Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (31)

Два месеца по-късно

Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе.

— И тъй — разказваше Джоузеф, — неясни времена се очертават пред Църквата. Църковното Съвещание реши единодушно да даде на Колин сан на Наместник. Той ще ръководи Валия отсега нататък.

— А останалите? Не възразиха ли Бъкминстър, Бърбанк и Бърдан? — полюбопитства Евелин.

— О, не. Нали се сещаш, когато Колин пое накрая водачеството и реши да обяви край на Експедицията, това изглеждаше разумно дори в техните очи. Техни Преосвещенства са изключително лоялни на Геофрей, но никога не са очаквали, че може да се съюзи с доскорошните врагове на Валия. Това беше твърде много за тях. Да се съюзи с тарзиец и представител на Скитащото свещенство? Абсурдно. Не знаеха как да реагират. И тъй, след като от Трета експедиция изведнъж изчезнаха и Василий и тарзиеца, алборците бяха дълбоко смутени. Предложението им да изчакаме няколко дни за вести от Негово Високопреосвещенство и другите двама съобразно наличните ни запаси беше разумно, но след като дните отминаха, не можеха да предложат нищо друго. Колин обяви Трета Експедиция за неуспешна и… това беше. Алборците мълчат и се примиряват с положението. Но най-ми е тъжно за бедния Едгар. Той е в шок от случилото се. За най-вярващия от всичките бе такъв удар!!! Честен и открит, доверието на Едгар в Негово Високопреосвещенство бе почти безусловно… — поклати глава Джоузеф.

— А какво мисли Колин за всичко това?

— Вероятно е доволен от очертаващото се водителство — изхриптя Джоузеф. — Скоро ще стане архиепископ. Всички смятат, че пророчеството на Геофрей за успех на Трета експедиция не се е сбъднало и това го компрометира. А и всички смятат Негово Високопреосвещенство за загинал. Но не му завиждам на Колин. Не знае какво наистина го чака. Ще трябва да се справи със страховити предизвикателства. Не само Геофрей го няма. Василий — също. Скитащото свещенство обвинява Църквата за това. Слуховете са, че се готви въоръжено нападение.

— И все пак, ако погледнем с оптимизъм, Трета експедиция не завърши с неуспех, тъй че поне за това пророчеството на Геофрей се сбъдна — промърмори Евелин.

— Така е, мило момиче. Благодарение на теб. Но историята не приключва дотук. Все още у нас са само Ключът на мъдростта и Талисманът на спокойствието. Но не сме наясно къде е Кинжалът на силата. Може би е в загубената за нас Сидонея? Не знам. Знам само, че наближава времето, когато Свещените предмети трябва да бъдат изявени на света. Може би най-добре би било още сега да отидем и да ги представим на Църковния съвет. Сега, след като Геофрей не е фактор, нямаме причина да забавяме. От нашето бездействие ще зависи съдбата на Църквата, но от нашето действие — също. Разумът ми казва, че не би било редно да ги задържаме. От друга страна, чувствам, че все още не му е времето. Как бих могъл да преценя?

— Не зная…

— Нито пък аз. Мисля, че трябва да почакаме малко и да се молим на Тристранния да ни води в правилния път. Между другото, как се справя баща ти?

— Тъгува. Никога няма да преодолее болката от загубата на Алан — промълви през сълзи Евелин. — Мисля си, че не те обвинява за смъртта му. Сега отдава всичко мило и драго за мен и Линда, милата ми сестричка. Но май вече не би ме пуснал никъде да отида. И няма да му се сърдя. Толкова много е преживял — първо мама, после единствения си син…

Джоузеф изчака търпеливо, докато Евелин се успокои.

— Имам още един въпрос към теб — поде тя най-накрая. — Тарзиецът каза накрая, че няма никакъв Тристранен Бог. Говореше го толкова уверено. Даже и се усъмних след всичкото това ходене в Пустошта, след всичките молитви. Смутих се как толкова лесно можех да отхвърля собствената си вяра. Нормално ли е?

— Разбира се. И аз щях да се смутя — за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.

— Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме — продължи Джоузеф. — Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват. И ти знаеш много добре какво имам предвид.

Евелин повдигна вежди.

— Любовта, например — отбеляза тържествено Джоузеф. — Обичам те.