Елизабет Адлър
Изплъзващи се образи (17)

Глава 16

По нареждане на Дейна, Ектор изруси до светлорусо — цвета на Мерилин Монро — косата на Гала, подстрига я късо отзад, така че вратът й сега изглеждаше още по-дълъг и нежен. Остави я по-дълга на върха на главата, а кичурите подстрига на стъпала. Бретонът беше изтънен, леко неравен на места. На слънчевата светлина косата й приличаше на пухкав сребрист ореол. Като алтернатива другата прическа, която той предложи на Гала, беше намазана с гел права коса, с която тя приличаше на много млад и много рус денди от двайсетте години.

— Ако се облече в смокинг, на всеки ще му бъде трудно да познае дали е момиче или момче! — каза той победоносно на Дейна.

— Брилянтно, Ектор! — възкликна Дейна, която наблюдаваше одобрително промяната във външния вид на Гала. — Точно каквото исках!

Гала я гледаше с тревога изпод новия си бретон, радостна, че Дейна изглежда доволна. Беше готова дори да обръсне главата си, ако Дейна кажеше, че е необходимо, защото толкова отчаяно искаше да й се хареса. Би направила всичко на света, за да осигури успеха на Дейна…

— Окей, Гала, сега ще ти покажа какво ще трябва да облечеш за снимките — заяви Дейна. — Ела тук.

Пакетите с бельото нова линия на Броуди Флайт бяха разпилени по цялата работна маса в студиото и Дейна отвори някои от тях, за да го покаже на Гала.

— Добре — каза тя, — да видим как ще изглеждаш в това. — Тя й подаде чифт бикини, изрязани точно като мъжки слипове, само че произведени от лилава коприна. Към тях имаше и късо горнище от същата материя, дълбоко изрязано при подмишниците, с което оставяше раменете почти напълно разголени. Гала ги пое, изведнъж изпитала съмнение. Дейна вдигна мъжкия вариант на това изделие.

— Тези са за Калвин — каза тя.

— Кой е Калвин? — запита Гала объркана.

— Партньорът ти — отговори Дейна и започна отново да рови в купа с бельото.

— Калвин Дженсън е топмодел, Гала. Имаш късмет, че още първия път ще работиш именно с него — намеси се в разговора Ектор. — Освен това той е великолепен човек.

Гала хвърли изпълнен със страх поглед към бельото, а после — към Дейна.

— Не знаех, че ще работя с мъж — каза тя и се изчерви.

— Ще работиш с друг модел! — сряза я Дейна. — И щом той може да съблече дрехите си, за да застане пред фотоапарата, значи и ти можеш.

— Да, да, разбира се… Ще отида да облека това — каза тихо Гала и забърза към стаята за преобличане.

— Тя е малко срамежлива, твоята нова избраница — каза Ектор, докато лакираше ноктите си.

— Ще го преодолее — отговори спокойно Дейна. — Или поне се надявам. Трябва да се справи с това както заради мен, така и заради себе си.

Двамата се смееха щастливо, когато Гала излезе от съблекалнята, облечена в лилавите бикини и горнище и въпреки че беше твърдо решена да забрави предразсъдъците си, тя се сви неуверено под погледите им.

Дейна започна да се върти около нея, да я разглежда както треньор — своето ново жребче преди голямото надбягване. За месеца, откакто беше в Ню Йорк, Гала работеше върху формата си всеки ден. Прекарваше часове на машината Наутилус, вземаше уроци по танци и вдигаше тежести под наблюдението на инструктор. Преплуваше двайсет дължини на басейна и правеше по половин час упражнения йога всяка сутрин и всяка вечер, както и медитация нощем, преди да си легне, която имаше за цел да я успокои и отпусне след хиперактивността през деня. Дейна не й даваше никаква възможност да мързелува, окуражаваше я, понякога й се подиграваше добродушно, друг път я хвалеше… Дори плуваше с нея и я придружаваше на уроците по танци. Дейна създаваше звезда и Гала щеше да бъде в перфектна форма преди да застане пред фотоапарата.

