Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (5)

Архиепископ Геофрей крачеше нервно в управленската зала, която представляваше едно от горните помещения на катедралата. Предстоеше да пристигнат епископите от цялата страна, които щяха да се настанят на пейките в дясната ложа. Другите две ложи, лявата и горната, стояха празни, откакто Геофрей се помнеше. Всъщност те винаги са били празни през последните няколкостотин години. Древните църковни правила определяли ясно повелята на управление, което, според църковната история, е било еднакво за цяла Саркания преди да се появи Мрачния пророк. В лявата ложа някога са седели представителите на Тарзия. А горната ложа, тази с по-високите и обширни кресла, е била предназначена за Исполините от Сидонея. Епископатът вярваше, че в отдавна отминали хилядолетия това разделение е гарантирало плурализъм и мъдро вземане на решения за целия свят и благоденствието на трите страни.

Но в днешно време, според изключенията, които допускаха църковните канони, валийските власти заседаваха сами. Много столетия бяха минали от пристигането на Мрачния пророк и прекъсването на връзките между страните. Оттогава насам всички заседания се бяха провеждали самостоятелно от представителите на Валия — все пак страната не можеше да съществува без управление. Но вероятно голяма част от епископите вече не се интересуваха нито от каноните, нито от правилата. Те вече бяха започнали да преследват свои собствени егоистични цели, каквито може би в древно време никога е нямало да бъдат одобрявани. Днес Валия управляваше сама себе си и Църковната управа нямаше защо да се заблуждава, че би се съобразила с мнението дори и на мъдрите Исполини.

„Исполини…“, прошепна тихо Геофрей. „Скоро няма да има нужда дори и от спомена за тях. Аз ще успея да изпълня пророчеството и аз ще съм единственият владетел над цяла Саркания, с благословията на Тристранния Бог. Стига планът да проработи“.

Но дали щеше? Втора експедиция се беше провалила толкова близо заветната си цел и провалът влудяваше архиепископа. Предстоеше трета. Ако и третата претърпеше крах, Геофрей, макар и върховен владетел на Валия, много лесно можеше да загуби благоволението на Епископата. Засега единственото негово предимство пред останалите духовници бе, че само той беше упълномощен да знае за Великата Тайна, на която исторически единствените пазители са били архиепископите. Ала никой от предшествениците на Геофрей се бе опитвал да изпълни Великата заръка за Пророчеството.

Вратата се отвори. Двадесетте епископи влязоха. Поклониха се почтително на Геофрей, целунаха му ръка и застанаха пред местата си в ложата. Както повеляваше традицията, архиепископът отсече:

— Свободни сте да заемете местата си.

Сега вече Съвещанието можеше да започне. Архиепископът започна с речта си.

— Ваши Преосвещенства. Няма нужда да споменавам трагичните причини, около които предишните две експедиции завършиха с неуспех. Важното е, че Мое Високопреосвещенство — Геофрей повиши тон и премина в трето лице за себе си, както винаги правеше, когато искаше да се самоизтъкне или да спомене нещо важно — е предвидил бъдещето. Убеден съм, че третата експедиция ще успее. И съм убеден, че от нейния успех зависи бъдещето и просперитета на Валия и Албор.

Архиепископ Геофрей поемаше сериозен риск. Ако това, което буквално пророкуваше с тези думи, не се сбъднеше, можеше дори да загуби епископската си титла. Макар и обществото в известна степен вече да беше по-свободомислещо и да отбягваше стриктното спазване на църковните правила, все още никой не се беше осмелил да върви противоположно на тези от тях, които са ясно написани. Архиепископът се считаше за наместник на Тристранния Бог и имаше авторитета да казва пророчества, ако считаше, че е получил нужното боговдъхновение. Но правилникът предвиждаше и неговото заместване в случай на несбъднато пророчество. И освен това беше писано черно на бяло — може да има само един с достъп до Тайното помещение, където се помещаваха свитъците на Великата тайна. Щеше да има нов архиепископ, който да получи достъп до Тайното помещение, но вторият, който вече знаеше тайната, ставаше неудобен. Последствията можеха да се окажат много неприятни — или доживотен затвор в тъмница, или вечно изгнание извън Валия, в Южната пустош или Червените земи, сиреч — равносилно на смърт.

— Ваше Високопреосвещенство — поде бавно епископ Джоузеф, управител на Червен край, — осъзнавам, че мисията е от изключително важно значение. Но продължавам да се опасявам, че неизвестните фактори пред нас са много. Ние не знаем в какво състояние е Пясъчния град. Дори и да го стигнем до него, не знаем къде е Ключът на мъдростта. И освен това, ние имаме нужда от трите Свещени предмети. Два от тези предмети са загубени. Без тях няма как да успеем!

Архиепископ Геофрей почувства как студени капки пот избиват по гърба му. Напоследък епископите бяха станали по-любопитни. А в никакъв случай не трябваше да разбират. Истинската съдба на Втора експедиция не беше ясна на мнозина от тях…

— Ваше Преосвещенство — отговори остро архиепископът, — вие очевидно нямате достатъчно вяра, за да се доверите на картата, нали? Щом градът е нарисуван там, значи той съществува. Ключът няма къде да е другаде, освен в местната катедрала. И още нещо — вие май наистина сте маловерник, щом ми задавате такива глупави въпроси. Нали Ключът на мъдростта е носител на мъдрост? Получим ли го, ще имаме достатъчно мъдрост да открием и другите два предмета.

Джоузеф се почувства неловко, тъй като разговорът поде в неприятна нему посока.

— Някакви други възражения? — попита Геофрей с тон, който всъщност показваше, че не иска никакви възражения. И добре че нямаше, защото архиепископът можеше да изгуби търпението си. — Добре. Очаквам от Вас най-достойните кандидати. Препоръчвам ви да избирате сред Селекторите и Отделът за борба с Пустошта. До десет дни искам списък с имената. Подготовка — до лятото най-късно. Достатъчно ясен ли съм?