Елизабет Адлър
Изплъзващи се образи (13)

Глава 12

Кампанията за бельото на Броуди Флайт беше тяхната най-важна работа, с приоритет над всичко друго. Дейна едва намери време да прочете в клюкарските рубрики за нрава на Брахман и лошите му снимки, които му бяха стрували най-доходната поръчка на годината. И тя да бъде възложена на момичето, което някога е работило като помощник-фотограф при него! Винаги си беше мислила, че когато моментът настъпи, тя ще му се наслади, без да бърза, ще се радва на падението на Брахман, но ето че беше така погълната от предизвикателството, което новата линия на Броуди Флайт представляваше, че цялото й внимание беше насочено изцяло към него.

След безкрайни дискусии с хората от рекламната агенция, те всъщност й дадоха картбланш, като казаха, че не искат да ограничават творческото й въображение. Разбира се, в началото се дърпаха, когато тя им каза, че би искала да използва за снимките и момиче, а не само Калвин. Идеята й беше да ги използва заедно — като любовници, в неоправено легло. Обеща им, че ще намери подходящото момиче, което да има съвсем невинен вид. Закле им се, че ако оставят всичко на нея, ще им даде нещо наистина хубаво и различно, нещо, което да лови окото.

— Нещо съвсем неконвенционално — каза им тя с уверена усмивка. — Все пак, ако искате традиционен подход, винаги можете да се обърнете към Брахман.

— Не отивайте прекадено далеч, Дейна — предупреди я Конрад Карнелиан. — Целта ни е всички да купуват това бельо в тази страна — както нюйоркчани, така и жителите на отдалечена Монтана.

— Точно така — отговори весело Дейна. — Ще ви дам точно това, което искате. Всичко, което искам, е свободата да работя така, както искам.

— Имате я — съгласи се Броуди Флайт, който хареса увереността на момичето. — Но направете проклетото нещо както трябва този път или ще ви отрежа топките!

— Мистър Броуди! — възкликна Дейна. — Бизнесмен като вас и дизайнер от вашата класа не бива да говори така!

Броуди въздъхна.

— Права сте, лейди. Но прекарах толкова много време сред онези главорези на „Седмо авеню“, че съм забравил как да говоря с прекрасни хора като вас. — Усмихна й се и Дейна му се усмихна в отговор. Броуди Флайт беше привлекателен — не много едър, мургав и много жизнен… Но макар да знаеше, че той „се интересува от нея“, тя нямаше да позволи на нещата да отидат по-далеч. Трябваше да се концентрира върху кариерата си, да се превърне в истинско динамо. За нея светът на фотографията беше единственият свят.

Първият проблем се появи, когато каза на Калвин, че ще използват за рекламите и момиче.

— Исусе Христе! — каза той, като гледаше умолително Карълайн. — Това е истинска смърт за мъжа модел. Ще бъда само фон за някоя секси мадама.

— Няма начин да стане така — обеща му Дейна. — „Мадамата“ трябва да има такъв невинен вид, че хората да се страхуват за нейната девственост! Хайде, Калвин, това е шанс да излезем от калъпа, наложен ни от „Версаче“. Ще изглеждаш страхотно в копринените слипове на Броуди и по тениска… А момичето…

— Ти какво мислиш, Къртни? — запита я Калвин, като взе ръката й в своята.

Изглеждаше толкова несигурен. Карълайн разбра, че той очаква тя да вземе решението вместо него.

— Вярвам в Дейна — отговори тя тихо. — Дейна е истински гений. Това ще са най-хубавите снимки, които някога са ти правили. Мога да се обзаложа, че ще бъдат сметнати за произведение на изкуството.

— Окей, тогава, щом лейди казва „да“. — Калвин се усмихна лъчезарно на Дейна и топло й стисна ръката. — Сделката е сключена. Трябва само да ми кажете кога ще ме снимате.

— Остави телефонен номер, на който да можем да те намерим — каза му тя.

— О, предполагам, че ще можете всяка вечер да ме намерите в дома на Къртни — отговори безгрижно Калвин.

Дейна повдигна вежди, а Карълайн се изчерви.

— Не е така, както звучи — каза тя тихо. — Калвин дойде на вечеря миналата седмица и, изглежда, сега предпочита да вечеря у нас. Чувства се като у дома си.

Дейна сви рамене и каза с усмивка:

— Не би могло да се случи нещо по-лошо. Просто се погрижи той да не изчезне. Ще се видим след две седмици, Калвин. Междувременно довечера трябва да взема самолета до Лондон. Не, това ще трябва да стане утре. Довечера трябва да заснема корицата за албума на Фил Едгар и „Хърикейн“. А през деня трябва да направя някои покупки.

— О, така ли? — запита заинтересувано Калвин. — Къде?

— Сен Лоран — отговори безгрижно Дейна. — Къде другаде?

— Но защо? — запита Карълайн.

— Защото си обещах, че когато успея, ще нося дрехи само от Сен Лоран. Мисля, че моментът настъпи. Защото Калвин и Броуди, както и новият ми модел, ще ме направят преуспяваща.

— Не… Попитах те защо трябва да летиш до Лондон утре. А и какъв нов модел?

— Онази, която утре ще намеря в Лондон, разбира се. Имаме нужда от съвсем ново лице, от нов външен вид, който да съчетава невинност и сексапилност. А къде другаде, освен в Европа, може да се намери комбинация между двете? Имаме добри контакти в Лондон и, ако трябва, ще претърся всички улици на града, но ще намеря онова, което търся. Така че, по-добре ми пожелай късмет. Защото успехът на новото бельо на Броуди Флайт зависи изцяло от утрешната ми експедиция!

