Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Източник
От автора

Печатното издание на „Сред пясъците на Саркания“ можете да закупите от издателство „Издавам.ком“.

 

Издание:

Светослав Александров. Сред пясъците на Саркания

Редактор: Мария Пилева

Издавам.ком, 2014, http://svetoslav-aleksandrov.izdavam.com/bg/

Блог за романа: http://sandsofsarkania.wordpress.com/

ISBN 978-619-162-488-1

История

  1. — Добавяне

Къщата на Ванора и епископ Джоузеф се намираше на съседната улица спрямо тази на семейството на Евелин. За разлика от тяхната, тя имаше по-широк двор. В единия му край беше построен навес, а под навеса бе разположена дървена маса и няколко удобни столчета. Джоузеф обичаше да кани хората, които търсеха консултация с него, лично в дома си. Епископите в много други краища държаха паството си на известна дистанция от себе си и никога не даваха съвети извън границите на църквата, но Джоузеф създаваше близки отношения с мнозина. По време на консултациите винаги ги черпеше с чаша чай и курабии и това му създаваше слава на всеотдаен, а не на стиснат.

Днес той също не пропусна да го направи. Евелин му се възхищаваше по своему за качествата, които притежаваше — бе добър оратор и проповедник, отзичив и готов да се притече на помощ, но никога не предполагаше, че може да е способен на такова хладнокръвие. Епископът просто пое диска в своите ръце, разгледа го, след което най-спокойно го остави на масата и се прибра за малко в къщата си, докато приготви чай. Когато се върна с чая и курабиите, Джоузеф кротко седна и започна разговора, без излишно предисловие.

— Ако питаш дали си постъпила правилно, че си задържала диска, а не си го предала още на следващия ден на Негово Високопреосвещенство, не мога да преценя. Вярвам, че всичко става съгласно волята на Тристранния. А може да се окаже, че дори Негово Високопреосвещенство има нужда от смирение.

— Какво имате предвид? — попита Евелин, без нищо да разбира.

— Имам предвид, че Негово Високопреосвещенство може да е наместник на Тристранния, но въпреки всичко той си остава човек. Като хора ние сме призвани да се усъвършенстваме, но може би никога няма да се усъвършенстваме напълно. Ако беше иначе, щеше ли Пророчеството да казва, че Тристранния е този, който ще победи Мрачния пророк, а не човеците? Не мисля. Но да, считам, че Негово Високопреосвещенство се е отделил от Пътя, който Тристранния е начертал. И част от това наистина е неговата свръхпривързаност към Пророчеството, по-специално към Свещените предмети. Негово Високопреосвещенство иска на всяка цена да се сдобие поне с Ключа на мъдростта. Не знам с каква цел. Изпраща експедиции, за да намерят легендарния Пясъчен град, но две са се провалили, след като се върнаха безуспешно и в намалял състав. В същото време Валия запада. Да, запада, макар че никога няма да го чуеш нито от Негово Високопреосвещенство, нито, съмнявам се, дори и от собствения си брат. Тайна е, но мисля, че с това, че Тристранния благоволи дискът (а аз вярвам, че това е Талисманът на спокойствието) да бъде намерен от теб, имаш право да го знаеш.