Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Лос Анджелис

Вторник сутринта

Под умелите ръце на пилота, хеликоптерът се движеше плавно като свободен орел. Някак неангажиращо, Ерик се запита дали пътувания като това не са виновни за споходилия го сън. После реши, че виновно е въображението му. Беше сънувал, че лети като сокол и бяга като хрътка дълго преди въобще да е пътувал с хеликоптер. Във всеки случай, Лос Анджелис беше точно обратното на обвита от мъгла дъбова гора или тучна ливада, просмукана от обилния дъжд. Хълмовете на Лос Анджелис бяха завладени от къщи и евкалиптови дървета. Чуваха се по-скоро койоти, отколкото вълци, а и техните песни сякаш разказваха за кофи за боклук и други такива, а не за това, как са гонили горски елфи.

Помещенията на „Реъритис Ънлимитид“ се намираха на един хълм, високо над бетонното струпване, каквото представляваше градът. Разположена на границата на търговската и жилищната част, компанията притежаваше най-доброто и от двата свята. Много по-компактна от офис или къща, „Реъритис“ се разпростираше като кампус на изключително скъп колеж, а закрити коридори свързваха петте сгради. Нито една от тях не беше по-висока от три етажа. Всички, освен една, бяха всред пейзаж, който дължеше много на Япония: спокойствие и вечно зелени растения, артистично присъствие на огромни кръгли камъни, тих ромон на вода, обливаща тъмните скали.

Изключението от тези изчистени линии беше къщата на Нийл, заобиколена от градина, типична за английските котиджи. Независимо от сезона, цветята избуяваха и се катереха по стените, цъфтяха и завладяваха все по-голямо пространство. Всред цветята растяха билки, които бяха източник на нестихващи препирни между Нийл и Дейна. Той настояваше, че те са безполезни. А тя настояваше, че са единствената част от неговата градина, която е полезна.

Пилотът сниши хеликоптера и кацна така леко, както пеперудата каца върху цвете. Лари Лорънс беше служил в морския флот и беше управлявал боен реактивен самолет. Можеше да направи с хеликоптера всичко, каквото си поиска.

— Чакат ни в залата за конференции на Дейна — каза Лари.

— Някой друг?

— Доведох Гарисън и Клиъри Уорик Монтклеър. Айфеловата кула — също.

Лари беше висок пет фута и седем инча. По принцип, той не харесваше много едрите мъже. Малко под шест фута и два инча, Ерик беше на границата на онова, което Лари смяташе за приемливо. Пол Карсън, или още Айфеловата кула, надвишаваше личната граница на Лари с няколко инча. Пол беше избран за Тайните служби, защото имаше серия от президенти, които бяха по-високи от шест фута и два инча. Както Шарл де Гол беше предвидил преди няколко поколения, високите охранители бяха чудесни мишени и можеха да поемат куршумите, предназначени за високите президенти. Самият Лари искаше да охранява президенти и да работи за Тайните служби, но мъдро беше избрал флота.

— Никога няма да простиш на Карсън, че е работил това, за което ти само си мечтал, нали? — запита Ерик.

— Колкото са по-високи, толкова по-кратко ще бъдат в бизнеса — отговори Лари.

— Само ти твърдиш това.

Ерик свали слушалките, грабна плика с копията на страниците и скочи на земята, преди да е успял да чуе несъмнено грубия отговор на Лари. Военните от флота ругаеха като моряци, каквито се предполагаше, че са дори когато бяха пилоти на хеликоптери. Лари си го върна, като отлетя със сила, достатъчна да подкоси мускулестите крака на Ерик.

Нийл изчака прахът да се слегне, преди да се приближи. Беше облечен също като Ерик — с удобни дънки, удобни обувки и чиста бяла риза с дълги ръкави, навити обаче до лактите. Ако беше облякъл сако тази сутрин, то висеше някъде на облегалката на стол.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, човече? — запита Нийл и разтърси ръката на Ерик. — Никога не ядосвай нисък пилот.

— Или пък висок, ако трябва да бъдем искрени. Какво правиш тук? Да не си се присъединил към страната на женчовците?

— Някой трябва да поддържа живи изисканите мили женички.

Ерик вдигна глава и погледна право в синьо-зелените очи на Нийл.

— Нещо става?

— Бих искал да беше така. Ако нещата тук станат малко по-спокойни, ще изпадна в кома.

— Какво ще кажеш за онзи стар майстор, който пазиш в една от чистите си стаи? — запита Ерик, с което имаше предвид специалните стаи, където потенциалните купувачи, продавачи и други заинтересувани страни се срещаха, за да говорят за бизнес. Те бяха едно от най-популярните неща в „Реъритис Ънлимитид“ — безопасни, неутрални места, където могат да бъдат разгледани безценни произведения на изкуството.

— Творбата на Ван Дайк? — Нийл сви рамене. — Отиде при първоначалните си собственици.

— Много лошо.

Нийл се усмихна.

— Не съвсем. Патрик каза, че боята, която е използвана, е прекалено суха.

Патрик беше Патрик Маркю, който възстановяваше много картини за „Реъритис Ънлимитид“.

— Всяка минута се ражда по един майстор — каза иронично Ерик.

