Чарлз Дикенс
Малката Дорит (69) (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Глава XXXІІ
Тръгва вече

Тъй като Артър продължаваше да лежи болен в Маршалси, а мистър Ръг не виждаше никакво разкъсване на облаците по юридическия небосклон, което да даде надежда за прояснение, мистър Панкс страшно страдаше от упреците, които си правеше. Ако да не бяха тези безпогрешни цифри, които доказваха, че Артър, вместо да гасне в затвора, трябваше да се разхожда в собствена каляска и коне и че мистър Панкс, вместо да се притеснява в рамките на скромната си чиновническа заплата, трябваше да има от три до пет хиляди лири стерлинги подръка, този злочест аритметик вероятно щеше да легне на легло и като многото неизвестни хора да обърне лице към стената и да си умре като последна жертва на великия покоен мистър Мърдл. Подкрепян само от неоспоримите си калкулации, мистър Панкс водеше нещастен и неспокоен живот, непрестанно влачеше със себе си, в шапката, цифрите си и не само си ги проверяваше при всеки удобен случай, но и молеше всеки, когото пипнеше, да ги преглежда с него и да потвърждава колко е ясна сметката му. Долу в Двора на кървящото сърце едва ли бе останал някой по-изтъкнат жител, на когото мистър Панкс да не беше направил демонстрацията си, и тъй като цифрите са заразителни, в квартала избухна един вид цифрена шарка, от която целият двор се побърка.

Колкото по-неспокоен ставаше в душата си мистър Панкс, толкова по-нетърпелив беше той спрямо Патриарха. През последните им съвещания сумтенето на мистър Панкс придоби някакъв раздразнителен тон, който не вещаеше нищо добро за Патриарха; в същото време мистър Панкс на няколко пъти се загледа така втренчено в бузите на Патриарха, както би било простимо само за художник или перукер, които търсят да схванат живия модел.

И все пак той продължаваше да пухти навътре и навън от малкия и заден док, според това дали присъствието му беше нужно на Патриарха, или не, и търговията си следваше обичайния курс. Мистър Панкс прокарваше браната през Кървящото сърце, а мистър Казби обираше реколтата в определените сезони; на мистър Панкс се падна трудният и мръсен пай от търговията, а на мистър Казби — всичките печалби и ореола на благодушието; с една дума, както се изразяваше това светило на добродетели в събота вечер, след приключването на седмичния баланс, и си въртеше тлъстите палци, „всичко се оказа задоволително за страните… за всичките страни… задоволително… сър… за всичките страни“.

Докът на парния влекач, Панкс, имаше ламаринен покрив, който се пържеше на лятното слънце, та може би бе позагрял кораба. Така или иначе, една знойна събота вечер, когато влекачът бе повикан от мудния бутилковозелен кораб, той моментално изплава от дока в много сгорещено състояние.

— Мистър Панкс — забеляза Патриарха, — вие сте направили пропуск, направили сте пропуск, сър.

— Какво искате да кажете? — последва краткият ответ.

Патриархалното държание — винаги овладяно и спокойно — тази вечер дразнеше със сияйното си благодушие; всичко живо изгаряше от жега, а Патриарха си оставаше съвършено хладнокръвен. Всички бяха жадни, само Патриарха пиеше. Около него ухаеше на липи и лимони; той си бе налял златисто шери, което искреше в големия стакан така, сякаш Патриарха щеше да отпие самото сияние на залеза. И това беше лошо — но не беше най-лошото. Най-лошото беше, че с големите си сини очи и лъскава глава, и дълга бяла коса, и бутилковозелени крака, протегнати пред него в меки пантофи, с леко кръстосани ходила, той имаше такъв лъчезарен вид, като че ли с крайното си милосърдие бе приготвил напитката за човешкия род, докато за себе си не желаеше нищо освен млякото на човешката доброта.

Ето защо мистър Панкс рече:

— Какво искате да кажете с това? — И много злокобно разроши косата си с две ръце.

— Искам да кажа, мистър Панкс, че трябва да сте по-строг с хората, по-строг, много по-строг с хората, сър. Вие не ги изстисквате, не ги изстисквате. Трябва да ги изстисквате, сър, или отношенията ни ще престанат да бъдат задоволителни за всички страни, както бих желал, да, за всички страни. Всички страни.

— Не ги изстисквам ли? — отвърна мистър Панкс. — Ами за какво друго съм създаден?

— Вие не сте създаден за нищо друго, мистър Панкс. Вие сте създаден да си изпълнявате дълга, но вие не си изпълнявате дълга. Плаща ви се да изстисквате и вие трябва да изстисквате, за да плащат.

