Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (8)

— Еви, къде го намери? Как, кажи ми, искам всичко да знам?

Евелин беше убедена, че ако има човек, на когото можеше да се довери за всичко, това бе Ванора. За разлика от други нейни приятелки, които използваха всяка възможност да одумат всеки срещнат, Ванора винаги беше като гроб, когато ставаше въпрос за чужди тайни. А и бяха на едно мнение за Църковната власт. Затова разказа всичко, което й се беше случило.

— Какво ще правиш? — попита Ванора, макар че знаеше отговора добре: Евелин нямаше никаква идея. Затова след като помисли малко, отсече:

— Твърде сериозно е това нещо. Трябва да бъде съобщено — незабавно.

— Да съобщя? Ти чуваш ли се? И как предлагаш да стане? Да бях отишла в Алборската катедрала и да кажа — Евелин изкриви устните си като малко момиченце и преиначи гласа си подигравателно — Ваше Високопреосвещенство Геофрей, намерих Свещен предмет, моля да извините моето недостойнство и моя кокоши акъл, че се осмелявам да го омърсявам, като го пипам…

— Еви, прекаляваш. Знам, че архиепископът е меко казано, особен, но въпреки това… Еви, та той е наместник на Тристранния в цяла Саркания, все пак! И е пазител на Тайната!

Откакто Евелин се беше върнала в Червен край, беше се срещала с Ванора два пъти, преди да се осмели да я покани до рекичката и да й покаже диска. Старателно се беше опитала да я подготви за изненадата, но можеш ли да подготвиш човек за такова нещо? При всичко това, Ванора се държеше неадекватно. Поне от нея се надяваше да прояви малко разум, а не фанатизъм. Още повече, в Червен край повечето минаваха за зевзеци, свободомислещи и в никакъв случай фанатици — включително и техният епископ. Може би заради това малцината по-консервативни червенокрайци си намираха повод да пътуват до Албор, специално за неделните служби, които в повечето случаи се водеха лично от Геофрей.

Поведението на Ванора изнервяше Евелин, тъй като не спираше да дава напътствия, които не й подхождаха на характера.

— Ако това е Свещен предмет, а ти по някакъв начин попречиш на неговото връщане в Църквата, значи пречиш на Великата заръка. И моля те, не ме прекъсвай, знам, че тук в този край мислим различно по въпросите, но никой от нас не иска да се нареди сред недостойните, нали?

— Ванора, глупачка такава! — Евелин побесня. — Никой не говори за това. Говоря за това, че… ох, и аз не знам как да ти го обясня. Нима като гледаш очите му, виждаш наистина Тристранния, както и неговата любов към нас? Не, кажи честно!

— Дали ще стана недостойна, ако го кажа? Не, не я виждам. Но виж, има и още нещо. Цитирам ти Правилото: „Всеки, който бъде Благословен от Тристранния Бог да намери Свещен предмет или техен несъвършен образ в Саркания, трябва да ги предаде незабавно на Църковните власти“. Тук никъде не се казва, че задължително да е на архиепископа. Предлагам ти да го дадеш на брат ми Джоузеф. Той е достатъчно мъдър и ще постъпи най-добре.

— Добре, но…

— Никакво „но“! Ще се видиш и ти лично с него.