Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (64)

Глава 63

Лос Анджелис

Неделя сутринта

Всички екрани в стаята показваха всяка една от седемнайсетте страници от „Книгата на Мъдростта“. В дъното на всеки екран беше изписан най-ранният известен произход на показваната страница. В момента никой не обръщаше внимание на екраните.

Пол Карсън и Клиъри Уорик Монтклеър бяха изолирани зад матовата стъклена преграда с Нийл. Двамата мъже наблюдаваха Клиъри внимателно. Тя гледаше обезумяло и тялото й трепереше, което показваше, че едва се владее.

От другата страна на матовата преграда, Гарисън Монтклеър седеше до стоманената маса за конференции. Серена и Ерик седяха срещу него. Дейна беше заела централното място. В центъра имаше освежителни напитки, на които никой не обръщаше внимание, както и на екраните.

— Благодаря ви, че се съгласихте на тази среща, Серена — каза Дейна. За разлика от студения й поглед, думите й прозвучаха топло. Тя беше бясна, че й бяха наложили тази среща. Но изборът, който й предлагаха, беше ясен: ако искаше Къщата „Уорик“ да й помага в издирването на страниците, трябваше да информира Клиъри за всичко, независимо колко незначителна й се струваше някоя подробност. — Мис Уорик Монтклеър се тревожи извънредно много за баща си.

Ерик, който беше с лице към матовата преграда, не си направи труда да скрие язвителното си изражение. Ако ръкомахането на Дейна можеше да се сметне за съгласие, значи Серена се беше съгласила. За да бъдем по-точни, тя беше вдигнала ръце, беше ги размахала с досада и беше извикала: „Добре, ще се срещна с Гарисън. И после си тръгвам“.

— Гарисън, мисля, че ти ще играеш ролята на говорител? — каза Дейна и го погледна с отсъствие на каквито и да било топли чувства.

Ерик издаде звук, който показваше отвращение. Пол беше направил всичко възможно, но не беше успял да успокои Клиъри, която беше влязла с писъци в стаята. Клиъри искаше лице в лице да убеди Серена колко е важно да продаде страниците — както и самата „Книга на Мъдростта“ — на Къщата „Уорик“. Дейна беше забранила срещата очи в очи. Серена беше повторила отказа й пред Пол Карсън с дума, която се състоеше само от една сричка.

Гарисън се усмихна обещаващо. Изглеждаше отпочинал и елегантен във фланелените си панталони и бяла риза с отворена яка. Ако очите му издаваха, че не е спал достатъчно и е пил прекалено много мартинита, това явно не го тревожеше. Всеки, обречен да има майка като Клиъри, щеше от време на време да изглежда уморен.

— Повтарям благодарностите на Дейна — каза Гарисън и хвърли на Серена поглед, пълен с разбиране и съчувствие. — Извинявам се също от името на майка си. Тя е отлична бизнес дама, но когато стане въпрос за семейството, губи представа за нещата.

Изражението на Серена не го окуражаваше. То показваше, по-ясно от всякакви думи, че й е дошло до гуша да слуша за проблемите на Клиъри.

— Тук съм — каза Серена. — Ако мислите, че това ме прави щастлива или го приемам с радост, значи не ме познавате.

Гарисън въздъхна.

— Съжалявам, Серена.

— Аз също — каза тя спокойно.

Той се усмихна. Тя — не.

— Мислех, че ще направите предложение на мис Чартърс — каза Дейна. — Изражението й показваше, че изходът от срещата не я засяга и тя няма да промени отношението си към Гарисън, независимо какъв ще бъде той.

— Толкова по въпроса за любезностите, така ли? — каза Гарисън с горчивина.

— Точно така. — Дейна зачака.

— Добре. — Той отпи от кафето, на което досега не беше обърнал внимание. Когато остави чашката, погледна Серена право в очите. — Къщата „Уорик“ е готова да ви плати един милион долара за четирите страници от ръкописа, които са ваше притежание, и за писменото ви съгласие да прехвърлите на Къщата „Уорик“ всичките си интереси към ръкописа, от който тези страници някога са били част.

Серена не изчака дори секунда.

— Не.

— Мисис Чартърс… Серена — каза Гарисън и разтри уморено чело, — може ли да ви запитам защо?

