Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 67

Хеликоптерът разпръскваше бяла, ярка светлина над безлюдната, пуста земя. Хванати в нейния заслепяващ кръг, дърветата джошуа изглеждаха замръзнали в ужасни пози на отстъпление с протегнати нагоре жилести ръце. Светлината от хеликоптера се измести леко встрани, за да улови и района около изгорялата колиба. Трябваше да видят дали има пресни следи от автомобилни гуми. Нийл не очакваше да открие нещо, но беше предпазлив човек. Това качество неведнъж му беше спасявало живота.

— Изглежда чисто — каза той накрая в микрофона на шлема си. — Можеш да ни свалиш на земята.

Хеликоптерът се спусна от тъмното нощно небе като повреден асансьор, останал без управление. В последния момент, пилотът успя да овладее контролните уреди. И хеликоптерът кацна леко като пеперуда.

— Някой ден няма да успееш да прецениш разстоянието толкова прецизно — каза Нийл в микрофона. — И тогава ще е по-добре да нямаш компания.

Усмивката на Лари проблесна, ослепително бяла, в мрака. Петдесет метра по-нагоре по пътя, останките от дома на мъртвата жена образуваха малка купчинка.

— За какво мислиш, Йън?

Шумът от двигателите беше станал поносим, когато Лапстрейк разкопча предпазния колан и протегна ръка към каската си. Преди да я свали, каза:

— Че си почти толкова добър пилот, за колкото се мислиш. Но това „почти“ може да накара косата ми да побелее.

Лари се засмя и загледа как двамата свалят каските и прикрепват към реверите на саката си дискретни малки уреди за свръзка, задвижвани от батерии.

— Чуваш ли ме? — запита Нийл. Микрофонът, който беше много близо до крайчеца на устните му, беше достатъчно чувствителен да улови дори слаб шепот.

— Отлично — отговори Лапстрейк.

— Да вървим. Като знам как шофира Ерик, ще бъде тук сигурно след не повече от час. Трябва да изберем позиции и да ги заемем, преди фаровете му да са прорязали тъмнината.

С раници на гърбовете, двамата мъже скочиха на земята. Хеликоптерът беше оставил дълбоки следи в омекналата от дъжда земя. Всъщност бяха омекнали само инч-два, а под тях земята на пустинята беше толкова суха, колкото и преди дъжда. Лапстрейк хвърли поглед на неравния път.

— Ами ако Ерик види следите, оставени от хеликоптера?

— Тогава ще знае със сигурност онова, което вече подозира — каза Нийл студено. — За нищо на света не бих му позволил да тръгне без охрана, независимо колко разгорещено твърдяха и двамата, че трябва да се измъкнат от задушаващия ги град, за да може Серена да си спомни.

Той се огледа. Дори без помощта на очилата за нощно виждане, които висяха около врата му, можеше да види, че няма чак толкова много места, където можеш да се скриеш, колкото се беше надявал да намери. Дърветата — ако въобще можеха да се нарекат така — приличаха по-скоро на многоръки плашила, отколкото на истински дървета. Само Фактоид би могъл да се скрие зад някое от тях.

— Скали? — запита Лапстрейк и посочи към най-близкото струпване на камъни.

Нийл изсумтя неодобрително. Беше очевидно скривалище, но Ерик едва ли щеше да провери. Въпросът беше по-скоро в това, че двамата трябваше да се почувстват свободни, сами.

— Да, скалите. Трябва вече да освободим хеликоптера и да останем на тъмно.

Той направи жест, който много приличаше на въртенето на двигател. Лари схвана намека. Прах, мръсотия и дребни камъчета започнаха да хвърчат изпод въртящия се двигател. Хеликоптерът завибрира като нетърпелива ловджийска хрътка и се издигна в нощта. Светлината попадна за кратко върху двамата мъже, преди хеликоптерът да смени позицията си.

Рамо до рамо, затворили очи заради вихрушката, с уши, глъхнещи от рева на мотора, двамата мъже чакаха въздухът да се успокои и да се възвърне способността им да виждат в нощта. Не видяха сянката, която се отдели от близките скали. Не чуха нищо да се приближава към тях изотзад. Без предупреждение, нещо ги сграбчи за косите и блъсна главите им една в друга. Силното пукане бе чуто само от нападателя, защото жертвите му изгубиха съзнание начаса.

Различен вид мрак се спусна над Нийл и Лапстрейк. Щяха да се смятат за късметлии, ако оцелееха и преминеха през тъмния тунел. Като работеше бързо, сянката издърпа отпуснатите им тела зад камъните. Бавно процеждащата се тъмночервена течност от главите на двамата показваше, че са още живи. Ако не се случеше нещо, можеше да умрат и след няколко часа. Вероятността беше толкова голяма, колкото да умрат и сега. Умният човек винаги се възползва от толкова от предоставените възможности, отколкото може. А нападателят беше изключително умен.

От другата страна на долината долиташе шумът от рева на двигателите. Скоро превозното средство щеше да стигне до убежището на отшелника. Може би щяха да забележат трупа. А после щяха да поемат по пътя към изгорялата колиба.

Сянката заработи с удвоена бързина. Раниците бяха свалени от гърбовете на двамата и скрити зад камъните. С няколко бързи движения, китките и глезените на двамата бяха здраво завързани. Още няколко развивания на лентата и устите им бяха запушени, така че, ако случайно дойдат в съзнание, преди да умрат, да не могат да извикат за помощ и да не могат да разкажат на никого за случилото се.

С ловки движения, които сами по себе си говореха много, облечените в черни ръкавици длани претърсиха двамата мъже. Взеха първо оръжието на Нийл, след това — на Лапстрейк. Двата пистолета бяха затъкнати в пояса на нападателя. Той откри и джобните им ножчета и ги захвърли надалеч, където не би могъл да ги достигне дори човек в съзнание.

Доволен, че и двамата са вече напълно безпомощни, нападателят се отдалечи и отново се сля с мрака. Зачака и последните участници в драмата да се появят.