Гала беше поставена на специална високоенергийна и нискокалорична диета. Тя вече не беше мършава. Лицето й отново беше разцъфнало, беше нежно, закръглено и меко като лицето на малко момиченце. Тя имаше примамливи трапчинки на бузите, а очните й ябълки като че ли бяха изваяни от слонова кост. Съвършените й дълги крака с изваяни мускули й придаваха вид на атлетка, ако снимката беше направена умело и под определен ъгъл. Бедрата й бяха тесни и стройни като на момче, горе закръглени, но стегнати, талията — тънка.

— Гала — каза щастливо Дейна, — можеш да станеш основоположничка на съвсем нова мода по отношение на телата. Изглеждаш страхотно!

Гала се отпусна. Дейна си помисли, че момичето наистина изглежда добре и не би трябвало да се притеснява от факта, че ще бъде снимано по бельо. Все пак, това е като да си облечен в бански костюм. Понякога даже той разкрива повече, отколкото бельото.

— Облечи и другите неща — каза Дейна. — А после Изабел ще експериментира с грима си.

Дейна много рядко изпускаше Гала от очи, откакто я беше довела в Ню Йорк. Момичето дори беше отседнало в новия й апартамент на границата на „Гринуич Вилидж“ и когато излизаше, за да отиде на уроци по танци или в „Имиджис“, то пак беше под наблюдение. Единствената част от Манхатън, която Гала беше виждала, беше онова, покрай което минаваше таксито в границите от „Вилидж“ до Западна Петдесет и седма улица, където беше студиото по танци и по другия маршрут — по Трето авеню, където се намираше „Имиджис“. Прекарваше вечерите сама, ако Дейна работеше до късно, което се случваше често. Хранеше се със салата от пиле, нискокалорично кисело мляко и гледаше телевизия, като често превключваше от канал на канал, нетърпелива да погълне с очи блясъка на Америка. Гала още не беше ходила до Сентръл парк или до Емпайър Стейт Билдинг, не беше опитвала хотдог или пица и дори не беше стъпвала в нито един от забележителните ресторанти, с които Ню Йорк се славеше. Но беше ходила в „Блумингдейл“.

Джеси-Ан я беше завела до известния магазин и й беше купила дрехи, достатъчни за един скромен гардероб. Дейна им беше дала указания и Джеси-Ан трябваше да изхвърли всичко, което Гала притежаваше дотогава и да започне от самото начало. Те преминаваха от един щанд към друг, избираха бельо и пижами, халати за баня и чехли, дънки за всекидневно носене и блузи, маратонки „Рийбок“. Купиха и едно доста по-голямо яке с широки подплатени рамене, няколко ленени панталона, две поли, няколко големи и меки пуловера, колани, обувки и голяма мека кожена чанта, която Гала беше приела със смесица от радост и разочарование, защото нямаше какво да носи в нея.

— Гала, мила — беше й казала с обич Джеси-Ан, — ти си най-непресторената и скромна личност, която съм срещала. У теб няма абсолютно никаква алчност. Сещам се поне за дузина модели, които съм водила тук, които искаха да им купя почти всичко! И то винаги най-скъпото!

— Мисля, че бих предпочела първо да спечеля парите — беше отговорила Гала. — Не ми е удобно да получавам всичко това на кредит, така му казваме в Йоркшир — обясни тя с усмивка, като видя объркването, изписано по лицето на Джеси-Ан.

Но трябваше да си признае, че новите дрехи й доставяха много голямо удоволствие: макар да бяха семпли, те бяха избрани от опитното око на Джеси-Ан, затова бяха елегантни. Гала се чувстваше подготвена за Америка. Вече нямаше защо да се срамува от външността си, сега се вписваше в обстановката.

Над чаша кафе, тя беше доверила на Джеси-Ан много неща, разказа й за детството си, затова че нейните снимки са украсявали стените на стаята й, че за нея тя бе самото олицетворение на съвършенството, блясъка и успеха. Джеси-Ан се беше засмяла и отново заприлича на образа, който Гала добре познаваше и пазеше в сърцето си. После каза на Гала, че тя вероятно ще бъде много по-добър модел от нея. Не беше вярно, разбира се, но Гала реши, че все пак е много мило от страна на Джеси-Ан да каже това.

— Добре, момчета — извика Дейна. — Утре Калвин ще бъде тук и ние най-после ще съберем двата модела. Но искам момичето да порепетира малко. Окей, Гала?

— Окей — усмихна се лъчезарно Гала. Всичко беше направо прекрасно. Дейна знаеше какво прави.