Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (48)

Глава 47

Палм Спрингс

Събота сутринта

Едва Серена и Ерик бяха влезли през входната врата на замъка Норт, и пейджърът му даде сигнал. Погледна екранчето. Дейна.

От горния етаж долиташе бръмченето на прахосмукачката. Лайла-Мари наистина полагаше усилия да поддържа къщата в ред.

— Забравих да питам какви са чувствата на мистър Пики към прахосмукачките — каза той.

— Обича ги. За него е чест, ако е в стаята, когато чистя.

Той я погледна косо. Беше напрегната и бледа, докато слизаха по склона към автомобила му. През по-голямата част от пътуването беше тиха и смълчана и го гледаше така, сякаш не го беше виждала преди.

После беше попитала: „Често ли правиш такива неща?“. „Не и ако мога да ги избегна“, беше отговорил той.

Странно, това като че ли й беше вдъхнало някаква нова увереност. Беше въздъхнала, облегнала се назад и казала: „За мен е нещо ново“. „На мен не ми изглеждаше така. Справи се просто чудесно, Серена. Беше истинска тигрица.“

Усмивката й беше кратка, но искрена. Неговата — също.

— Аз съм съвсем сериозна — каза Серена, заслушана в шума от прахосмукачката. — Пики наистина обича прахосмукачката да го засмуква. Трябва ми известно време, докато с моя задръстен мозък разбера какво иска, но накрая винаги получава онова, което иска. И мяучи възторжено, когато вакуумът попадне върху него.

— Може би трябва да кажа на Фактоид да опита това с Гретхен.

Серена премигна.

— Моля?

— Ако питаш, ще ти кажа, но не мисля, че искаш да знаеш.

Тя забеляза извивката на устните му, която подсказваше, че очаква въпроса й, и реши да не пита.

— Добре. Ще отида да проверя как е Пики.

Ерик, който сякаш не вярваше, че не се е поддала на женското любопитство, гледаше как съблазнително се полюляват хълбоците й, докато изкачва стълбището. Ако беше една от по-малките му сестри, тя щеше да го тормози, докато й каже повече, отколкото би искала да знае. За него това щеше да бъде и вид забавление, донякъде, но повече щеше да го раздразни и ядоса.

Но Серена не беше една от по-малките му сестри. Слава Богу! Нещата, които копнееше да прави с нея, по никакъв начин не попадаха в категорията на братските чувства. Особено в древен Египет. Усмихнат, набра номера на Дейна.

— Какво става, шефе? — запита той.

— Аз тъкмо щях да ти задам същия въпрос.

— Както казах на Нийл веднага щом слязох от планината, все още проучвам страниците.

— Хм. Нийл нищо не ми е казвал, освен това, че ще дойдеш тук по-късно. На Уолъс хареса ли му разходката на чист въздух?

— Съмнявам се.

— Той успя ли да остане невредим?

— Повече или по-малко. По него няма повече белези, отколкото по несръчен катерач, предприел изкачване на почти отвесна скала.

— Отлично. — Дейна почти мъркаше. — А ти научи ли нещо?

— Той не знае кой го е наел.

— И ти му вярваш?

— Засега — каза Ерик. — Приляга на модела. Той е от хората, които биха изнудвали някого, ако си заслужава труда. Тъй като онзи, който го е наел, знае, че е специалист в областта на изнудването и най-вероятно е убиец, играе предпазливо. Трябваше да предположа, че всеки, който може да си позволи да му плаща, трябва също така да се пази от него.

— Уолъс опита ли се да те сплаши по някакъв начин?

— Не, но ме озадачи. Не знае каква е разликата между издръжлив и умен човек.

— Ти си и двете.

— Не. Умен съм, но съм женчо. Ако не вярваш, питай Нийл.

Гласът на Нийл долетя някъде съвсем отблизо.

— Глупости.

После гласът на Нийл долетя по-ясен — очевидно беше грабнал слушалката от Дейна.

— Носиш ли оръжието? — запита той.

— Само защото ти ми заповяда.

— Заповедта все още важи, човече.

— Не те чувам, защото прахосмукачката бръмчи много силно — извика високо Ерик.

Дейна сигурно беше взела пак слушалката, защото прозвуча нейният глас:

— Дори не си го помисляй. Щом Нийл казва да носиш оръжие, ще го носиш и още как.

Ерик сви рамене.

— Вие сте шефовете.

— Имай това предвид при посещението си на Международната изложба на антикварни книги в Лос Анджелис.

— Кажи го отново.

— Чу ме добре. Ако някой пита, „Реъритис“ има клиент, който иска мнение за „Книгата на часовете“ от четиринайсети век.

