

— Не. Защото взела името Чартърс. Баба се страхуваше, че така връзката се връща обратно при нея.

— Въпреки че тя е използвала името Уивър? — запита Ерик.

— Да.

— И от какво се страхуваше тя? — запита Нийл.

— Никога не ми е казвала. Тя криеше много неща от живота си.

— И едно от нещата, които е криела, е била „Книгата на Мъдростта“ — каза Нийл. — Името Чартърс трябва да е свързано по някакъв начин с нея.

— Обзалагам се, че книгата им е била предадена от бабата, чието име е било Чартърс — каза Ерик.

— Интересно — каза Нийл, — но не особено полезно, освен като средство да се измери параноята на Елис Уивър.

— Страхът — поправи го тихо Серена и потри длан в шала. — Когато са я открили, вече е била мъртва.

Нийл издаде звук, приличен на ръмжене.

— Добре. И какво я е издало?

— Вероятно въпросите, които е задавала, когато е решила да намери липсващите страници — каза Ерик. — Това е единственото, което се връзва с модела на убийствата.

— Връзва ли се? — запита Дейна. — Как?

— Помисли. Трябва да е знаела къде са отишли липсващите страници. Или е наела някой да открие.

— Уолъс? — запита Нийл.

— Много е възможно. Накарайте Шел да разбере. Проверете в книжата на Мортън Хинъм. Сигурно е наела детектива чрез него, така както камионът й е бил регистриран на негово име и той е плащал данъците върху собствеността й.

Дейна протегна ръка към един от портативните телефони, които бяха разпръснати навсякъде из сградата. Само след няколко секунди тя разговаряше с Шел, и то много бързо.

— Защо мислите, че е Уолъс? — запита Серена.

— Той е още жив — каза Ерик доста грубо. — Произходът му е такъв, че е напълно способен да прави домашни бомби и да напада представителите на закона в тъмните задни улички, докато те се опитват да разследват убийството. И три от четирите убийства се приписват на случайни нападатели или самоубийство.

— Ами Бърт? — запита тя с тръпка на ужас.

— Мисля, че неговата смърт ще бъде приписана на война между групировки, занимаващи се с наркотици — каза Ерик. — Или случаят просто ще остане отворен и никога няма да бъде разрешен, защото ченгетата няма да го свържат с останалите убийства.

— А ние няма ли да кажем на полицията?

— Не бързай — каза Нийл. — Ти и Ерик сте единствените очевидни мишени, които останаха, а вие ще бъдете добре покрити.

— Ерик? — каза Серена нещастно. — Защо той да бъде мишена?

— По същата причина, поради която и Бърт — отговори бързо Нийл. — Бърт знаеше нещо. Който и да е хвърлил бомбите, не може да бъде сигурен, че Бърт не ни е казал, преди да изгори.

Серена трепна болезнено. Ерик покри дланите й със своите и изгледа остро Нийл. Ерик може и да беше ядосан на Серена, но проклет да беше, ако позволеше на Нийл да я тревожи допълнително. Нийл се усмихна широко. „Хванах те, приятелю. Или, по-скоро, тя те хвана.“

— Но Уолъс каза, че работи за някого другиго — възрази Серена. После бързо каза: — Забравете. Не мога да мисля много добре. Разбира се, че ще каже така, въпреки че висеше над пропастта на онази скала, а Ерик го замерваше с огромни камъни.

Дейна се усмихна като котка.

— Не си споменал тази част, скъпото ми момче.

Ерик не й обърна внимание.

— Както казах, губиш си времето, като работиш за Дейна — каза Нийл.

Ерик и на него не обърна внимание.

— Сега поне знаем как да го накараме да се покаже, без да излагаме Серена на опасност.

Серена премигна.

— Ние?

Нийл кимна и каза на Ерик:

— Добре. Защото такова щеше да бъде следващото ми предложение, а знаех, че ако я попитам, тя няма да ме подкрепи.

— Какво щеше да бъде то? — запита Серена. — За какво говорите?

— За примамка — отговори й кисело Нийл. — Ерик току-що доброволно се съгласи да играе тази роля.