Елизабет Адлър
Изплъзващи се образи (43)

Глава 42

— Знаеш ли какво? — каза Вик на Дейна, докато седяха в бара на хотел „Рафълс“ в Сингапур. — Животът не е такъв, какъвто го дават на кино.

Тя огледа изискания хотел-бар, анонимна версия на онези, които показваха в по-ранните филми, където те бяха пълни с тайни агенти и опасни жени, където се стреляше с пистолети и се правеха сделки за милиони…

— Нима не те заведох на всички най-добри места в света? — запита я Вик и се усмихна.

— Да — призна Дейна. — Тук е по-хубаво, отколкото на последното място. То беше бардак, ако си спомням добре.

— Малка грешка. — Той сви леко рамене. — Макар че, предполагам, червеният и златистият декор, както и голите жени във фоайето, трябваше да ни наведат на тази мисъл. Но пък, трябва да признаеш, онези легла бяха много по-удобни от хамаците с мрежи против комари, които използвахме напоследък.

— Сега ще си наваксаме! — отговори тя чувствено. — Климатична инсталация, истинско легло, гореща баня…

— Вечеря на свещи, бутилка хубаво вино или, може би, дори две…

— Допир на коприна до кожата ми, парфюм, обувки с високи токчета… — продължи да мечтае тя и да се усмихва.

— Ти и така изглеждаш прекрасно, според мен — каза той. — Прическата ти ми харесва. Харесвам те всякак, Дейна Лорънс, и с къса, и с дълга коса, със сатенена рокля, с дрехи за сафари… Обичам те, както и да изглеждаш.

Дейна му се усмихна и нарочно разроши наскоро подстриганата си коса.

— Като си спомня само колко лесно ми беше да нареждам на моделите да подстригват косите си и като си помисля, че на мен ми беше необходим един месец, за да се реша… И единственото, което натежа на везните беше, че не можех повече да понасям горещините.

— Това няма значение, Дейна. Да се насладим на момента — каза й Вик, изведнъж станал сериозен. — Също като на острова, не знам колко ще продължи.

— Като косата ми — отговори тя и хвана ръката му. — Дълга или къса, ще я нося всякак. Този път идвам с теб.

Вик я погледна извънредно сериозно.

— Виж, Дейна, сигурна ли си, че искаш да дойдеш? Твоите снимки са великолепни, но наистина е рисковано. А и остави такъв успех след себе си в Ню Йорк.

Дейна погледна в кафявите му очи, които изразяваха истинска загриженост, и въздъхна.

— Първо ме уговаряш да оставя добре платената си работа в Ню Йорк — каза тя. — А сега се опитваш да ме върнеш към нея.

— Само защото не ми харесва идеята да бъдеш в опасност. Май постъпих егоистично, Дейна.

— Затова и те обичам толкова, Вик Ломбарди — отговори тя. — Нека да е като в старите филми — каза тя и вдигна чашата си. — Нека живеем за момента, а бъдещето да се погрижи само за себе си. Струва ми се, че прекарах дълги години в планове за бъдещето си… Сега искам просто да го приема такова, каквото дойде. Докато и ти си част от живота ми.

— Сделката е сключена — обеща Вик и погледите им се срещнаха над чашите.