— Оптимист. На мен пък ми се струва, че всяка секунда се ражда по някой недоносен идиот.

— Значи ще има много работа за теб.

— Идиоти. Никога не могат да разберат, че ако нещо звучи прекалено добре, за да е истина, значи със сигурност е лъжа.

Нийл отвори една от стъклените врати. Тя беше устойчива на куршуми, както и всяка друга външна стъклена повърхност — а и повечето вътрешни стъкла — в помещенията на „Реъритис Ънлимитид“. Дейна се беше противопоставяла на идеята, докато някакъв току-що излязъл от тийнейджърска възраст хлапак, явно недоволен от раздялата си с гаджето и с пистолет в ръка, не беше влязъл да го търси. Нийл се поряза лошо тогава, преди да успее да обезоръжи хлапака. Стъклата, устойчиви на куршуми, бяха инсталирани след седмица. Нийл никога нищо не спомена по въпроса. Нито пък Дейна.

— Какво ще кажеш за цветните копия, които ти е изпратила онази Чартърс? — запита Нийл. Хвърли поглед на огромния плик. — Носиш ли ги?

Ерик кимна.

— Все още ли смяташ, че са нещо важно?

— Да.

— Интересно.

— Защо?

— Ще оставя Дейна да ти каже.

Ерик повдигна вежди, но не каза нищо повече.

Дейна ги чакаше в офиса си, който гледаше към градина от едната си страна, а от другата — към града. Когато двамата мъже влязоха, тя погледна елегантния си златен часовник.

— Не обвинявай мен — каза Ерик. — Въздушният трафик в Лос Анджелис е толкова натоварен, колкото и магистралите.

— Ти си този, който непрекъснато преследва диви кози.

— Овце — поправи я търпеливо Ерик.

— Каквото и да е — каза Дейна, с което показа, че темата никак не я интересува. — Те всички имат козина.

— Вълна всъщност — каза Ерик, напълно невъзмутим.

Нийл се изсмя. Тя го изгледа с нежните си тъмни очи.

— Убий го.

— Преди или след като разговаря с нашите клиенти? — запита Нийл.

— Проклятие! — измърмори тя.

— Аз също много те харесвам — каза Ерик.

Тя направи гримаса.

— Какво знаеш за Норман Уорик?

Ерик беше свикнал с бързата смяна на темите, характерна за Дейна.

— Повече, отколкото имаш време да изслушаш.

— Толкова ли е добър, колкото се твърди? — запита тя.

— Говорим за способността му да прави точни оценки или за нещо друго?

— Нямам намерение да обсъждам сексуалните му способности, нито пък да го провъзгласявам за светец — каза тя нетърпеливо. — Добър ли е, или почива на стари лаври?

— Чух, че зрението му било все така добро и че умът му бил все така остър. А това го поставя наравно с най-добрите оценители в света на всякакви видове оцветени ръкописи и в частност — на ръкописите от Франция на петнайсети век.

— Но не и на келтски ръкописи от Англия на дванайсети век?

— Добър е толкова, колкото и всеки друг, за когото се сещам.

— Ами ти?

Ерик изгледа втренчено дребната брюнетка, която изглеждаше прекалено крехка, за да бъде толкова силна и властна. Но те я познаваха добре. Беше и прекалено умна.

— Репутацията му е международна и е издържала на хода на времето. А моята сега започва да набира сили и е стигнала дотам, че името ми се споменава в списъка на консултанти по ръкописи и особено на келтски от дванайсети век, ако това е, което искаш да знаеш.

— Това, което искам да знам, е дали ти, или той ще се окаже прав — заяви направо тя.

— Ще бъде интересно да разберем.

Нийл се изсмя високо.

— Мястото ти не е при жените, приятелю.

— Забрави! — каза Дейна бързо. — Няма да ми го отмъкнеш!

— Ако се издъня — каза Ерик на Нийл, — твой съм.

Дейна хвърли на Нийл смъртоносен поглед, облече коприненото си сако върху перленосивия си пуловер, приглади панталоните си и каза:

— Не се издънвай. Ти си ни единственият оценител на ръкописи, който говори английски.

С тези думи, излезе от стаята. Мъжете я последваха в коридора, от двете страни на който имаше снимки на най-зрелищните им находки. Любимата на Ерик датираше от Англия на дванайсети век, дизайнът беше толкова сложен, че можеше да ти се завие свят, но беше неустоимо очарователен. Всички виждаха в него нещо различно. Безценният текстил беше открит на пазар за различни стоки. „Реъритис“ бяха удостоверили чрез сертификат, че е оригинален.

 

 

Високите токчета на Дейна потропваха ритмично по покрития с плочки под. Въпреки че крачката й беше по-къса от тази на придружаващите я мъже, тя не ги задържаше. Движеше се така, както и мислеше — бързо и уверено. Като се изключи фактът, че беше негов шеф, десет години по-стара и не го интересуваше сексуално, Ерик не можеше да не се възхити на ритмичното и по природа женствено движение на нейните хълбоци. Имаше походка, която би могла да разтопи и стомана.

— Гледай къде стъпваш, приятелю — каза му тихо Нийл, — а не къде е стъпвала тя.

— Тя преценява по-добре.

— Затваряйте си устите, деца — каза Дейна ледено. — Време е за шоу.