Елизабет Адлър
Изплъзващи се образи (44)

Глава 43

Последните снимки на Дейна от горещи точки и зони на война по света лежаха разхвърляни на бюрото пред Карълайн. Тя ги гледаше отново и отново. Беше като хипнотизирана от търсещата камера на Дейна, както и от онова, което тя разкриваше — свят на разруха, глад и мъка. Тези снимки щяха да се появят по вестници и списания навсякъде по света. Карълайн внимателно ги прибра. Лесно беше да се познае къде е Дейна в даден момент — трябваше само да се гледат новините по телевизията с Вик Ломбарди. Струваше й се, че сега разбира защо Дейна иска да е там. „Тя най-после намери онова, което търсеше“, помисли си Карълайн.

Вратата на офиса й беше отворена. Карълайн се отпусна във фотьойла зад бюрото, подложила ръце под главата си. Беше щастлива в своя свят „Имиджис“, така подобен на света на театъра. От задната стая се чуваше тракането на пишещите машини и непрестанният звън на телефона, както и гласът на секретарката, която отговаряше на обажданията.

Някъде се затръшна врата на студио и се чу симфонична музика. Значи шумът идваше от студио 3, където работеше Марк Елис. Той винаги слушаше Бетовен, независимо че моделите искаха да слушат Брус Спрингстийн. От студио 1 се чуха силни гласове. Там работеше Фрости Уайт, която трябваше да реши кой модел какво ще облече за рекламата на „Авлон“. Явно споровете бяха разгорещени. А от студио 2 се носеше тракането на метал, защото там подготвяха декорите за заснемането на новата зимна колекция на Броуди Флайт. Студио 4 беше смълчано, но не за дълго… Очакваха Морт Фрийман в шест часа. Той трябваше да поднови работата по каталога на „Ройл“ оттам, където я беше зарязала Дейна. Морт беше двайсет и четири годишен, нюйоркчанин, и според Дейна, най-обещаващият талант в този град. Преди да замине на изток, тя беше обещала на Харисън, че Морт ще даде на „Ройл“ блестящ нов каталог.

Офисът на Карълайн беше прекалено далеч от кухнята, за да долови тя ароматите, които се носеха оттам. Главният готвач приготвяше вечерята за четирийсетте души, които щяха да работят до късно тази нощ. Карълайн отвори очи и погледът й се спря на кристалната ваза с великолепната роза в нея, изпратена й същия ден от Калвин, който й изпращаше всеки ден по една. И техният нежен аромат щеше да й напомня вечно за неговото присъствие в живота й. Тя се опъна уморено. Тази сутрин беше прегледала счетоводните книги на „Имиджис“. Нямаше и следа от сметки на червено. Всички студиа работеха с пълна пара и бяха ангажирани за месеци напред. Техните модели, стилисти и гримьори бяха най-търсените в страната. Идеята й за бюфета им носеше непрекъснат успех, независимо от това, че вече мнозина я копираха. Няма значение, помисли си Карълайн, „Имиджис“ е уникална, защото е истинска. Агенцията умееше да пресъздава точно идеите на хората, пък и предлагаше услугите на Джеси-Ан, Дейна, както и нейните… Освен това, там работеха Гала и Калвин, двата топмодела на Ню Йорк.

Калвин… помисли си замечтано тя, нейният любовник и любовта на живота й. Калвин винаги ще си бъде у дома и ще я чака — сега беше сигурна в това. Когато не беше някъде по работа, разбира се… О, той я обичаше, но много приличаше на Козмо Стийл, котарака, който се втурваше да я посрещне, да се потърка с обич в краката й и да мърка блажено от любов и щастие, но в същото време драскаше болезнено дланите й с острите си нокти. „Старите клишета за любовта се оказаха верни, все пак“, помисли си Карълайн. Човек трябваше да приеме и лошото заедно с хубавото, добрите времена, както и лошите, целувките и прегръдките, а понякога и леки ухапвания и ужилвания.

Няколко листенца от красивите рози паднаха върху бюрото й, тя ги погали и се усмихна. Съдбата беше добра към нея, имаше толкова неща, за които й беше благодарна! Пък и тя никога не беше очаквала, че ще й поднесат всичко на златна тепсия, нали така?