Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (47)

Глава 46

— Какво искаш да кажеш с това, че си ги изгубил!

Уолъс направи гримаса. Дори устройството за изкривяване на гласа не можеше да скрие гнева в гласа на загадъчния му клиент.

— Ти, нещастник такъв! Как можа да ги изгубиш от поглед!? Къде?

— По стените на една стръмна скала, ето къде. Норт ме заведе на разходка, изигра ме с изкачването на скалата и изпразни резервоара на колата ми. Когато стигнах до място, където можех да разчитам на клетъчния си телефон, се обадих първо на партньора си, а после — на теб.

— Намери ги. Бързо.

— Имам план за това. Интересува ли те в каква форма ще бъде той, когато това стане?

— Не.

— А какво ще кажеш за нея? — запита Уолъс.

— Само ми донеси страниците. Не ме интересува как ще го постигнеш.

— Не ми плащаш достатъчно, за да извърша убийство.

— Ще вложа сто хиляди в сметка на твое име в банката в Аруба.

— Двеста хиляди.

— Сто и петдесет. И не прецаквай отново нещата, Уолъс. Мъртвите не могат да харчат пари.