Патриарха остана така изненадан от своята блестяща фраза, в стила на д-р Джонсън, нещо, което ни най-малко не очакваше, че се изсмя громко; и повтори с голямо задоволство, като въртеше палци и клюмаше на детския си портрет: плаща ви се, за да изстисквате, сър, и трябва да изстисквате, за да плащат.

— О! — каза Панкс. — Има ли още нещо?

— Да, сър, да, сър. Има още нещо. Бъдете така любезен, мистър Панкс, да изстискате Двора още веднаж в понеделник сутринта.

— О! — рече Панкс. — Не е ли прекалено скоро? Днес го изстисках докрай.

— Глупости, сър. Далеч не до края, далеч не до края.

— О! — каза Панкс, като го наблюдаваше добродушно да си сръбва една голяма глътка от златистата напитка. — А има ли още нещо?

— Да, сър. Да, сър. Има още нещо. Никак не съм доволен от дъщеря си, мистър Панкс. Никак не съм доволен. Освен дето ходи твърде често при мисис Кленъм, мисис Кленъм, която сега се намира при обстоятелства, които не се считат… задоволителни за всички страни, ами ходи, ако не се лъжа, мистър Панкс, и при мистър Кленъм в затвора. В затвора.

— Той е болен на легло, нали знаете — рече Панкс. — Може би е мило от нейна страна.

— Ба, ба, мистър Панкс, тя няма работа там. Няма работа там. Не позволявам това. Нека си изплати дълговете и да излезе от затвора, да излезе от затвора.

Макар че косата на мистър Панкс беше щръкнала като на таралеж, той още веднаж я вирна нагоре с две ръце и погледна господаря си с ужасна усмивка.

— Моля, да споменете пред дъщеря ми, мистър Панкс, че не мога да позволя това, не мога да го позволя — ласкаво каза Патриарха.

— О! — каза Панкс. — А не бихте ли могли да й го кажете сам?

— Не, сър, не, сър. На вас ви се плаща, за да казвате. — Нетактичният стар глупак не можа да устои на изкушението да повтори остроумната си мисъл — и вие трябва да казвате, за да се отплащате, да казвате, за да се отплащате.

— О! — каза Панкс. — Още нещо да кажете?

— Да, сър. Струва ми се, че и вие самият твърде често и твърде много ходите натам, ходите натам. Препоръчвам ви, мистър Панкс, да престанете да се занимавате и с вашите, и с чуждите загуби и да си гледате работата, да си гледате работата.

Мистър Панкс прие тази препоръка с така необикновено рязко, късо и високо „О!“, че дори тромавият Патриарх някак бързичко извърна очи да го погледне. Тогава мистър Панкс изсумтя съответно силно и добави:

— Още нещо?

— Засега няма, сър, засега няма. Ще отида да се поразтъпча, да се поразтъпча — рече Патриарха и допи напитката си. — Може би ще ви заваря тук, като се върна. Ако ли не, сър, дългът, дългът, дългът! Изстисквайте, изстисквайте в понеделник, изстисквайте в понеделник.

Мистър Панкс наежи още веднаж коса и остана да гледа как Патриарха си взе широкополата шапка с изражение, в което за миг се появи нерешителна борба с някакво чувство на обида. Беше му станало още по-горещо, отколкото в началото на разговора, и дишаше по-тежко. Но той остави мистър Казби да излезе, без да каже нещо повече, и после надникна да го изгледа през зелените щори.

— Така си и мислех — забеляза той. — Знаех си накъде се запътваш. Е, добре!

Тогава отново запухтя към дока си, подреди го, свали си шапката от закачалката, огледа дока, рече: „Сбогом!“, и сам отпъхтя навън. Отправи се към другия край на Двора на кървящото сърце, където беше мисис Плорниш, и пристигна на горния край на стълбите още по-загрян.

Изкачи стълбите, но не прие поканите на мисис Плорниш да влезе и да поседне с баща й в „Щастливият котидж“ — които за негово облекчение не бяха така настоятелни, както биха били всяка друга вечер освен събота, когато клиентите, така галантно поддържащи предприятието с всичко освен пари, правеха големи покупки — та мистър Панкс остана горе на стълбите, докато видя Патриарха, който винаги влизаше в двора от другия край, да пристъпва бавно насам, сияещ и обкръжен от просители. Тогава мистър Панкс слезе долу и се спусна към него в пълна пара.

