Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (15)

Сивата кралица, една от двете луни на Саркания, светеше със сивкава светлина и осветяваше пътя, помагайки на експедицията в монотонния вървеж. Начело на групата вървеше Константин, водачът на Трета експедиция. Плътно зад него крачеха не другите двама духовници от Тирий, а алборските епископи, сякаш намекваха негласно, че от тяхната дума ще зависи всичко, което стане оттук насетне. Истината е, че Геофрей беше споделил за нападението над предната експедиция единствено с Константин, но Бъкминстър, Бърбанк и Бърдан бяха получили специални заповеди от архиепископа да следят тирийския водач под лупа във всеки един момент. Константин не беше останал длъжен — макар и формално винаги лоялен на Геофрей, беше предупредил тирийските си колеги Колин и Грегъри да си отварят очите на четири, защото неведнъж архиепископът беше вземал управленски решения в ущърб на Тирий. Поради това Колин и Грегъри стъпваха с премерени стъпки зад алборските епископи. Цялото духовенство оглавяваше предни позиции, като изключим Джоузеф, който вървеше най-отзад заедно с Евелин. Двамата често изоставаха от другите, за да могат да си говорят.

— Колко е смешно всичко това — закикоти се Евелин. Девойката се чувстваше доста по-спокойно с Джоузеф и вече можеше да споделя много неща с него, като с приятел, без да се притеснява от сана му. Не се притесняваше да критикува епископите на Албор и Тирий, когато се наложеше, а от време на време се шегуваше дори и с Геофрей. — Наистина, не са ли смешни? Техни Преосвещенства се влачат мудно отпред и бавят всички останали. Да не споменавам, че бойните им умения сигурно са под всякаква критика и няма да могат да реагират изобщо, ако изскочат отпред врагове.

— Мило момиче, бъди сигурна, че и те не съзнават в каква глупост са се забъркали и продължават да се забъркват — отбеляза Джоузеф. — И аз се притеснявам, защото наближаваме Унилите хълмове, а това е регион, традиционно обитаван от Скитащото свещенство. Макар и част от Валия, Скитащите свещеници не признават върховенството на нашата Църква и си имат собствено управление. Повечето Скитащи свещеници са обикновени хора, които са намерили смисъл в отчуждаването от цивилизацията и съзерцаването на небето и природата. Всички живеят в скромни колиби или шатри, разположени високо в хълмовете и отдалечени едни от други. Някои от тях обаче са крайно агресивни и мародерстват, като понякога нападат случайни пътници.

Евелин потрепери. Перспективата да се окаже част от битка никак не й се харесваше — не и толкова скоро. Още не можеше да се съвземе от новината, че Втора експедиция е била нападната. Тук обаче си струва да отбележим, че въпросната подробност, която Константин описа пред стъписаните експедиционери в храма на Тирий, беше половинчата, но това не бе по негова вина. Геофрей бе спестил някои от детайлите пред Константин — а именно, че Пясъчния град е открит. Беше премълчал и това, че нападателите са описвани като Исполини и че завърналите се живи експедиционери ги бяха свързали с някогашните Мъдреци на Сидонея. Единствено бе разкрито, че Втората експедиция е била нападната по време на престоя в Южната пустош от непознати и че се очаква и Трета експедиция да е обект на нападения. Ако зависеше от желанията на архиепископ Геофрей, той може би нямаше да разкрива нищо. Първоначалните му планове действително зависеха от успех на експедицията и той безумно вярваше, че малко въоръжени хора биха могли да отблъснат неколцина Исполини от Пясъчния град. Но за да успее експедицията, тя трябваше да е с осигурени оръжия, при това качествени оръжия. Ето затова архиепископът се принуди да разбули тайната, че Втора експедиция е била нападната. Само и единствено това.

Джоузеф се притесни от научената вест, още повече, че бе поел обещание пред Рандал, бащата на Евелин, да я опази жива и здрава на всяка цена. Епископът на Червен край умееше да използва меч — способности, които беше придобил още като тийнейджър, преди да осъзнае, че призванието му е да бъде просветител и духовник. Надяваше се, че бойното му умение, ако се наложеше да го използва, щеше да е достатъчно при въоръжен сблъсък. Макар че в последно време в съзнанието му се беше прокраднало съмнение дали с това лошо ръководство експедицията нямаше да се провали изцяло и дали провалът нямаше да коства животите на всички…