Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 37

Лос Анджелис

Петък вечерта

Нийл бутна стола си назад от бюрото и огледа екраните. Всички показваха, че „Реъритис Ънлимитид“ е затворена за през нощта, с изключение на Международния отдел. Хората в него работеха по двайсет и четири часа в денонощието. Това обаче не беше негов проблем. Рубен Валензуела командваше нощната охрана.

Като хвърли още един поглед на екраните, Нийл взе износеното си кожено сако от облегалката на стола. Ако побързаше, можеше да стигне до кухнята на Дейна, преди да е добавила много пипер и олио в гозбата. Тя винаги се опитваше да надмине дори ужасното къри, което той приготвяше.

Телефонът звънна. Беше частната му линия. Не онази, най-частната, но все пак не беше номер, който много хора знаеха.

— Да? — каза Нийл.

— Обажда се Танънхил. Шеридан не отговаря.

— Искаш веднага да й се скарам или може и по-късно.

— Искам да ми кажеш къде е.

— Може би обикаля откритите пазари.

Дочу се някакъв звук от другата страна на линията. Нийл знаеше от опит, че Шейн върти писалката между пръстите си и че звукът се получава от допира на писалката от масивно злато до неговия пръстен от келтско време. Нийл много искаше да може да вижда това. Колкото пъти се беше опитал да изпълни този трик, писалката все беше падала на пода.

— Пазарите за антики, вярвам — каза Шейн.

— Музеите е по-вероятно.

Шейн се усмихна.

— Има ли някакви новини за страници от древен ръкопис, оцветен със злато?

— Какви новини търсиш?

— Скъпи.

Лаконичният отговор накара Нийл да се усмихне. Беше играл покер с Шейн само веднъж. Беше добър опит, от който можеше да се научи много. Едно от нещата, които беше научил, беше как Шейн е оцелял, след като е казал на ужасно чувствителния си баща да си вземе милионите и да си ги завре там, където слънцето не огрява.

— Единствените, за които знам, не се продават — каза Нийл.

— Рано или късно, всичко се продава.

— Не и тези. Не и днес.

— Когато това стане, обади ми се.

— Норман Уорик се обади първи. Ако той не иска страниците или не може да си ги позволи, ще те уведомя.

— Но за какво му са? Той предпочита френски ръкописи от петнайсети век, нали така?

Нийл отбеляза наум, че Шейн очевидно знаеше всичко, с пълни подробности, за страниците на Серена Чартърс.

— Не съм го питал. А той не предложи обяснение.

— И ти ще бъдеш негов посредник?

— Не аз. Ерик Норт.

— Какво друго можеш да ми кажеш?

— Гладен съм, а Дейна приготвя вечерята, без да я наглеждам.

Настъпи мълчание от другата страна на линията и онзи звук подсказа на Нийл, че Шейн отново прави трика с писалката.

— Ти не си единственият, който знае за страниците — каза Шейн.

Нийл присви очи.

— Освен теб, има ли някой, когото специално искаш да назовеш?

— Още не. Но ако Серена Чартърс се е надявала да ги запази в тайна, не е трябвало да ги изпраща на Уорик по този начин. Всички са ги видели в стаята за разпределение на пощата.

— Какво друго си чул?

— Че страниците са фалшификат. И че истинските са откраднати от нацистите. Тези страници били част от местната история или от играта на местните политически партии. Че страниците са от дванайсети век, че мастилото е резултат на алхимията и че съдържат тайната на вечния живот.

— О, Исусе Христе! Ще затънем до гуша в обаждания на стари милионери, решили, че могат да живеят вечно.

— Също и на млади милионери.

— Не ми казвай, че вярваш на тези глупости.

— Вярвам, че заглавната страница е фантастичен пример за келтско златно оцветяване. Вярвам, че страниците са от онова, което Ерик Норт нарича „Книгата на Мъдростта“. Вярвам, че убийството на Елис Уивър има нещо общо със…

— Влязъл си в нашите файлове — прекъсна го ядосан Нийл.

— … страниците — продължи Шейн, без дори да направи пауза. — Знам, че искам тези страници, или поне онази от тях с преплетените златни инициали, за колекцията си.

— Как влезе в нашите файлове! — Това беше заповед, не въпрос.

— Маккой е много добър, но не е Господ.

— А ти си?

— Не, но скъпият ми баща е автор на софтуера. Знае къде са скрити всички тайни вратички и как да ги отвори. И ме караше да се уча дори когато умирах от желание да играя хокей на трева на частния му стадион.

— Ще сменя софтуера.

— С какво?

Нийл измърмори нещо неразбираемо под носа си. Нямаше нито един продукт, поне наполовина толкова добър, на пазара за софтуери и той го знаеше.

— Ще ти предложа сделка — каза Шейн. — Аз ще кажа на Маккой как съм влязъл във вашата компютърна система, ако ми обещаеш, че ще съм първи на опашката за тези страници.

— Много бих искал. Но не мога. Нарича се почтеност — понятие, с което трябва да си поне малко запознат. Моето име фигурира в договора между Къщата „Уорик“ и „Реъритис Ънлимитид“.

— Нима мислиш, че онзи старик Уорик е стълб на почтеността.

— Въобще не мисля така. Но какво общо има това с въпроса за почтеността?

— Уведоми ме, ако промениш решението си.

— Няма.

— Уорик би те купил и продал за части от секундата.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Ти си добър човек, С. К. Нийл. Прекалено добър за този свят.

Нийл се ухили.

— Точно така. Дяволски си прав. Сигурно съм добрата фея от приказките.

Шейн се изсмя грубо, после каза:

— Има нещо грозно, което кръжи около тези страници. Пази си гърба.

Преди Нийл да успее да попита какво има предвид той, Шейн затвори. Нийл изгледа телефона, замисли се дали да не му се обади и да продължат разговора, но реши да не го прави. Ако Шейн разполагаше с нещо по-конкретно, щеше да му го каже.

Нийл нямаше да подмине скритото предупреждение. И двамата мъже бяха от големия брой хора, които уважават интуицията, късмета и неща, необясними за човешките сетива. Нийл също така уважаваше Шейн Танънхил и по други причини, една от които беше, че Шейн притежаваше характерната за всеки преуспял комарджия способност да разбира хората, картите и обстоятелствата — способност, която отиваше отвъд пределите на рационалното, на вероятността и късмета.

Има нещо грозно, което кръжи около тези страници.

Погледът на Нийл се зарея над морето от светлини и мрак, което Лос Анджелис представляваше в този момент, и той реши да подхване отново разговор с Дейна по въпроса за охранителни камери в дома й. Този път щеше да се прояви като джентълмен и като специалист в областта. Щеше да й даде право на избор.

Можеше да избира — или да живее с камерите, или да живее с него.