— Какво мнение?

— Дали си струва парите, които иска за нея Пински.

— Не. Морган Пински винаги иска прекалено много. Виждаш ли? Току-що ти спестих милите, които трябва да се изминат до Лос Анджелис.

— Знаеш, че умираш от желание да отидеш и да видиш всички онези кашони, пълни със стари страници. Да видиш дали между боклука няма някое ценно зърно — каза Дейна. — Ако Пински поиска разумна цена и ръкописът е представен на изложбата, купи го.

— Определи понятието „поносима“.

— Под един милион. Първоначалната цена, която иска, е два милиона.

Ерик подсвирна.

— Пински страда от неизлечими заблуди и мания за величие.

— Може би. А може би притежава богато и красиво оцветената „Книга на часовете“ с името на френски маркиз на първата страница и някакви кралски знаци вътре, кой знае.

— Ами библиотеката „Хънтингтън“!

— Те му казали, че книгата не отговаря на изискванията на тяхната колекция. Казах на хотела да очакват теб и още един гост. Няколко всъщност. Нийл настоява да те оставяме сам.

— Не забравяйте котарака, който тежи двайсет паунда.

— Какво?

— Може би вече тежи двайсет и един. Пики има навика да яде пушена сьомга всеки път, когато успее да я докопа, и където е Серена, и той е там.

— Щом в хотела могат да се справят с пеленачета и двегодишни деца, значи ще могат да се справят и с един котарак.

— Пински очаква ли ме?

— Разбира се, че не. Панаирът на книгата отваря утре. Очакваме да останеш няколко дни.

— Има няколко дилъри, с които трябва да разговарям по въпроса за няколко липсващи страници от „Книгата на Мъдростта“ — повдигна въпроса Ерик, като се опитваше да скрие нетърпението и раздразнението си. — Не може ли тази работа с Пински да почака?

— Предполагам, че говориш за Албърт Ларс, Реджиналд Смит и Джанет Стробингър, всички, които притежават страници от „Книгата на Мъдростта“, макар да се преструват, че се интересуват само от ръкописи от Франция от петнайсети век.

— Да — каза той нетърпеливо. — Консултирах се за всичко това с…

— Бърт и Реджи ще бъдат на изложбата — прекъсна го Дейна. — Бърт, както винаги, живее по-разточително, отколкото позволява издръжката на родителите му. А те са на по деветдесет години и се справят чудесно. Може би ще са живи още десет години, така че парите са единствената пътека към сърцето на Бърт. Реджи, както винаги, живее от продажба до продажба. Парите ще ти отворят и тази врата. Третият дилър, за чийто профил помоли…

— Стробингър.

— Да. Стробингър. Тя е отвъд океана. В Германия. Разчистват мазетата в един от старите замъци там. Балансът в счетоводните й книги е добър, така че ще трябва и нещо друго, освен парите, за да привлечеш вниманието й. Освен ако не хареса прекалено много неща от замъка и не похарчи доста пари, които после ще трябва да избие отнякъде.

Ерик сви рамене.

— Тя ме интересува най-малко от тримата. — Започна бързо да премисля, като претегляше всичко чуто. — Добре. Вече обработих страниците на Серена и съм записал всичко както в моите файлове, така и в тези на „Реъритис“. Ще вземем страниците с нас и ще ги оставим в един от сейфовете на „Реъритис“, ще отидем на изложбата и, предполагам, после сме свободни.

— След като свършите и дребни, но текущи и неотложни, задачи, добре. Какво си намислил?

— Да намеря останалата част от „Книгата на Мъдростта“.

Тишина.

— Това е единственият начин да оценя правилно страниците, които има Серена, което означава, че е и единственият начин да изпълня желанието на клиента — добави Ерик спокойно, без да се запъне нито веднъж.

Дейна се засмя.

— Точно това харесвам у умните мъже — почти винаги си заслужават проблемите, които причиняват. — Някъде отдалеч се чу гласът на Ралф Кунг, който изискваше нейното внимание. Клиъри Уорик Монтклеър се беше уморила да чака да й докладват. — По дяволите, тази жена никога не се отказва! — каза Дейна. — Включи я на втора линия.

Грабна слушалката на първия телефон и заговори бързо на Ерик:

— Пази си гърба. Прякорът на Уолъс не е Лошия Били само защото всички други прякори са се свършили.

— Наистина ли е толкова добър убиец? — запита Ерик.

— В съда или извън него?

— Навън, в реалния свят.

— Говори се, че е добър, а ето, че ти сериозно го ядоса. Не се превръщай в глупавата гъска, която ще докаже, че мълвата казва истината.