Таха Хусейн
Дните (33)

13

Животът беше тежък и за двамата братя. Момчето смяташе, че науката, която изучава, е малко — изгаряше от желание да присъствува на повече уроци, да слуша повече предмети. Самотата след занятията го гнетеше непоносимо; искаше му се да се движи повече, да разговаря повече. Брат му пък се затрудняваше от задължението сутрин и вечер да го води до ал Азхар и да го връща у дома. Тежко му беше и да оставя момчето само̀ през по-голямата част от времето, ала не можеше да постъпи по друг начин: беше невъзможно да захвърли приятелите си, за да го развлича — не отговаряше нито за начина му на живот, нито на заниманията му.

Момчето не се оплакваше никому какво му е на душата, а и брат му не казваше нищо, но сигурно е говорил неведнъж на приятелите си. Една вечер обаче нещата стигнаха до крайност и след това братята не си казаха дума повече. Въпросът някак си се разреши.

Някакъв приятел, сириец, който живееше в друг квартал, покани цялата компания на гости. Приеха поканата. Денят минаваше както обикновено: младежите отидоха на урок при професора-имам, след вечерната молитва се върнаха, за да оставят кой каквото носеше — чанти, книги.

Младият шейх приготви момчето за сън както всяка вечер и загасяйки както винаги лампата, излезе. Не успя обаче да стигне дори до вратата и момчето, смазано от тъга, избухна в ридания, макар че с всички сили се стараеше да се сдържи. Сигурно е, че плачът му стигна до ушите на младежа, но той не промени решението си и не се отказа от вечерното посещение; просто затвори вратата и си продължи пътя. Момчето се наплака, после полека-лека се успокои и стана тъй, както ставаше всяка нощ: заспа чак когато се върна брат му. На сутринта обаче, след урока по мюсюлманско право, брат му предложи няколко вида халва, която беше купил на връщане предишната вечер. И въпреки че никой не каза нищо на другия, стана ясно, че братята са постигнали разбирателство.

Мина ден, след него — друг. Младият шейх получи писмо чрез хаджи Фируз. Отвори го, прочете го и слагайки ръка на рамото на брат си, каза с глас, изпълнен с нежност и доброта:

— От утре няма да седиш сам в стаята. Братовчед ти идва да учи и ще ти бъде другар.