Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (25)

— Не мога да гледам! — проплака Едгар. — Затова ли ме извикахте, да наблюдавам клането на нещастни хора, без изобщо да го заслужават?

Участниците в малкия Алтернативен отряд се бяха скрили зад каменен куб, недалече от хангара, в който се бяха настанили, и наблюдаваха. Водачът на Трета експедиция не беше престоял на територията на град Силабор дори и няколко мига, преди да се обърне назад и да хукне. Всички участници в експедиция се разтичаха панически, всеки в различна посока, когато от вътрешността на града изскочиха три гигантски фигури, три пъти по-високи от обикновен човек. Но макар и същински Исполини, фигурите бяха изключително пъргави. Изглеждаха подобни на хора, но вместо от плът, като че ли бяха изваяни от метал. Това беше едната разлика. А другата бе, че на мястото на това, което трябваше да бъде дясна ръка, излизаше дълго и изкривено острие, извито като селскостопанска коса. Едгар гледаше безпомощно как единият Исполин разсече Константин на две през кръста. Горната половина дълго се гърчеше в пясъка, разтърсвана от конвулсии.

— Достатъчно! — отново изплака той. — Отивам да им помогна! Моят призив е да помагам на тези в беда.

— Млъквай! — скастри го със суровия си глас Загзъг. — Това е част от плана. Те вече изпълниха своята роля. Исполините сега ще ги преследват надалече в пустинята и скоро ще се отвори нашата възможност да влезем в града.

— Това ли ви е била целта, безбожни глупаци такива? — пискаше южнокрайгорецът. — Да извоюваме победа за сметка на осемнадесет души! Не, няма да го допусна…

Но едва довършил тези думи, се случи неочакваното…

Нещо изтрещя зад гърба на наблюдателите. Василий със светкавична скорост извади лъка си и отскочи настрани. Ралф и Фил извадиха кинжалите си. Едгар продължаваше да гледа недоумяващо, а Загзъг единствен не беше насочил взора си към мястото на експлозията. И изведнъж осъзна. Исполините бяха спрели набега си към Експедицията и вече се бяха насочили към тях!

— Гадост!!! — изграчи той. — Нямаме шанс да се върнем назад, дори и да се скрием обратно в хангара… НАПРЕД, глупаци такива! Планът ни се провали. Сега ни остава една възможност — да се обединим с Експедицията и да отблъснем Исполините.

След тези думи животинското изражение на Загзъг стана още по-диво и той изпищя пронизително. Това прикова всички на едно място — бягащите участници на Експедицията, малкия Отряд, дори и Исполините направиха кратка пауза и се огледаха.

Василий пръв се съвзе. Затича се напред и почна да изстрелва стрела сред стрела към гигантите, но безуспешно. Сега вече всички погледи на Исполините се бяха съсредоточили върху него, което даде възможност на някои от членовете на Експедицията да извадят собствените си лъкове. Порой от стрели вече заливаше всеки един от тримата Исполини. Това не беше в състояние да пробие дебелите им тела, но поне спряха за малко. Достатъчно, за да се даде време на Алтернативния отряд и Експедицията да се приближат едни към други и да се слеят.

Тарзиецът бързо се опита да поеме лидерството и закрещя заповеди.

— Всички стрелци напред!!! Останалите отстъпвайте назад! Стрелите ни са безполезни пред тези врагове. Но можем да ги объркаме и забавим.

Макар и да не го познаваха участниците в Трета Експедиция, всички подсъзнателно прецениха, че нареждането му е мъдро. Стрелците образуваха полукръг, който осигуряваше някаква защита. Всички те бяха съсредоточени. А Василий беше като хала — като че ли в този момент блясъкът на пясъците изобщо не му влияеше, нито фактът, че беше едноок му пречеше да изстрелва стрела сред стрела и всяка от тях попадаше върху врага. Една стрела попадна точно в окото на един от Исполините. Звярът изрева и се хвана за раната.

— Това е единственият ни шанс! — отново изкрещя Загзът. — Стреляйте в очите! Няма да ги убие, но ще ги обезвреди ефективно за известно време.

Порой от стрели отново излетя. И този път всички бяха насочени към главите на чудовищата. В рамките на минути Исполините бяха ослепени и оставени да се лутат в Пустошта. А това даде възможност на Отряда и Експедицията да отстъпят и да се опознаят…