Елизабет Адлър
Изплъзващи се образи (16)

Глава 15

Калвин лежеше изпънат в цял ръст на тапицирания в морскосиньо диван на Карълайн. Дългите му, обути в дънки крака бяха преметнати през едната странична облегалка, а любимите му, вече стари и поизносени бели чехли висяха на върха на пръстите му. Беше облечен в мек син кашмирен пуловер и скръстил ръце под главата си, той се чувстваше така удобно, както се чувства котка, задрямала до печката.

Карълайн седеше срещу него в тапицирания с кадифе викториански стол и се мъчеше над дебелата пачка листове, изпълнени с колони от цифри — месечните отчети, които Лоринда беше хвърлила на бюрото й точно преди да излезе от офиса си същата вечер. От време на време вдигаше поглед и срещаше този на Калвин, който гледаше блажено изпод полуспуснатите си клепачи. Понякога, когато той не гледаше към нея, й се струваше, че просто си мечтае. Тогава тя поглъщаше с очи грациозната му красота — така, както би гледала изключително хубава картина в някоя художествена галерия.

Познаваше Калвин вече от три седмици и с изключение на случаите, когато му се налагаше да лети нанякъде за снимки, той идваше в апартамента й всяка вечер. Понякога, когато тя работеше дори до по-късно от обикновено в „Имиджис“ и се прибереше уморена у дома, го заварваше в коридора, подпрян на стената, скръстил ръце на гърди, просто да я чака. Когато й се усмихваше топло и тръгнеше към нея, за да я посрещне, сърцето й преливаше от радост — нещо, което никога не се беше случвало във връзката й с Перикъл. Но Калвин не беше направил още нищо, освен просто да я целуне за „здравей“ или „довиждане“ — сладки, нежни, дълги целувки. Дали, питаше се Карълайн, един брат целува така сестра си? Не… Определено не. Имаше чувственост в целувките му, в горещите му устни. Но по някаква причина Калвин никога не отиде по-далеч.

Като бутна листовете встрани, Карълайн погледна часовника си. Беше почти десет часът. Освен бутилката шампанско, Калвин беше донесъл и малко сирене, което още не бяха изяли. Доколкото си спомняше, хладилникът беше празен. От прозореца се виждаха светлините на Ню Йорк, които я примамваха да стане част от живота в града. Искаше й се да излязат, пък било то и в някой обикновен ресторант, където да могат да бъдат само двамата. Може би след това ще отидат на дискотека или в някой нощен клуб… Калвин познаваше повечето заведения от този род.

Карълайн коленичи до него, положи глава на гърдите му и се взря в очите му. Калвин й се усмихна. Усмивката му беше толкова нежна, че й се прииска на мига да го целуне. Но не го направи.

— Свърши ли? — запита я Калвин.

— Да. И умирам от глад. А ти?

Той погали с пръст бузата й, проследи извивката на шията й.

— Разбира се, мога и да хапна.

— Хайде да излезем, Калвин! — извика Карълайн с блясък в лешниковите очи. — Искам да ям изтънчена храна и да танцувам до зори.

Калвин прокара длани през късите й коприненомеки къдрици.

— Както кажеш, лейди — съгласи се той и стана от удобния диван.

Карълайн изтича в спалнята и бързо смени бежовите ленени панталони и тениската с костюм от мека материя, купен, както сега й се струваше, преди десетилетия, от „Модис“. Той обаче все още беше един от любимите й костюми. Черната му пола беше с дължина точно над коленете, закопчаваше се с миниатюрни копченца от горе до долу по цялата предница и прилепваше сексапилно към бедрата й. С черни копринени чорапи и черни обувки с висок ток, с блестяща огърлица от изкуствени диаманти и огромни обеци в тон, малко пудра, руж, сенки, червило и парфюм, тя беше готова.

Калвин не се беше бръснал от два дни, защото в момента не беше на работа. Той само си обу любимите меки обувки и облече черното си кожено яке. Карълайн си помисли, че всеки друг мъж би бил размъкнат в подобна премяна, но Калвин все успяваше да изглежда спретнат и елегантен.

— Е? — запита тя, изпълнена с нетърпение и радостно очакване. — Къде отиваме?

Той я погледна със зелените си очи, в които още имаше леност и доволство.

