Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (18)

За архиепископ Геофрей беше интересно да наблюдава безпокойството на Едгар, епископа на Южно Крайгорие. Едгар беше човек със завидна репутация, известен със своя благоприличен вид, смирение и благонравие. Но неловкостта му се беше изписала на лицето в този момент. Все пак Геофрей беше нахълтал в дома му без предупреждение, при това заедно с човек, който в съзнанието на духовниците се счита за враг на Валия.

— Ще ми се да попитам какво прави Негово Високопреосвещенство в моя дом, особено след като дълги месеци наред не получавах отговор на писмените си запитвания. В последно време нямах и покани от Църковния съвет за решаване на управленските въпроси, така че очевидно Южно Крайгорие няма отношение към проблемите на Валия. Явно нямате нужда от нас и поради това дори бих казал, че не съм се обидил заради това, че в Пустошта се отправя нова експедиция без мое знание. Но простете ми за греха на любопитство — бих попитал, нали експедицията щеше да се проведе и с моя отрицателен глас?

Василий се засмя. Архиепископът му стрелна един остър поглед, за да му напомни уговорката, че само той ще говори. И продължи…

— За нас беше важно общността да вземе решението сплотена, и да, Мое Високопреосвещенство сметна, че вашият глас нямаше да бъде решаващ. Но не затова съм дошъл.

— Смея ли да задам въпроса „Защо“? Да не би да е открит начин да се справим с Южната пустош, която, както виждате много добре, навлиза вече и в моя двор?

— Предположението ви, мой верни поданико, може да не се окаже толкова далече от истината, макар Мое Високопреосвещенство да подозира, че намира неприятна закачка в гласа ви. Най-малкото, защото времената са се променили. Открихме неочакван съюзник.

— Виждам това много добре — заговори недоверчиво Едгар, споглеждайки Василий.

— Не това имам предвид — смотолеви набързо архиепископът и изстреля, — Тарзия и Валия са отново обединени.

Епископ Едгар побеля и за малко щеше да изтърве дървената си чаша, която току-що беше поел с късите си ръце и бе насочил към устните си. Но бързо се опомни и каза:

— Обединени, така ли казвате, Ваше Високопреосвещенство? Бихте ли могъл да простите още веднъж любопитството и да ми споделите защо такава важна новина пристига чак сега? И как, хм, така да кажем… се случва още преди изпълнението на Великата заръка и Пророчеството? Нали първо Трите Свещени предмета ще се завърнат, и чак тогава ще имаме претворението на Саркания, сиреч да разбираме обединението както в древни времена на Тарзия, Валия и Сидонея?

— Ваше Преосвещенство знае, че Мое Високопреосвещенство има малко повече информация според Тайната, за която не мога да говоря? — отвърна хладно Геофрей. — Пророчеството не е категорично относно детайлите, в които това ще стане. Но времената наближиха. Третата Експедиция ще успее да си достави Ключа на мъдростта. Сега за вас е важно следното: да направите избор. Дали ще участвате във Великата заръка или не. Ако решите, ще наредя да вземете със себе си двама бележити специалисти от Отдела по борба с Пустошта. След което ще изискам от Ваше Преосвещенство лично да се присъедините към Мен, Скиталеца до Мен и един тарзиец, с които ще се отправим да помогнем на Трета експедиция…

Бръчките на умореното лице на Едгар се сгъстиха.

А след малко изрече:

— Добре, разбирам всичко. Ако трябва, за мен ще е чест да помогна на Ваше Високопреосвещенство. Но как ще настигнем вече напредналата експедиция? — Геофрей си позволи за пръв път една издайническа усмивка, откакто бе влезнал къщата на Едгар.

— Е, тук вече идва намесата на Тарзия.