Алма Катцу
Обладателят — този, който взема (28)

27.

И така започна моето обучение в съблазняването. В началото бяха нощите в леглото на Адаир. След онази нощ, в която той ми отвори очите, изглеждаше решен да ми докаже, че съм достойна за мъжкото внимание, включително и за неговото. Продължихме да ходим по празненства, на които очаровахме бостънските граждани, но той винаги се връщаше с мен под ръка. Всяка вечер ме водеше в леглото си. Глезеше ме и ми даваше всичко, което поисках. Ушиха ми красиво бельо, корсети (макар че почти нямах нужда от тях да държат скромните ми гърди), фусти от цветна коприна, поръбени с панделки. Жартиери, украсени с миниатюрни копринени рози. Радост за очите на Адаир, след като ми свали дрехите. Посветих се изцяло на това да се превърна в неговата златна роза.

Ще излъжа, ако кажа, че през това време не мислех за Джонатан. Той беше първият ми мъж все пак. Но се опитвах да убия любовта си към него, като си припомнях лошите моменти, когато ме бе наранявал. Слуховете, че ходи все с нови момичета. Онзи път, когато стоеше до мен на хълма, наблюдавахме погребението на София, а аз знаех, че мисли за нея. Как целуна Еванджелин пред цялото паство само минути след като му казах, че съм бременна. Опитах се да гледам на обичта си към него като на болест, като на треска, която изгаря сърцето и мозъка ми, а тези мъчителни моменти бяха лекарството.

Вниманието на новия ми любовник беше моето възстановяване. Когато сравнявах преживяванията си с двамата мъже, ми се струваше, че близостта с Джонатан ме изпълваше с такова щастие, та ми се струваше, че ще умра. Тогава почти не познавах тялото си, можех да полетя в ръцете му. Беше сюблимно изживяване. А с Адаир беше чувствено, жажда на плътта и възможност да я утолиш. Не се боях от тази новооткрита страст, която той запали в мен. Радвах й се, а вместо да ме сметне за развратна и разглезена, Адаир беше доволен, че я е открил в мен.

Потвърди го една нощ в леглото, когато след акробатичните упражнения запали наргилето.

— Смятам, че имаш естествено предразположение към удоволствието — каза той и се ухили мръснишки. — Ще се осмеля да кажа, че се наслаждаваш на приключенията в спалнята. Направи всичко, за което те помолих. Нещо от това, което върша аз, не те ли плаши?

Аз поклатих леко глава, а той продължи:

— Тогава е време да разширим опита ти, защото в изкуството на любовта колкото повече опитни любовници имаш, толкова по-добър ставаш. Разбираш ли ме?

Намръщих се на това изказване, защото усетих, че нещо не е наред. Да не би да се бе отегчил вече от мен? Нима връзката, която се бе появила между нас, беше илюзия?

— Не се сърди — каза той, целуна ме и издиша упойващ дим в устата ми. — Накарах те да ревнуваш, нали? Трябва да се бориш с такива чувства, Ланор. Те са под нивото ти. Новият ти живот е пред теб, той ще бъде изпълнен с богатства и интересни преживявания, но само ако не се страхуваш.

Не беше склонен да ми обясни повече, но аз разбрах какво има предвид, когато следващата нощ Дона се вмъкна в спалнята при нас. И Тилде на по-следващата. Протестирах, че се срамувам да се отпусна пред други хора, и те ми вързаха очите. На следващата сутрин, когато погледнах свенливо Тилде, докато се разминавахме по стълбите, все още зашеметена от удоволствието, което ми беше доставила в леглото, тя ми се озъби:

— Това беше само представление, глупачке — каза и отмина, като разсея всичките ми съмнения, че е било нещо повече. Бях наивна, насладите на плътта бяха нови за мен и усещането беше помитащо. След време щях да стана безчувствена към всичко това и към пораженията, които то нанасяше върху душата ми.

Скоро след това се случи нещо забележително, макар по онова време да не разбирах значението му. Всичко започна с лекция по астрономия и навигационни умения, която посетихме в колежа Харвард. Науката тогава бе модна и колежите често организираха публични лекции. Те бяха привлекателни като празненствата, а присъствието на тях беше начин да покажеш, че макар да се забавляваш, не си лишен от мозък, затова Адаир реши да отидем. Лекцията в онзи ден изобщо не ми бе интересна, затова седнах до него и взех театралния му бинокъл, за да разгледам публиката. Много от лицата бях виждала и преди, макар да не помнех имената им. И точно когато си мислех, че всичко това е губене на време, забелязах как Тилде се заговори с някакъв мъж и другия край на аудиторията. Виждах само четвърт от профила му, най-вече гърба му. Но веднага забелязах, че има забележителна физика.

Подадох бинокъла на Адаир.

— Май Тилде си намери нов мъж — прошепнах аз и кимнах към нея.

— Хм, изглежда си права отвърна той и погледна през бинокъла. — Тази Тилда, роден ловец.

Беше обичайно слушателите да се срещат след лекциите в близката кръчма. Този следобед Адаир нямаше нерви за безсмислени разговори на кафе и затова гледаше вратата. Скоро влезе и Тилде под ръка с мъжа, когото бе заговорила в колежа. Той беше наистина поразителен, с красиво лице (малко прекалено нежно за мъж), остър малък нос, трапчинка на брадичката и разкошни руси къдрици. Изглеждаше по-млад до изисканата Тилде и макар дамата му да не можеше да мине за негова майка, разликата във възрастта беше ясно доловима.

Седнаха при нас и Адаир започна да го обсипва с въпроси. Да не би да е студент в Харвард? Да? Семейството му в Бостън ли живее? Не, бил дошъл от Филаделфия, и нямал роднини наблизо. Какво учи? Имал страст към естествените науки, но родителите му искали да продължи семейния бизнес, който бил право. На колко години е? Двайсет. След последния отговор Адаир се намръщи, сякаш остана недоволен от казаното от младежа. Странна реакция на такъв обикновен отговор. След това покани младия мъж на вечеря с нас в къщата.

Ще бъда директна: готвачът може да бе сервирал агнешко онази вечер, но беше ясно, че основното блюдо е русокосият младеж. Адаир продължи да му задава всякакви лични въпроси (Има ли близки приятели в колежа? А годеница?) и когато момчето взе да се озадачава, Алехандро се намеси и започна да забавлява всички със самоиронични шеги и истории. Изля се повече вино от обикновено, особено в чашата на младия мъж, а след вечеря господата получиха коняк и всички се оттеглихме в залата за игри. В края на една игра на фаро, Адаир заяви, че не можем да пуснем момчето да се върне в такова състояние в общежитието си, защото ако го хванат, ще го порицаят за пиянство. Настоя то да остане при нас през нощта. Младият студент вече не можеше да се държи на краката си без чужда помощ, затова нямаше как да откаже.

Адаир нареди на прислужника да му помогне по стълбите, а ние се събрахме пред спалнята на домакина като чакали прели да разкъсат новата си плячка. Накрая Адаир реши, че двамата с него ще се насладим на новия ни познат, и разпусна останалите. Тъй като беше пиян, младежът веднага се съблече и ме последва в леглото. И сега идва любопитната част: когато той си свали дрехите, Адаир го разгледа внимателно, но не с желание (както очаквах), а цинично и аналитично.

Чак тогава разбрахме, че младежът има вродена деформация на стъпалото. Не беше много голяма, а и обувките му бяха специални и му помагаха да върви, без да куца забележимо. Но си беше деформация и когато я забеляза, Адаир очевидно се ядоса. Седна на един стол и започна да наблюдава как студентът прави секс с мен. През рамото на момчето видях разочарованието, изписано на лицето му, както и отвращението му от госта ни, което се опитваше да преодолее. Накрая си свали дрехите и дойде при нас. Младежът се изненада от вниманието му, но въпреки това го прие (поне не се съпротивлява, макар да простена леко, когато Адаир стана по-груб с него). Тримата заспахме заедно, гостът ни остана в долната част на леглото, победен от алкохола и обичайната умора след любовните упражнения.

На следващата сутрин, след като младежът беше откаран с файтона, Адаир и Тилде си размениха реплики на висок тон зад затворени врати. Двамата с Алехандро седяхме в трапезарията и слушахме — или поне се опитвахме — докато си пиехме чая.

— Какво става? — попитах аз и кимнах в посоката, от която долиташе приглушеният спор.

— Адаир ни е дал инструкции да се оглеждаме за привлекателни мъже, но само за най-привлекателните. Трябва да му ги водим. Какво да ти кажа, обича хубавците. Но се интересува само от съвършенството, разбираш ли? А доколкото разбрах, мъжът, който му доведе Тилде, не е бил перфектен.

— Имаше деформация на стъпалото.

Не виждах какво значение има това. Все пак лицето му бе изключително.

Алехандро сви рамене.

— А, това било значи.

Той млъкна и започна да маже масло на филията си. Остави ме да си разбърквам чая и да се чудя на странните фикс идеи на Адаир. Работата беше там, че бе обладал момчето така, все едно го наказваше, задето го е разочаровало по някакъв начин. Това ме плашеше.

Наведох се през масата и хванах ръката на Алехандро.

— Помниш ли разговора ни отпреди няколко седмици за моя приятел? Моят красив приятел? Обещай ми, Алехандро, че няма да казваш на Адаир за него.

— Мислиш ли, че бих ти го причинил? — каза той наранен. Сега вече знам, че обидата му беше престорена. Алехандро беше добър актьор.

От всички ни се изискваше да сме около Адаир, но ролята на Алехандро бе да омайва притеснените и несигурните, да успокоява жертвата, за да не може тя да види задаващия се удар. Но тогава си мислех, че той е добър, а Тилде и Дона са зли и кисели измамници. Сега си давам сметка, че всеки си е имал роля.

Но по онова време му вярвах.