Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 61

Лос Анджелис

Събота, късно през нощта

Клиъри Уорик Монтклеър крачеше из един от огромните апартаменти на хотел „Убежище“ и непрекъснато поглеждаше часовника си.

— По дяволите! — изсъска тя през стиснати зъби.

— Какво? — запита я Гарисън.

— Тази вечер е прекалено късно да разговаряме с тях.

Синът й въздъхна.

— Тогава се отпусни, Клиъри — каза й търпеливо. В доста ранна възраст беше научил, че тя предпочита да се обръщат към нея така, вместо с по-обикновеното майко, особено когато беше подложена на стрес или нетърпелива. А напоследък тя беше такава през по-голямата част от времето.

— Как бих могла да се отпусна, когато татко е толкова разтревожен? — Рязко осъзна, че почти крещи. Пое си бавно дъх. — Къде е Пол?

— От другата страна на вратата, която свързва двете помещения, както винаги — измърмори Гарисън, но не достатъчно високо, че да го чуе майка му. Щом искаше да се преструва на светица, той нямаше да й пречи. Пол поне поемаше част от истерията на Клиъри. Гарисън предполагаше, че това е достатъчно добра причина да толерира по-възрастния мъж, макар Пол понякога да се държеше така, сякаш той командваше парада. И, все пак, Гарисън се възхищаваше на Пол точно толкова, колкото и мразеше непогрешимия му усет за бизнес. Пол никога не губеше присъствие на духа, ако срещнеше силна личност.

— Искаш ли да го извикам?

— Да.

И Гарисън направи шоуто да излезе в коридора, да измине четирийсет крачки вляво от вратата и да почука на вратата на стаята, съседна на тази на Клиъри. Вратата се отвори бързо. Пол изглеждаше изненадващо млад и в изумителна форма, както беше облечен в дънки и тениска.

— Да не би нещо да не е наред? — запита той Гарисън.

— Клиъри е разтревожена. Иска да отидеш при нея.

По лицето на Пол, за кратко, се изписа раздразнение.

После той влезе, взе ключовете и документите си и излезе в коридора. Клиъри го чакаше до вратата. Отвори я, преди Пол да е успял да почука.

— Трябва да направиш нещо! Татко не може повече да понася това чакане и преговорите с другата къща, мисли, че ще изгубим играта, а тях ги няма в стаите им и нашият човек във фоайето не ги е виждал и…

Веднага щом Пол пристъпи в апартамента, вратата се затръшна под носа на Гарисън. Той се огледа в празния коридор и реши, че още едно питие ще му дойде добре и няма да наруши заповедите на лекаря. Щеше да го изпие в собствената си стая. Защото в лоби бара нямаше да има нито една жена, която да си струва усилията да бъде свалена.

Що се отнасяше до него, единствената добра новина за деня беше, че дядо му беше отказал да напусне Палм Дезърт. Гарисън му беше много благодарен за това, защото, ако беше принуден да се примирява и с Уорик, освен с нескончаемите оплаквания на майка си, без съмнение щеше да убие някого.

Докато се отдалечаваше по коридора, Гарисън се запита колко ли щеше да струва Серена на Къщата „Уорик“, преди да получи онова, което иска. Или, още по-добре, онова, което заслужава.