— Мислех, че ти имаш нещо предвид.

— Ти нямаш ли някое любимо местенце, където да ме заведеш? — запита тя озадачена.

— Разбира се, имам, но защо ти не направиш избора, Къртни? С радост ще отида, където кажеш. — Калвин й се усмихна сладко и тя реши, че всъщност няма значение кой ще реши къде да отидат. — Има чудесно италианско ресторантче на Източна Петдесет и осма улица — предложи тя, хвана го за ръката и го побутна към вратата. — Защо да не отидем там?

Въпреки че беше късно, ресторантът още беше пълен. Карълайн чакаше Калвин да пъхне в ръката на метр’д’отела обичайния бакшиш от няколко долара, но той се оглеждаше наоколо, очевидно в неведение. Щеше да им се наложи да чакат цяла вечност, докато се освободи някоя маса, помисли си Карълайн, и затърси в чантичката си банкнота от десет долара. Метр’д’отелът я пое дискретно от ръцете й и я удостои с усмивката си.

— След пет минути, мадам, добре ли е? Предлагам ви първо да изпиете по едно питие в бара. Оттук, моля.

— Какво пиеш обикновено, Къртни? — запита Калвин и седна на високото столче до нея. Карълайн избра „Кир ройъл“. Тази вечер щеше да се забавлява. Чувстваше се някак си по-добре, по-интимно с Калвин в този претъпкан ресторант, отколкото когато бяха сами в апартамента й. Може би тази нощ Калвин ще я целуне както трябва — така, както тя искаше да бъде целувана от него…

Той махна с ръка на някого и Карълайн любопитно се извърна, за да види на кого.

— Това е Броуди Флайт — каза й той — с Мариза Кел, модел.

Карълайн още не беше срещала Броуди, затова започна да го разглежда с интерес. Тогава Мариза ги видя и изпрати въздушна целувка на Калвин. Карълайн втренчи поглед в розовите мехурчета на напитката си, завладяна от внезапна ревност.

— Мариза е много красива — каза тихо тя.

— Да. Често работя с нея — отвърна Калвин. — Стари приятели сме.

— А ние сме приятели отскоро — каза Карълайн, неспособна да прикрие острите нотки в гласа си.

— Приятели? — Той вдигна чашата за наздравица. — Ние сме повече от това, Къртни, ти си моята най-добра приятелка.

Тя с мъка преглътна питието си. Най-добра приятелка не беше точно онова, което тя имаше предвид…

Метр’д’отелът им направи знак, че масата им е готова. Калвин се спря, за да поздрави Броуди и Мариза, която целуна по бледата нежна буза. Тя го целуна в отговор и по лицето му останаха следи от червилото й, които Карълайн много искаше да почисти, но вместо това се усмихна учтиво, когато беше представена.

— Имаш червило на лицето си — каза му надменно, когато се настаниха до уютно скътаната в ъгъла маса.

Калвин изтри с длан бузата, но безуспешно. Импулсивно, тя се наведе към него и започна да почиства следите с носната си кърпичка.

— Благодаря, Къртни — каза Калвин, съсредоточил се в менюто. След малко го затвори и каза: — Какво ще ядем?

Тя го загледа с неприкрита изненада.

— А ти какво искаш? Менюто е много добро, има богат избор.

— В това е проблемът, изборът е прекалено богат. Избери вместо мен. — Той се облегна назад и й се усмихна спокойно, лъчезарно, очаквайки тя да направи избора.

Карълайн извика келнера и поръча и за двамата — макарони с доматен сос, после говеждо, подправено с магданоз и горчица.

— Вино, сър? — Келнерът погледна в очакване към Калвин, който просто сви рамене и погледна Карълайн.

— Червено или бяло? — запита го тя тихо.

— Червено — каза колебливо той.

— Браво! — отговори Карълайн и се засмя. — Най-после взе някакво решение!

— Просто не съм добър в този род неща — обясни Калвин и я погледна с молба в очите. — А и знам, че каквото и да избереш, ще бъде добро.

Точно докато дъвчеше макароните си, Карълайн осъзна защо Калвин още не беше я любил. Той просто беше неспособен да вземе каквото и да е решение, беше като малко изгубено момче, имаше нужда да се грижат за него, да планират дори храната му, както и работата му, за да бъде сънят му спокоен. Той имаше нужда тя да направи първата стъпка.