Патриарха, който пристъпваше с обичайното си благодушие, се изненада, като видя мистър Панкс, но предположи, че е решил да започне изстискването веднага, вместо да го отлага до понеделник. Населението на двора се почуди на тази среща, тъй като никога, откакто си спомняше и най-старото Кървящо сърце, тези две власти не бяха виждани заедно там. Но почудата им се превърна в неизразимо изумление, когато мистър Панкс се приближи до най-многоуважаемия човек, спря се пред бутилковозелената жилетка, направи спусък от палеца и показалеца си, допря го до широкополата шапка и с такава ловкост и точност я улучи, че тя отхвръкна от главата му като топче.

След като си позволи тази волност с личността на Патриарха, мистър Панкс продължи да удивява и привлича кървящите сърца, като рече високо:

— А сега, захаросан мошенико, смятам да си видя сметките с тебе!

В един миг мистър Панкс и Патриарха станаха център на една тълпа, наострила уши и очи; заотваряха се прозорци и по стъпалата се накачи свят.

— За какво се представяш? На какви добродетели си играеш? Благодушие, а? Ти, благодушен?

Тук мистър Панкс, изглежда, без да има намерение да го удари, но колкото да му олекне на душата и да изхаби излишната си енергия в здравословна гимнастика, се прицели с юмрук в бузестата глава, а бузестата глава се отдръпна, за да избегне удара. За растящия възторг на публиката този странен номер бе повторен в края на всеки последователен параграф от речта на мистър Панкс.

— Аз се освободих от службата си при вас — каза мистър Панкс — само за да ви кажа що за човек сте. Вие сте от най-лошият сорт измамници на този свят. Не зная дори дали такива като Мърдл не са за предпочитане пред вас, макар че добре пострадах и от двамата. Вие сте вадидушник с маска, изнудвач, кожодер, изстисквач с чужди ръце. Вие сте филантропичен подлец. Мръсен измамник.

(Повторението на номера с юмрука тук бе посрещнато с бурен смях.)

— Попитайте тези хора кой е коравосърдечният човек тук. Вярвам, че ще ви кажат — Панкс.

Това бе потвърдено с възгласи: „Разбира се“ и „Вярно!“

— Но аз ви казвам, добри хора — Казби е… Този куп от кротост, тази буца от любов, този бутилковозелен хильо — той е вашият вадидушник! — каза Панкс. — Ако искате да видите човека, който би ви одрал живи — ето го! Не го търсете у мене, с моите тридесет шилинга на седмица, но го търсете у Казби — с неговия не зная какъв годишен доход!

— Вярно! — извикаха няколко гласа. — Чуйте мистър Панкс!

— Да чуят мистър Панкс ли? — извика този джентълмен (след като повтори успешния номер). — Да, и аз така мисля. Май вече е време да чуете мистър Панкс. Тази вечер мистър Панкс нарочно слезе в двора, за да го чуете. Панкс е само ножицата, а ето кой ви стриже.

Ако да не бяха дългите бели, копринени къдрици и широкополата шапка, публиката щеше да премине на страната на Панкс като един човек.

— Ето ключа, който подкарва латерната да засвири. А песента е все една и съща — и името x е мелѝ, мелѝ, мелѝ. Ето ви стопанина, а ето го и слугата му. Ами че, добри ми люде, като го гледате да минава така плавно през двора, като заспал пумпал, и когато идвате при него да се оплачете от слугата му, вие не знаете какъв лъжец е господарят! Защо, мислите, той се явява пред вас тази вечер — ами за да падне върху мене цялата вина в понеделник! А какво ще речете за това, че ме изпече на ръжен тази вечер, защото не ви изстисквам достатъчно? А какво ще си помислите, ако ви кажа, че тази вечер имам специално нареждане да ви изстискам до последна капка в понеделник?

В отговор се чуха възгласи: „Срам!“, „Подлост!“

— Подлост ли? — изпръхтя Панкс. — Да, и на мен се струва така. Такива като Казби принадлежат към най-мръсната пасмина на света. За мизерни заплати те си наемат ратаи да им вършат онова, което те се срамуват и боят да извършат сами, и се преструват, че не го вършат, но за което няма да те оставят на мира, докато не им го извършиш. Внушават ви да обвинявате само ратаите им, а към тях да изпитвате доверие. Ами че най-долният на вид измамник в града, който ви мами за осемнадесет шилинга, не може и да се сравни по безчестие с фирмата „Главата на Казби“.