— Ще продадете ли сърцето си за милион долара? — отговори с въпрос Серена.

Той изглеждаше силно изненадан.

— Разбира се, че не.

Тя докосна шала, който не сваляше от врата си. На фона на горскозелената й блуза, той имаше златистозелен цвят. Снощи, на фона на черната й блуза, беше приел цвета на нощното небе. На всяка светлина — дневна, нощна или изкуствена — той я караше да сияе като седефена.

— По някакъв начин, който не мога да обясня — каза тя накрая, — тези страници са такава част от мен, каквато вашето сърце е от вашето тяло.

— Простете ми — каза Гарисън, смръщил вежди, — но ми е трудно да повярвам, че жена с ограничени средства ще откаже сумата от един милион долара за четири страници от ръкопис, които, на свободния пазар, биха се продали за по хиляда долара всяка.

— Което ни кара да се замислим — каза Ерик и изгледа Гарисън проницателно и остро, — защо Къщата „Уорик“ би се съгласила да плати един милион за страници, които, според Норман Уорик, са фалшификати. Да не би да се страхувате, че някой друг не е съгласен с това мнение и би се усъмнил в здравия разум на стареца? Някой като мен? Защото нямам търпение да обсъдя очи в очи с баща ви въпроса за това, колко всъщност струват страниците на Серена. Те, освен че са красиви, са и оригинални.

— Никой от Къщата „Уорик“ не е обявил официално мнение за тези страници по един или друг начин.

— Интересно — каза Ерик неутрално. — И все пак всеки, който е от значение в бизнеса с оцветени ръкописи, знае, че Норман Уорик мисли страниците на Серена за фалшиви.

Гарисън направи жест на нетърпение.

— Аз не мога да бъда отговорен за това, кой какви клюки разпространява. А колкото до това, дали се тревожа за репутацията на дядо — глупости! Той е правил грешки в миналото, макар и рядко, и Къщата „Уорик“ не се е разпаднала. Причината да предложим един милион е по-скоро емоционална, отколкото професионална. Майка ми се тревожи, и то много, че дядо може да получи удар, докато водим преговори с коалицията от аукционни къщи. Това е критично време за Къщата „Уорик“. Нейното предложение е да купи страниците, да запази живота на баща си и семейния бизнес. Ако това не ви звучи разумно, обсъдете нещата с Клиъри. На мен вече ми омръзна да обсъждам този въпрос. — Той премести поглед върху Серена. — Моля ви, умолявам ви! Дядо ми ви обиди, но не мислите ли, че плаща прекалено висока цена за обидата с това безкрайно чакане, което го убива?

Ерик скочи на крака. Това, което го спря да прескочи масата и да се озове до по-младия мъж, беше Серена, която го хвана за ръката.

— Ако пазех страниците заради накърненото си честолюбие, щяхте да бъдете прав — каза тя ясно, отчетливо. — Но не е така. Страниците са мои. И ще останат мои. Разговорът ни приключи.

— Един милион и сто хиляди — беше отговорът на Гарисън.

— Не.

— Милион и четв…

— Не — прекъсна го ядосано Серена. — На никаква цена. Нима не разбирате? Нито една част от „Книгата на Мъдростта“ не се продава.

— Мила, всичко е…

— Мисля, че това слага край на срещата. — Гласът на Дейна се извиси над този на Гарисън. — Вие направихте предложението си и изложихте причините, поради които въпросът е толкова спешен за вас. Мис Чартърс, без никакво колебание, отхвърли предложението ви. Отговорът й беше съвсем ясен.

От другата страна на коридора се затръшна врата. Вратата на стаята, в която обикновено се водеха преговори и се излагаха предмети на изкуството, се отвори съвсем малко, но достатъчно, за да се види гневното изражение на Клиъри. След това голямата длан на Нийл се появи в кадър и твърдо я затвори. Тя се опита да забие нокти в дланта му, после се отказа и се разплака истерично.

— Изведете я оттук — каза Нийл на Пол.

— Разбира се. Съжалявам. Този разговор беше прекалено… труден.

Клиъри се облегна на Пол и заплака с дрезгави и накъсани ридания. Нийл изсумтя и пусна вратата. Както и очакваше, тя се отвори много бързо и на прага се появи Дейна, която даде ясно да се разбере, че има намерение да затвори вратата и да я блокира със собственото си тяло.

