Таха Хусейн
Дните (21)

1

От две седмици, даже малко повече от две седмици, живееше в Кайро, а знаеше само, че е напуснал провинцията и се е преселил за дълго в столицата, за да изучава различни науки в ал Азхар; че дните му ще са изпълнени с три вида занимания, които смътно си представяше.

Живееше в непозната къща и стигаше дотам по също тъй непознат път: на връщане от ал Азхар завиваше надясно и влизаше през една порта — денем отворена, нощем заключена, а след вечерна молитва по средата ѝ открехваха тясна вратичка. Щом прекрачеше портата, усещаше, че слаба топлина близва дясната му буза и лек дим гъделичка ноздрите му, а отляво до слуха му долиташе непознат звук, който пораждаше в душата му известна почуда.

Дни наред чуваше този звук на връщане от ал Азхар — и сутрин, и вечер, — без да може да го определи, а се срамуваше да попита. Чак по-късно в някакъв разговор разбра, че тъй бълбукат наргилетата на кварталните търговци, които собственикът на кафенето приготвя и точно оттам се разнася слабата топлина и лекият дим. След няколко крачки отминаваше това влажно покрито място, където лесно можеше да се подхлъзне, защото кафеджията плискаше непрекъснато вода наоколо, и излизаше на открит, но тесен и мръсен път.

Тук се носеха непознати, неясни миризми, които нашият човек едва различаваше. В ранно утро и с настъпването на нощта те се стелеха бавно и противно, а колкото повече напредваше денят и жегата се засилваше, толкова повече се изостряха.

Нашият човек продължаваше по тесния път, който рядко биваше прав. Придружителят му често го побутваше наляво-надясно, за да заобиколи някое препятствие. Вървейки, той въртеше лице към сградите от двете страни, а отминеше ли препятствието, пак поемаше право по пътя с бавни, тревожни крачки; ноздрите му се изпълваха с противни миризми, а ушите — с остри смесени звуци: едни се спускаха отгоре, други се издигаха отдолу, разнасяха се отдясно, разнасяха се отляво, срещаха се във въздуха и като че ли се наслагваха над главата му в тънък, но набъбващ облак.

Това бяха всевъзможни звуци: гласове на жени-кавгаджийки, гласове на мъже, които се надвикваха разгневени или беседваха дружелюбно, звуци от разтоварване и тътрузене на тежки товари, тананикането на водопродавеца, крясъците на каруцарите, погнали я магаре, я муле, я кон, отчаяното скърцане на някоя каруца — често облакът от звуци биваше пронизан от магарешки рев или конско цвилене.

Нашият човек се провираше уплашен през всичко това, почти без да го забелязва, докато стигнеше онова място на пътя, където чуваше смесица от разговори, идещи от отворената вляво врата, и вече знаеше, че след една-две крачки ще завие наляво, за да се изкачи по стълбата, която ще го отведе в жилището му. Стълбата не беше нито много широка, нито много тясна, с каменни стъпала, но тъй като върволица хора минаваха по нея, а никой не я миеше или чистеше, беше се наслоил дебел пласт пръст — толкова утъпкана и твърда, че скриваше камъка и стълбата изглеждаше като кирпичена.

Въпреки че момчето винаги броеше стъпалата, когато се качваше или слизаше, а в тази къща живя колкото аллаху бе угодно и мина безброй пъти по стълбата, ни веднъж не му хрумна да си преброи крачките. Изкачи се само два пъти и вече знаеше, че след няколко стъпала трябва да се обърне малко наляво и да продължи, отминавайки отдясно тясната врата, в която никога не свърна, но знаеше, че води към първия етаж.

Та така — отдясно оставаше входът към етажа, чиито обитатели не се интересуваха от наука — там живееха работници и дребни търговци. Продължаваше да се изкачва и едва стигнал втория етаж, запъхтените му гърди усещаха слабо облекчение от прилива на свеж въздух, който му позволяваше да диша, след като едва не се беше задушил по мръсната стълба. Изпитваше облекчение и при гласа на папагала, който грачеше неспирно, сякаш призоваваше всички за свидетели срещу тиранията на своя стопанин персиец, затворил го в тази противна клетка, за да го продаде утре или вдругиден някому, който ще го държи затворен в също такава противна клетка, докато се избави от него, прибирайки си парите, за да купи друг папагал и го сложи вместо него в този затвор; и онзи ще крещи като него и ще чака стопанина си, както го чака той, да го подхвърля от ръка на ръка и от клетка на клетка заедно с тъжния му грак, който забавлява хората.

В горния край на стълбата, когато свежият въздух облъхваше лицето му, а гласът на папагала го подканяше да се обърне надясно — както и правеше, — нашият човек продължаваше по тесния проход, минавайки край две помещения, обитавани от двама персийци: единият — все още млад, а другият вече на години; единият — груб, нелюбезен, необщителен, другият — кротък, мил, дружелюбен.

Стигаше до стаята си, по-скоро коридор, и влизаше. Тук бяха натрупани веществените, тъй да се каже, принадлежности на дома и се минаваше в другата стая. В нея се помещаваха „духовните“ принадлежности. Тя беше едновременно и спалня, и трапезария, и място за дневни и вечерни разговори, и място за учене. Тук бяха книгите, приборите за чай и част от лакомствата. Мястото му тук се знаеше. То беше определено, както впрочем и мястото му във всяка друга стая, в която живееше или посещаваше: вляво от вратата. Правеше една-две крачки и стигаше до постлана на пода рогозка с метнат отгоре ѝ стар, но скъп килим. Там седеше през деня, там спеше през нощта. Подхвърляха му някаква възглавница да положи глава и одеяло да се завие. Успоредно на неговото, само че доста високо, беше мястото на брат му — шейха; просната на земята рогозка, върху нея съвсем приличен килим, отгоре му — тепаник, тепаникът покрит с много дебел дюшек, напълнен с памук и застлан с чаршаф. На този дюшек седеше младият шейх, тук седяха и неговите близки приятели. Те не се облягаха на стената, както правеше момчето, а се подпираха на възглавници, подредени върху дюшека. Нощем мястото за седене се превръщаше в легло за младия шейх.