Викове: „Вярно!“ и „Наистина не може!“

— И вижте още каква ви е ползата от тези хора — рече Панкс. — Вижте каква ви е ползата от тези ценни спящи пумпали, които се въртят така гладко около вас, че не можете да видите шарките по тях, нито пък кухината в тях. Сега искам да привлека вниманието ви към себе си за миг. Аз не съм от приятните хора, зная си го.

Слушателите се раздвоиха по тази точка; по-безкомпромисните извикаха: „Да, така е!“, а по-учтивите: „Не, не е вярно.“

— Изобщо — каза мистър Панкс — аз съм сух, неприветлив, мрачен влекач и изстисквач. Ето какъв е вашият покорен слуга. Ето ви портрета му в пълна величина, нарисуван саморъчно и представен пред вас с гарантирана прилика. Но какъв може да бъде човекът при такъв господар? Какво може да се очаква от него? Намирал ли е някой варено овнешко и капри-сос в кокосов орех?

От бързия им отговор се разбра, че никой от кървящите сърца не бе намирал.

— Е — каза мистър Панкс, — също няма да намерите приятни качества в ратай като мене при такива господари. Ратай съм от детство. И какъв бе животът ми? Трепане и бъхтене, трепане и бъхтене, върти колелото, върти колелото! Не бях приятен на себе си и не може да съм бил приятен и за другите. Ако в десет години веднаж му донесях един шилинг по-малко на седмицата — този измамник ми плащаше един шилинг по-малко на седмицата; ако можеше да си намери друг така полезен ратай — за шест пенса по-евтино, той би го взел на мястото ми за шест пенса по-евтино. Това е то покупко-продажба! Установени принципи! Чудесна фирма е „Главата на Казби“ — каза мистър Панкс и я изгледа с чувство, много различно от възхищение, — но истинското име на фирмата е „Ръцете на измамата“. Мотото му е: „Изстисквай, колкото можеш!“ Има ли тук някой джентълмен, който да е запознат с граматиката? — прекъсна се мистър Панкс и се огледа.

Дворът на кървящото сърце не посмя да изяви претенция за такова познанство.

— Няма значение — каза мистър Панкс, — просто исках да отбележа, че задачата, която този господар ми е поставил, е никога да не преставам да спрягам повелителната форма и сегашното време на глагола „изстисквам, колкото мога“! Изстисквай, колкото можеш. Нека той изстисква, колкото може. Изстискваме ли, колкото можем? Изстисквате ли, колкото можете? Изстисквайте, колкото можете! Нека изстискват, колкото могат! Изстискват ли, колкото могат? Ето какъв е вашият благодушен патриарх Казби и ето ви златното му правило. Той е така приятен наглед, а аз — напротив. Той е благ като мед, а аз съм безвкусен като мътилка. Той доставя катрана, а аз го бъркам и той се полепва по мене. Сега — каза мистър Панкс и пак се приближи до бившия си господар, от когото се беше поотдалечил, за да го покаже по-добре пред двора, — тъй като нямам навик да говоря публично, а вече говорих твърде дълго, като се вземат под внимание всички тези обстоятелства, ще завърша с молба да се махна оттук.

Последният патриарх беше така смаян от нападенията и му беше нужно толкова време, за да долови една мисъл и още толкова да я разбере, че не можа да намери нито една дума да каже в отговор. Вероятно обмисляше как да се измъкне като патриарх от деликатното си положение, когато мистър Панкс внезапно уцели пак шапката му и я отметна с предишната ловкост. При първите случаи един-двама от кървящите сърца му я бяха подали угоднически, но сега мистър Панкс така силно бе въздействувал на слушателите си, че Патриарха трябваше да се обърне и да се наведе да си я вдигне сам.

Бърз като светкавица, мистър Панкс, който от няколко минути си държеше ръката в джоба на палтото, извади ножици, спусна се зад гърба на Патриарха и кръцна додолу свещените къдрици, които се спускаха по раменете му. После в изблик на дива ярост и бързина мистър Панкс грабна широкополата шапка от ръката на смаяния Патриарх, изряза я като тенджера и я постави на главата му.

Ужасните резултати от тази отчаяна постъпка стъписаха и самия Панкс. Пред него стоеше и го зяпаше някаква върлинеста, изпулена, кръглоглава, тромава личност, в която нямаше нищо внушително или будещо уважение, която като че ли бе изскокнала изпод земята да пита какво е станало с Казби. Мистър Панкс захвърли ножиците и хукна да се скрие някъде и да избегне последиците от престъплението си. Той счете за разумно да изчезне колкото може по-скоро, макар че го преследваха само вълните от кикота, който екна из целия Двор на кървящото сърце.