Таха Хусейн (автор)

Произведения

Мемоари/спомени

Биография

По-долу е показана статията за Таха Хусейн от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Таха Хусейн
طه حسين
египетски литературовед, философ, историк и писател
Роден
Избет ел Кило, Магага, Миня, Египет
Починал
Кайро, Египет
Религияислям
Националност Египет
Учил вПарижки хуманитарен факултет
Университет на Монпелие
Каирски университет
Ал-Азхар
Работилписател, литературовед, философ, историк
Литература
Период1915 – 1973
Жанровеавтобиография, драма, документалистика
Философия
Регионегипетска философия
Епохалитературна теория
Школамодернизъм, класическа арабска литература, нахда
ПовлиянАл Маари, Ибн Халдун, Рене Декарт
ПовлиялНагуиб Махфуз, Тахар Бен Джелун
Научна дейност
Областистория
Работил вКаирски университет
Титлапрофесор, ректор на Александрийския университет (1943 – 1946)
Политика
Министерство на образованието
министър1950 – 1952
Семейство
СъпругаСузане Бресо (1917 – 1973)
ДецаАмина, Моенис
Уебсайт
Таха Хусейн в Общомедия

Таха Хусейн (на арабски: طه حسين; на английски: Taha Hussein) е египетски литературовед, философ, историк и писател. Считан е за един от най-влиятелните писатели и интелектуалци на Египет. Четиринадесет пъти е номиниран за Нобелова награда.

Биография и творчество

Роден е на 15 ноември 1889 г. в село Избет ел Кило до Магага, Миня, Египет, седмо от 13-те деца в семейството. На четири години губи зрението си заради инфекция и погрешно лечение. Изучава в родното си село арабски език, математика и Корана. През 1902 г. отива да учи арабска литература и религия в университета Ал-Азхар в Кайро. Следването си по-късно описва в автобиографичната повест „Дните“.

През 1908 г. постъпва в новооткрития Каирски университет, който завършва през 1914 г. с докторска степен за арабския поет и философ Ал Маари. Продължава образованието си с магистърска степен в Университета в Монпелие във Франция и с докторска работа за социалната философия на Ибн Халдун в Сорбоната. Във Франция през 1917 г. се жени за Сузане Бресо (1917 – 1973).

След завръщането си в Египет става преподавател по история в Каирския университет. В периода 1943 – 1946 г. е ректор на Александрийския университет, в периода 1950 – 1952 г. е министър на образованието на Египет, а от 1965 г. е президент на Академията за арабски език в Кайро. Работи и като редактор на различни вестници и е автор на много статии. Бил е и преводач и литературен критик.

Наричан е „декан на арабската литература“. През 1973 г. е удостоен от ООН с награда за защита на правата на човека.

Умира на 28 октомври 1973 г. в Кайро на 83-годишна възраст.

Произведения

  • The Memory of Abu El Alaa (1915)
  • Selected Poetical Texts of the Greek Drama (1924)
  • Ibn Khaldun's Philosophy (1925)
  • Dramas by a Group of the Most Famous French Writers (1924)
  • Pioneers of Thoughts (1925)
  • Wednesday Talk (1925)
  • Pre-Islamic Poetry (1926)
  • Egyptian Childhood: The Autobiography of Taha Hussein (1928)
  • In the Summer (1933)
  • The Days – 3 части (1933) – автобиографична повест
    Дните, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Ганка Петкова
  • Hafez and Shawki (1933)
  • The Prophet's Life „Ala Hamesh El Sira“ (1933)
  • Curlew's Prayers (1934)
  • From a Distance (1935)
  • Adeeb (1935)
  • The Literary Life in the Arabian Peninsula (1935)
  • Together with Abi El Alaa in his Prison (1935)
  • Poetry and Prose (1936)
  • Bewitched Palace (1937)
  • Together with El Motanabi (1937)
  • The Future of Culture in Egypt (1938)
  • Moments (1942)
  • The Voice of Paris (1943)
  • Sheherzad's Dreams (1943)
  • Tree of Misery (1944)
  • Paradise of Thorn (1945)
  • Chapters on Literature and Criticism (1945)
  • The Voice of Abu El Alaa (1945)
  • „El Fitna Al Kubra“ (1947)
  • Spring Journey (1948)
  • The Stream Of Days (1948)
  • The Tortured of Modern Conscience (1949)
  • The Divine Promise „El Wa'd El Haq“ (1950)
  • The Paradise of Animals (1950)
  • The Lost Love (1951)
  • From There (1952)
  • Varieties (1952)
  • In The Midst (1952)
  • Anatagonism and Reform (1955)
  • The Sufferers: Stories and Polemics (1955)
  • Criticism and Reform (1956)
  • Our Contemporary Literature (1958)
  • Mirror of Islam (1959)
  • Summer Nonsense (1959)
  • On the Western Drama (1959)
  • Talks (1959)
  • Al-Shaikhan (Abi Bakr and Omar Ibn El Khatab) (1960)
  • From Summer Nonsense to Winter Seriousness (1961)
  • Reflections (1965)
  • Beyond the River (1975)
  • Words (1976)
  • Tradition and Renovation (1978)

Серия „Голямото заселване“ (Greater Sedition)

  1. Osman (1946)
  2. Ali and His Sons (1953)

Екранизации

Източници

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни