Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 51

Лос Анджелис

Сряда следобед

Риса Шеридън се усмихна на младия дилър, който се опитваше да я впечатли с познанията си за оцветените ръкописи и секса. Нямаше начин да направи продажба, но той още не го знаеше. Тя имаше още няколко въпроса, които трябваше да му зададе. И щеше да е по-добре да получи отговори, които наистина щяха да й бъдат от полза. Шейн Танънхил искаше богато украсената страница, но много хора, присъстващи тук, вече я бяха убеждавали, че тя е фалшификат. А тя просто се беше усмихвала и беше продължила да задава въпроси.

Щом Шейн искаше богато позлатена страница, тя щеше да му занесе такава с много повече злато, отколкото оцветена боя — такава, която е златна от край до край. Най-големият й проблем беше този, че не само тя търсеше страницата за него. Като работодател, Шейн вярваше в принципа на съревнование между акулите: хвърли ги всичките в басейна и гледай коя ще оцелее и ще плува най-дълго.

Тя имаше намерение да бъде победителят. Онова, което не знаеше, беше още колко хора Шейн е хвърлил в басейна заедно с нея. Но, което знаеше със сигурност, че не само нея е изпратил след страниците. За нещастие, не беше най-подлата акула в басейна — имаше неща, които не би направила, за да спечели. Не много, но достатъчно, за да може да се гледа в огледалото, докато се гримира сутрин. Не всички хора, които Шейн наемаше, бяха с такъв морал, което означаваше, че трябваше да се прояви като най-умната.

— И така, значи сте чували за страниците, написани в стила, известен като „островен келтски“ — каза тя. — Но нямате такива, за да ми ги покажете?

— Нищо, което да е ново на пазара, но това е добър пример за времето и периода, за които питате.

Тя погледна листа с интерес, който не беше престорен. Тренираното й око видя лека сянка на келтските скъпоценни камъни във всеки щрих на рисунката. Само стилът и дизайнът бяха достатъчни, за да може да определи времето с точност до половин век и мястото, от което той произхожда, с точност до няколко мили. Но да заяви това на младия учен срещу себе си не беше най-добрият начин да измъкне информация от него. Затова тя разшири очи, облиза устните си, които така очароваха мъжете, макар да не разбираше причината за това, и изгледа младия мъж изпод спуснатите си клепачи така, че той, без съмнение, щеше да започне да мисли с долната половина на тялото си.

— Това като страниците, за които сте чували, ли е? — запита тя.

Много му се искаше да е така. Наистина много. Почти толкова много, колкото му се искаше да познава тези сластни пълни устни и жената, за да може да престъпи някои закони в секса с нея.

— Хм, не. Те бяха рисувани. А тази е като рисувана. — Той посочи главната буква, която наистина беше изписана с червено мастило, а не с боя. — Тази главна буква е пример за стила и техниката на келтите.

— Тогава, другите страници, онези, за които сте чували, няма да са толкова ценни? — запита тя, твърдо решила да не говори като него.

Той въздъхна и се опита да запомни извивката на долната й устна.

— Всъщност те са много по-ценни, защото са по-редки. И са истински.

— Истински? Искате да кажете, автентични?

— Да. Този въпрос винаги стои, когато съвсем нови материали се появяват на пазара. Особено… — Гласът му заглъхна, когато със закъснение се сети, че се предполагаше, че днес ще продава ръкописи, а няма да просвещава разни новачки как се уреждат частни колекции. Прокара длан през косата си, която вече обезпокоително оредяваше. Май щеше да оплешивее като вуйчо си още на трийсет и пет. — Новите материали винаги повдигат нови въпроси.

— Значи от Къщата „Уорик“ са отхвърлили страниците? — каза тя, защото можеше да чете и между редовете.

Той се поколеба, после сви рамене. Очевидно нямаше да бъде първият, който щеше да наруши обещанието за дискретност, дадено на представителите на къщата.

— Както и други.

— Така ли? Кой друг ги е видял?

— Никой. Но щом Норман Уорик казва, че към страниците трябва да се подходи извънредно внимателно, никой друг няма да посмее да възрази, да каже нещо друго. Който и да притежава тези страници, ще ги продаде много трудно.

Тя се усмихна. Шейн щеше да се зарадва да чуе това, защото така щеше да падне цената, и следователно редицата на купувачите щеше да оредее. Но тя нямаше да му каже. Още не. Щеше да го остави да се изпоти малко. Не че хората, богати колкото Шейн, се интересуваха много от това, какви пари харчат. Те не се интересуваха от много неща в света всъщност.

— Благодаря, че ми отделихте време — каза Риса. — Научихте ме на много неща. Сега ще гледам на келтските страници със съвсем ново възхищение.

— Ако имате още въпроси, ще бъда щастлив да…

Тя му махна с ръка, без да се обърне назад. Той загледа с копнеж след нея. Едва когато тя се смеси с тълпата около „Книгата на часовете“, той осъзна, че е бил използван, или изигран, от тази сластна и умна хубавица.