Таха Хусейн
Дните (8)

8

На другия ден сиди пристигна в училище радостен и доволен. Обърна се към момчето с титлата шейх:

— Днес вече заслужаваш да те наричат шейх. Вчера направи тъй, че да вдигна глава, изми срама от челото ми, възвърна честта на брадата ми и баща ти се принуди да ми даде джубе. Наниза Корана като златна верига. Седях като на огън от страх да не сбъркаш или да не се оплетеш. По време на изпита те бях поверил на Живия, на Всевечния, на Този, който никога не спи. Днес те освобождавам от четене, но искам да ти възложа едно задължение. Обещай ми, че ще го изпълниш!

— Обещавам ти, че ще го изпълня — притеснено се обади момчето.

— Дай ми ръката си.

Преди да се опомни, в ръката на момчето попадна нещо странно, недокосвано от него досега: широко, трептящо, космато — пръстите му потънаха. Сиди беше поставил ръката на момчето върху брадата си.

— Това е брадата ми. Поверявам ти я и те моля да не я унижаваш. А сега кажи три пъти „Велик е аллах“ и „Кълна се в правотата на славния Коран — няма да я унижа“.

Момчето се закле, както пожела сиди. Като свърши с клетвите, сиди го попита:

— Колко части има Коранът?

— Тридесет.

— По колко дена учим на седмица?

— По пет.

— Тогава искам всяка седмица да изчиташ по веднъж Корана. Значи, по колко части се падат на ден?

Момчето се замисли за малко:

— По шест части.

— Закълни ми се, че ще прочиташ пред помощника ми, арифа, по шест части от Корана всеки учебен ден и това ще бъде първата ти грижа, щом дойдеш на училище. Свършиш ли, не е престъпление да се забавляваш и да си играеш, но без да пречиш на момчетата в тяхната работа.

Момчето се нагърби с това задължение. Сиди повика арифа и го натовари със същото — непременно да изслушва момчето всекидневно да изчита по шест части от Корана. Повери му честта си, благородството на брадата си и престижа на училището в града. Арифът пое тези ценности. Зрелището свърши — момчетата от началното духовно училище гледаха смаяни.