Вярно беше, че Калвин се чувстваше като у дома си в малкия апартамент на Карълайн. Отиде на вечеря онази първа вечер с коса, още мокра от душа, стиснал в ръка букет бледожълти рози. Усмивката му, според Карълайн, беше почти срамежлива, което беше нещо странно за най-снимания модел в света.

— Розите ми напомнят за Англия и теб — каза й той и я целуна нежно по топлата буза.

Тя ги нареди в широка и ниска кристална ваза, която беше открила в антикварен магазин на „Второ авеню“, а после му предложи питие.

— Имаш ли „Бадо“? — попита той.

— Съжалявам, само „Перие“.

— Добре, тогава ще пуснем и туист… Но ще ти изпратя една-две касетки „Бадо“. Винаги пия това. Естествено газираната вода, както знаеш, е най-полезна.

Отпуснал се свободно в един от нейните тапицирани в кадифе столове от викторианската епоха, той отпиваше от питието си, докато Карълайн нервно си наливаше джин с тоник. Имаше нещо у Калвин — не просто външният му вид, макар че тя не беше виждала нито един мъж с подобна естествена грациозност и (нека и това си признаем) с толкова силно въздействащо сексуално излъчване. Калвин можеше да превърне дори изпиването на чаша вода в акт на изкуството! Тя се питаше дали неговата абсолютна откровеност и непристореност я изваждат от равновесие. У него нямаше дори намек за лукаво прикритите опити на Перикъл да я манипулира. Тя просто усещаше, че Калвин Дженсън всеки път казва онова, което мисли, а ти можеш да приемеш или да отхвърлиш думите му — както искаш. Точно както беше постъпил и с Брахман.

— Какво има за вечеря? — запита я той, наистина заинтересувано. — Мирише наистина прекрасно.

От офиса Карълайн беше изтичала направо до „Грейс Балдуцис“ на „Трето авеню“ и беше напазарувала набързо — ароматни пъпеши от Израел, пресни ягоди от Калифорния, омари от Мейн, франзели, изпечени същата сутрин в Париж, масло от Нормандия, прясно приготвени банички със спанак, домати, от които приготви сос с червен пипер, който подправи с пресен босилек. Калвин беше строен гигант, но тя беше сигурна, че яде много… Беше купила ужасно много продукти, просто за да е сигурна, че е купила достатъчно.

— Изненада! — усмихна му се тя. — Искаш ли да отвориш виното?

Той махна тапата, без дори да погледне етикета, после критично помириса съдържанието.

— Добро е — одобри го. — Да, добро е.

Напълни големите чаши, които тя му подаде, и седна до масата срещу нея.

— Първо макарони — каза Карълайн, като се питаше защо се чувства така нервна, когато погледът на зелените му очи срещне нейния. — После омари с лека салата и плодове за десерт.

— И ароматни франзели от Франция — добави той доволен. — Човек може и да се пристрасти към това, Къртни, знаеш ли?

— Разкажи ми за себе си — предложи Карълайн, докато отпиваше от виното и си играеше с макароните в чинията си.

— За мен? О, аз съм обикновено момче от Калифорния, от Сан Диего, близо до мексиканската граница. Баща ми работи в самолетния бизнес, а майка ми избяга с друг мъж, когато бях на шестнайсет. Каза, че го е направила, защото баща ми никога не си е у дома. Да, той непрекъснато работеше. Изкарах една година в университета в Санта Барбара, но после ме забелязаха от едно списание, където поместваха мода за студенти. После спечелих конкурс за реклама на тенис принадлежности, после направих снимки за плаването с яхти… Просто поръчките заваляха една след друга. На двайсет и четири години съм, неженен, живея простичко. Как ти се струва биографията ми?

Карълайн се засмя.

— Бих искала и моята да беше толкова простичка и обикновена.

Погледът на Калвин отново срещна нейния.

— Е, ами тогава, Къртни — каза той нежно, — ще трябва да ми разкажеш какво толкова сложно има в твоя живот, нали така?

По-късно, след вечеря, когато бяха преполовили и втората бутилка вино, тя му разказа за себе си. Седяха на дивана, а главата й почиваше върху гърдите на Калвин. Той я беше прегърнал нежно през раменете. Тя му разказа за Перикъл и Евита — цялата нещастна история. Но изказана на глас, тя звучеше още по-отвратително.

— Забрави го, сладурче, този мъж е мръсник — беше коментарът на Калвин. После той се прозина и каза: — Исусе, имам работа на сутринта, по-добре да заспивам… — И тръгна към вратата. — Чакай малко — каза сам на себе си, обърна се рязко и се върна обратно при нея. — Благодаря ти много за прекрасната вечер. И за вкусната вечеря. Може ли да дойда пак утре вечер?

Карълайн се засмя. При всеки друг това би изглеждало много нахално, но от устата на Калвин звучеше толкова невинно и мило. Той се глезеше като малко кученце.

— Може — съгласи се тя. — Но не мога да ти гарантирам такъв банкет всяка вечер. Аз съм работеща жена.

— Разбира се, че можеш — отговори той. — Ти си супержена, нали? — После я прегърна и я целуна — този път по устните, дълго и нежно. Беше прекрасно.

Това се случи преди седем вечери. Оттогава насам Калвин идваше на вечеря всяка вечер, без да пропусне нито една. Карълайн подозираше, че въпреки най-добрите й намерения сърцето й отново няма да послуша разума. Тя се опитваше с всички сили да предотврати това, макар че целувките на Калвин бяха прекрасни и макар че той още не беше направил опит да я съблазни. По този въпрос тя се тревожеше и мислеше нощем в леглото — сама — след като Калвин си беше отишъл. Защо още не се беше опитал да се люби с нея? Какво не й беше наред? Защото у Калвин Дженсън със сигурност всичко си беше наред.