— Калвин — каза тя като вдигна чашата си, — да вдигнем тост.

— За какво, Къртни?

— Ще разбереш по-късно — каза шепнешком тя, когато той се пресегна през масата, хвана ръката й и я стисна. — Но, междувременно, да вдигнем тост за приятелството.

Когато се върнаха в апартамента й, той се бавеше до вратата, чакаше тя да го покани.

— Но ти знаеш, че винаги си добре дошъл, Калвин — каза му тя.

— Къртни, моите родители са ме възпитали никога да не си позволявам волности с една лейди. А ти си възможно най-близо до представата ми за лейди от всички момичета, които познавам.

— Тази ли е причината да не ме любиш? — запита тя. И двамата все още стояха на прага, а вратата беше отворена. — Защото съм прекалено много дама?

— Погледни го така — отговори той нежно, без да откъсва поглед от нея. — Лесно е да се прави секс… Не ми се е налагало да полагам усилия, но повечето пъти той си остава само това: прекрасно е, чувстваш се стоплен и не така самотен, но когато актът приключи, приключва всичко. — Калвин повдигна рамене и се подпря на рамката на вратата. — Но сега имам чувството, Къртни, че този път, с теб, всичко е много по-различно.

Когато погледите им, пълни с копнеж, се срещнаха, Карълайн го хвана за ръката и го дръпна вътре. Събу обувките си и ритна вратата, за да се затвори.

— Знаеш ли какво, Калвин Дженсън — прошепна тя и се плъзна в прегръдката му, — защо просто да не открием дали е различно или не?

Този път целувката на Калвин беше различна. Той я притисна силно до стройното си мускулесто тяло, отвори уста и я целуна страстно. Карълайн усети тръпката, която пробяга по тялото му, когато откъсна устни от нейните. Гледаше я толкова нежно, че краката й се подкосиха. И тогава, внезапно, той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.

— Нека аз те съблека — каза той и захвърли якето си на пода. Карълайн погледна малко разочаровано собственото си сако, което имаше дълга редица от малки кръгли копчета. Но ръцете на Калвин бяха сръчни и копчетата бяха разкопчани само след минутка и той вече събличаше мекото сако от раменете й… Следваше сутиенът й от коприна с цвят на праскова… Калвин я придържаше, когато тя се изправи на леглото, за да може той да събуе тясната й черна пола и копринените й чорапи, а когато тя се изтегна блажено, легна върху нея и я целуна нежно — първо по устните, после по затворените клепачи, по челото, по меката част на ушите, по хлътналата част в основата на шията, където туптеше сърцето й… Карълайн го отблъсна нежно и се заигра с копчетата на ризата му.

— Чакай — каза тя. — И аз искам да те съблека.

Тя съблече ризата му и прокара длани по гладката кожа на гърба му. После разкопча кожения му колан и го изчака да събуе джинсите си.

Калвин коленичи в краката й, с ръце на хълбоците й, и започна нежно да я целува по меката вътрешна част на бедрата — целуна хлътналата част зад коленете й, после пръстите на краката й, лакирани в яркочервено. И тя почувства, че не може да издържи повече. Тогава той пъхна длани под копринените й бикини, нежно ги отстрани и зарови лице в това топло и ароматно местенце… Целуваше я и я галеше, а тя, тръпнеща, го молеше да спре, защото го иска… и има нужда от него…

— Любима, о, любима — нададе стон Калвин, когато влезе в нея. — О, Къртни, моя любов — изстена, когато тя го обви с бедра. — Ти си направена от коприна и сатен — прошепна страстно в ухото й. А тя стенеше от удоволствие под опитните му ласки. Тръпнещ от страст, той извика: — Исусе, Къртни!

Карълайн лежеше отпуснато в прегръдката му, тялото й се чувстваше така, все едно се е върнало от друга планета. И тя разбра, че в леглото Калвин съвсем не е малкото изгубено момче, което беше с нея в ресторанта.

 

 

Той се пренесе в апартамента й постепенно. Първо носеше само чантата си марка „Вютон“, в която слагаше всичко необходимо и всичко, което имаше значение в неговия живот: последните му снимки, старите снимки на кучето му Бъгси, чисто бельо и чисти чорапи, афтършейв, чифт доста поизносени дънки и два кашмирени пуловера, купени на „Бонд стрийт“ в Лондон.