— Ще изпратим на мистър Уорик окончателната сметка — каза тя, отново много ясно.

— Отказвате се? — запита Пол, изненадан.

— Подписахме договор да се опитаме да купим страниците на Серена. Опитахме се. Не се продават.

— Не! — каза рязко и дрезгаво Клиъри и избута Пол встрани. — Няма да позволя на тази малка кучка да разпространява лъжи за татко, за това, че вече е изгубил способностите си на оценител. Умът му е по-остър от всякога. Когато накрая откриете откъде са тези страници, ще разберете. Тя ще оплаква деня, в който дойде при татко с шепа лъжи и преобърна спокойния ни живот наопаки!

— Клиъри, погледни ме — каза Пол. С постоянен натиск на дланта си, той извърна лицето й към себе си. — Сигурна ли си, че искаш това? Колкото повече усилия полагаш, толкова по-голям ще бъде натискът върху теб и баща ти. Ако отстъпиш и оставиш нещата да заглъхнат, мис Чартърс и страниците й ще бъдат забравени най-вероятно след няколко месеца.

— Никога! — закле се Клиъри. — Ще я съсипя, ще съсипя и проклетите й страници, пък макар това да е последното, което ще направя. Нима не разбираш? Всичко, което Къщата „Уорик“ има, е репутацията и татко е тази репутация!

Пол погледна зачервените й очи, почувства напрежението, стаило се в тялото й, и разбра, че няма да спечели този рунд. Клиъри нямаше да се вразуми и нямаше да започне да разсъждава логично.

— Добре, ще го направим по твоя начин. Всъщност въобще няма значение по кой начин. Животът е игра, от която никой не излиза жив, и дори Норман Уорик не е изключение. — Той притисна Клиъри към гърдите си и погледна Дейна над главата й. — Довършете работата. Мисля, че Къщата „Уорик“ го заслужава.

— Да довършим? — запита Дейна. — Предполагам, че имате предвид да проследим произхода на страниците?

— Да. И ни дръжте в течение, разбира се. Клиъри ще настоява.

— На всеки час? — запита Нийл подигравателно.

— Ако не и по-често — каза Пол с изкривяване на устните, което беше далеч по-твърдо от усмивка.

— Това означава ли, че Къщата „Уорик“ ще удвои усилията си да прегледа собствените си файлове? — запита Дейна. — Освен ако Серена не успее да сглоби спомените си от детството и да се сети къде е цялата книга, ние сме в положение, в което всички пътища за разследване са затворени. „Сотби“ и „Кристи“ ще кажат по въпроса само толкова, колкото желаят. И така, остават файловете на Уорик.

Пол кимна.

— Аз самият ще се погрижа.

Дейна освободи бравата и отстъпи встрани точно навреме, за да не бъде прегазена от Гарисън.

— Майка добре ли е? — запита той Пол.

— Ще бъде добре, след като всичко приключи.

— Какво има да приключва? Нали вече приключихме?

— Не съвсем — каза Пол студено. — Клиъри иска разследването на произхода да бъде направено от „Реъритис Ънлимитид“.

— Но това е лудост! Независимо какво ще открием, няма…

— Това ще успокои Клиъри — прекъсна го Пол. — Сигурен съм, че нейното спокойствие струва няколко хиляди долара?

Гарисън погледна ядосано към тавана. После сви рамене.

— Да. Разбира се. Каквото и да струва. По дяволите.

Дейна повдигна вежди.

— Поправката в договора ще бъде готова след няколко часа. Ще ви изпратя новия договор в хотела, за да го подпишете.

Говореше на гърба на Гарисън.

— Изпратете новия договор в Палм Спрингс — каза Пол. — Клиъри ще бъде там. Тя иска да се върне при баща си.

Като каза това, Пол избута Клиъри в коридора и я поведе към външната врата. На половината разстояние тя повдигна глава към него и му каза нещо. Пол спря, погледна през рамо и извика на Дейна:

— Ще ни осведомявате на всеки час, докато не възникне нова възможност за разследване. Тогава ще ни осведомите незабавно. Съгласни ли сте?

Дейна по-скоро би се съгласила да изяде сурова змия, но беше бизнес дама, а Къщата „Уорик“ беше много добър клиент.

— Съгласни сме — каза тя.