Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (13)

Евелин сбърчи нос. Изражението на Матилда и Лили изразяваше същото — погнуса. Никой не ги беше предупредил за обстановката Тирий, а след като си прекарал известно време в Албор, контрастът е смущаващ. Тук не ставаше въпрос само за къщите от кирпич, дърво и камък, които не можеха да се сравнят с богато украсените здания на столицата на Валия. Миризмата на животински изпражнения и пикоч беше направо непоносима, а Евелин с почуда забеляза, че някои от къщите разполагаха с приземен етаж, който служеше за обор.

— В Тирий е доста по-студено, отколкото в Червен край и в Албор, които са доста по-близо до морето. Зимата при нас е прашна, но по-топла. Тук често се случва снегът да скове града в продължение на дълго време. Подобни къщи, в които хората отглеждат животните в приземния си етаж, са предпоставка за нехигиенична обстановка, но животинската тор затопля сградата — обясни епископ Джоузеф.

— Но Джоузеф, защо хората са избрали да построят града на това ужасно място, при това близо до Южната пустош, а не в Северна Валия? — любопитстваше Евелин.

— Никой не знае истинската история, но се говори, че Пясъчния град е започнал да отстъпва на Пустошта още преди безброй години. Казват, че това е станало преди идването на Мрачния пророк, макар че много от Преосвещенствата ще го отрекат. За тях е удобно да обясняват всяко зло с Мрачния пророк, но това, както самата ти ми каза преди време, е глупаво — нали Тристранния Бог е създал Саркания в центъра на Пустошта? Значи Пустошта винаги е съществувала. Нещо се е случило, Пясъчния град е загинал и хората избягали на север. Не забравяй, че когато Тирий е бил построен от тях, все още е имало доста голямо разстояние между него и Южната пустош, но тя е настъпвала неумолимо. Ще забележиш, че сградите в центъра на града се различават от тези тук. Все още сме в покрайнините, а тези сгради са създадени впоследствие, едва след като Тирий е бил основан. Не си мисли, че щях да се съглася да пусна Ванора да живее тук, ако нямаше нормални условия.

Джоузеф се оказа прав. Центърът на Тирий се оказа също така добре поддържан и почистван, както и този на Албор. Определено местният епископат се грижеше за града по същия начин, за да се създава добро впечатление. Но къщите, макар и без приземен обор, се оказаха в тон с по-късната архитектура — едноетажни, много от тях — схлупени. Нямаше ги красивите и извезани арки, които красят Албор. Само две древни каменни колони стояха пред тирийската катедрала — очевидно довлечени до тук с големи усилия при бягството от Пясъчния град. Това беше единствената видима засега връзка на Тирий със славното минало на Валия.

Даже думата „катедрала“ може би беше твърде неуместна за централната църква на града. Макар и просторна, строителите никога не бяха успели да я докарат до съвършенство. Нямаше куполи, а стъклописът беше заменен от дърворезба. Катедралата бе красива, но някак си — първична. Пред катедралата имаше широка площадка, на която се намираше странен уред с отвесен прът. Джоузеф обясни на Евелин, че уредът се нарича „гномон“ и е уникален във Валия. Върши същата работа като часовника на Албор, но при него няма механизъм, а за измерването на времето се разчита на дължината и местоположението на слънчевата сянка. За този гномон имаше сведения, че е построен след напускането на Пясъчния град, тъй като в него е имало часовник и бегълците от града били свикнали с часовото измерване на времето.

Джоузеф сподели още, че Тирий си има и някои други достойнства и уникалности, като например музей с реликви от предишни епохи, но сега нямаше време за излишни разходки. Надяваше се, че ако всичко завършеше добре, щеше да помоли живеещата тук Ванора да покаже на Евелин забележителностите, но не и днес, когато покрай напрегнатата обстановка епископът нямаше да има възможност дори да види сестра си. Трета експедиция за тъсенето на Ключа на мъдростта щеше да отседне в пристройките около катедралата за няколко дни, които трябваше да стигнат за запасяването с провизии.

Първото събрание, насрочено за вечерта преди подготовката, обаче поднесе неочаквана изненада.

Епископ Константин събра всичките участници привечер в големия молитвен салон на катедралата. Без излишни формалности започна да говори:

— Всички знаем защо сме се събрали тук. Имам да ви съобщя две новини относно предстоящата експедиция — една малка и една голяма. Малката е, че според взетото решение на последния Църковен съвет аз ще съм официален водач на Трета експедиция за придобиването на Ключа на мъдростта, тъй че отсега нататък ще се съобразявате основно с мен. А относно голямата…

Неочаквано в салона влязоха неколцина свещеници и църковници от низш сан, които запъхтяно мъкнеха дървен сандък. Оставиха го на пода, след което отвориха капака му…

Евелин се облещи.

Оръжия. Кинжали, къси саби, лъкове, стрели…