Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (55)

Глава 54

Лос Анджелис

Събота вечерта

Въпреки уютните приглушени цветове на огромния апартамент в хотел „Убежище“, сините очи на Нийл не изглеждаха топли и гостоприемни. Не изглеждаше приятно и револверът, който провери с няколко бързи и пестеливи движения. Доволен от състоянието и зареждането му, го пъхна отново в кожения кобур.

— Виж — каза Ерик за пети път, — не е необходимо да идваш с…

— Глух ли си? — прекъсна го раздразнено Нийл. — Защото аз със сигурност не съм. Чух те повече от ясно. А сега ти чуй това! Всеки път, когато носиш трийсет хиляди в брой, трябва да имаш и компания. Особено когато си имаш работа с червей като Бърт. Биографията на този не е от най-добрите.

Серена местеше поглед от единия на другия. Дали случайно, или нарочно, но и двамата бяха облечени в тъмни ризи, панталони и сака. И двамата бяха с обувки, с които можеха да вървят както по градските тротоари, така и по неравна местност. Ерик носеше черна бейзболна шапка, която почти скриваше русата му коса. Нийл нямаше нужда от шапка, защото косата му беше с цвета на мрака в полунощ.

— Покажи ми оръжието си — каза Нийл с тон, който не търпеше възражение.

Ерик стисна челюсти, но извади револвера си и го подаде на Нийл. Той го провери, изсумтя одобрително и му го върна.

— Чист и зареден — каза Нийл. — Губиш си времето в отдела на Дейна.

Ерик прибра оръжието, без да каже дума.

— Чувствам се излишна — каза Серена язвително, поставила празни ръце на хълбоци. — Нямам тъмни дрехи, нямам пистолет, само сини дънки, маратонки и червен пуловер.

— Тогава остани тук — каза Ерик, — както ти предложих и преди.

— Не приемам заповеди от теб.

— Тя може ли да използва пистолет? — запита Нийл, намесвайки се в спора, който беше започнал още преди той да дойде тук.

— Щях да застрелям Уолъс, ако този тук сър Галахър не беше отклонил ръката ми от целта — каза тя.

— Но това нямаше да ти хареса — каза Ерик ожесточено.

— Нима искаш да кажеш, че на теб ти доставя удоволствие да застрелваш хората? — предизвика го тя.

Той не отговори. Не можеше да го стори, без да урони достойнството или да отстъпи от позицията си. Но това ни най-малко не намаляваше гнева му. Независимо колко ожесточено спореше тя, той знаеше, че на нея насилието й харесва по-малко, отколкото би на него. Това не означаваше, че няма да стреля, а просто, че не тя трябваше да е тази, на която това щеше да се наложи. А Нийл изгледа Серена с одобрение.

— Точка в твоя полза. И не се тревожи за червения пуловер. Когато светлината на деня намалее, червеният цвят е първият, който се превръща в черен.

— Аз просто изразявах иронично усещането си за различност — каза Серена. — А ти знаеш ли какво означава „ирония“?

— Никога не съм чувал за нещо такова — отговори Нийл. — Имам работа с такова деликатно малко създание, което няма да познае иронията дори ако го ужили по задника.

Ерик се обърна към вратата.

— Не започвай спор със Серена. Не си струва времето, което ще изгубиш.

— И съм сигурна, че имаш цяла планина от сладки аргументи в твоя полза? — заяде се отново Серена.

— Мислех, че ти никога не им обръщаш внимание.

Вратата се затвори след Ерик. Твърдо.

Серена си каза, че не проявява инат, а че той просто се държи с нея като с малко дете. Но, както и да беше, не трябваше да я боли толкова силно. А ето че очите й започваха да се пълнят със сълзи.

— Не се тревожи — успокои я Нийл. — Да върви по дяволите. На мъжа му трябва известно време, за да свикне със силните жени.

— Но няма нужда да е толкова твърдоглав — каза тя и отвори вратата. — Веднага, щом мистър Уорик получи съобщението, че моите страници не са за продан, Ерик може да поднови връзките си със слаби жени.

— Съмнявам се — каза Нийл и я последва в коридора. — Когато мъжът види оживлението и силния дух у една жена, едва ли вече може да се задоволи с някоя захаросана кукличка.

Той говореше на себе си. Серена беше настигнала Ерик и вървеше редом с него с широки крачки.