Докато крачеше из апартамента й един неделен следобед, той каза:

— Това място има нужда от котка!

— И на следващата вечер се появи със сребристосиво сиамско коте, което отначало ги гледаше втренчено, а после се зае да изследва апартамента. Накрая, доволно, то се сви на кълбо на дивана, където явно се почувства много удобно.

— Той е твой, Къртни — каза Калвин. — Той ще се грижи за теб, когато аз отсъствам по работа. Казва се Стоманения Козмо, защото цветът на косъма му е като сребриста стомана. Аз самият го кръстих — добави гордо.

Малко по малко, все повече от вещите на Калвин се преместваха в апартамента й и се смесваха с нейните далеч по-малко екзотични принадлежности — той оставяше тенисракетите си до входната й врата, след като се върнеше от игра; в хола се търкаляха списания от Франция, Италия и Австралия; пощата му, която вземаше набързо от неговия апартамент, беше разхвърляна по масичката й за кафе. Повечето писма, носещи марки от различни държави, си оставаха неотворени. Изгаряща от любопитство, Карълайн изучаваше почерка по пликовете, опитвайки се да познае дали са писани от жени. Но успя да устои на подтика да ги отвори и да разбере. После пристигнаха дрехите му — красиви дрехи от топдизайнери, както и истинска колекция от стари кожени якета. Имаше две дузини съвсем еднакви чифтове пантофи „Гучи“ и поне три дузини ризи от Париж, Рим и Лондон. Той донесе гирите си и пътеката си за бягане, касетите и книгите си.

След месец Карълайн реши, че двамата трябва да се преместят в по-голям апартамент, щом ще живеят заедно. Трябваше да има място и за нейните неща, не само за неговите. Тя намери жилището, макар че не разполагаше с много свободно време. Използваше свободните часове за почивка от работата в офиса, която не намаляваше. Организира преместването и подреди новото им жилище приятно, с нови мебели, завеси, лампи, килими… Апартаментът им се намираше на двайсет и петия етаж на небостъргач в Манхатън, но в него цареше английски дух и атмосфера. От огромното им двойно легло се виждаха върховете на сградите на „Крайслер“, които светеха в зелено като коледно дръвче.

Никога в живота си Калвин не беше изпитвал такова щастие. Да бъде с Карълайн беше толкова удобно, колкото и да бъдеш със стар приятел, но много по-вълнуващо от всяка сексуална връзка, която беше имал досега. Между тях се бяха зародили съвсем нови измерения на чувствеността и дългите и тихи неделни следобеди — единствения свободен ден на Карълайн, през който той със сигурност също беше в града — те прекарваха мързеливо в леглото, любейки се многократно, с Козмо Стоманения в краката си. Ставаха само за да си приготвят нещо за хапване. Хапваше предимно Калвин, а Карълайн се задоволяваше с чай и препечени филийки. Понякога прочитаха по някоя и друга статия от „Ню Йорк таймс“, а когато свършеха с вестника, просто го пускаха на пода. С наближаването на вечерта, те мързеливо ставаха. По-късно, взели душ и освежени, облечени удобно в дънки и пуловери, отиваха да вечерят в малкия френски ресторант, който се намираше на ъгъла.

Тези неделни дни бяха най-хубавите за Калвин и за първи път той беше абсолютно сигурен в нещо: обожаваше Карълайн Къртни. Тя беше придала смисъл на объркания му и забързан живот. Чувстваше се много по-добре, когато беше с нея, много по-сигурен… Не му се налагаше вече да мисли постоянно каква да бъде следващата му стъпка, защото Карълайн се грижеше и за работата му, както и за дома.

Когато беше с Карълайн, Калвин беше доволен. Само когато му се налагаше да пътува, което се случваше често, той ставаше неспокоен и несигурен. Тогава единствената му утеха беше момичето модел, с което той работеше и пътуваше. Близостта и чувството, че е отделен от останалата част от света, подхранваха тези малки авантюри, прилични на любовна история на презокеански лайнер… Винаги се намираха нетърпеливи млади модели, а Калвин беше самотен и изпитваше мъка, че е далеко от Карълайн… А те бяха толкова красиви…