Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (10)

Евелин беше цялата слух. Попиваше внимателно всяка дума. Ванора стоеше отстрани и също слушаше с голям интерес. Епископ Джоузеф сниши гласа си за всеки случай, да не би някой случаен минувач да го чуе.

— Имаме проблеми с Пустошта, която непрекъснато настъпва от южната граница. Независимо от големите усилия на Селекторите, които правят всичко възможно, за да създадат уникални сортове растения за полупустинните райони, независимо от усилията на хора като брат ти, които издигат диги и измислят нови стратегии за спирането на пясъците, нещата се влошават. Допреди десет години Пустошта настъпваше към Валия с двайсет-трийсет метра на година. Преди пет години я удържахме с половин километър годишно, а през последните две години пясъците навлязоха с по няколко километра на север. Благородни почви стават полупустини, а полупустините вече са Пустош. Южно Крайгорие, на около 30 километра западно от Непристъпната гора, вече е практически в полупустинята. Хората още се надяват, че гората ще спре процеса, но е съмнително. Дърветата също умират. Изсъхват. Остават голите вейки. Да, склонен съм да се съглася, че при такава ситуация се налагат рисковани ходове и в съзнанието си Негово Високопреосвещенство е стигнал до извода, че наистина да е по-важно да се провеждат експедиции, които да търсят Пясъчния град.

— Да, но ако логиката диктува, че всичко това е правилно, защо казахте преди малко, че се е отклонил от правия път? — изтърси Евелин.

— Негово Високопреосвещенство избърза дотам, че се осмели да пророкува успех на третата експедиция. Това граничи почти с безумие, защото ако експедицията се провали, ще доведе до съмнения, че той наистина е верен на ученията на Тристранния Бог. Рядко архиепископ се осмелява на такава дързостна стъпка. Но да си дойдем на думата. Защо казах, че смятам, че Негово Високопреосвещенство се е отклонил от правия път? Може би той е уверен в правотата си, аз не познавам неговото сърце. А и не е моя работа. Наш дълг е да му се подчиняваме, стига това да не противоречи на Правилата и заръките на Светлия пророк. Книгата на Светлия пророк обаче е категорична, че преди всичко, преди дори Визията за бъдещето, на първо място идва любовта и себеотдайността към хората. Любовта е заложена дори в каноните, предшестващи раждането на Светлия пророк. Ето тук смятам, че Негово Високопреосвещенство бърка. Не можеш да вложиш всички усилия за изпълнението на Великата заръка и Пророчеството, а да зарежеш Валия и да не се грижиш за най-нуждаещите се — в случая, тези около границата. Има само едно обяснение за поведението на Негово Високопреосвещенство. И то е, че вероятно е попаднал в клопката на гордостта.

Джоузеф млъкна. В двора епископа се възцари тишина, която беше прекъсвана само от посръбванията на чай и от време на време проджафкването на съседни кучета. Най-накрая Евелин наруши мълчанието.

— Епископе, тоест Ваше Преосвещенство, има два въпроса, които ме измъчват. Ако позволите?

— Разбира се, мило момиче. Какво искаш да знаеш още?

— Две неща. Този… Мрачен пророк. Толкова често го споменаваме за злините, сполетяли Валия. Все пак никой не го е виждал. Откъде да сме сигурни, че всички злини се дължат на Него — например, винаги е имало Пустош, а ние се борим с нея. Нали той само прекъснал връзките между страните? И дори… откъде да сме сигурни, че той изобщо съществува, или най-малкото не е изчезнал? Толкова столетия са минали…

— Трудно се дава такъв отговор. Понякога просто се изисква вяра, за да приемеш такива неща. Все пак ние вярваме и в Тристранния, но никой не го е виждал, нали? Всички ние виждаме делата на Светлия пророк, новите машини, че те не приличат на старите селскостопански машини. Това съвпада с ученията на Църквата. За мен е просто въпрос на вяра, че ако е имал Светъл пророк, то е логично да има и Мрачен пророк. Надявам се да ти е достатъчно засега. А какво е другото нещо?

— Ами… ако Тристранния ни учи да обичаме другите, защо изобщо има злини? Защо е трябвало да идва Мрачен пророк? Толкова ли слаб е бил, че не го възпрял? Защо изобщо трябва да се усъвършенстваме, а не дойде още сега да ни избави от всички страдания?

Епископ Джоузеф въздъхна. Отдръпна се за малко от масата, след което се приведе на стола и подпря главата на ръката си. Дълго мисли, преди да отговори.

— Ти си доста по-мъдра от много други хора, които просто приемат света за даденост и злото за естествен спътник на нашето общество. И все пак не съм убеден, че мога да ти отговоря напълно изчерпателно и удовлетворително. Не вярвам дори и Негово Високопреосвещенство да може. Да, злото съществува. Да, дошло е неочаквано — с тези думи Джоузеф се обърна и към Ванора и заговори и на двете, — но ние знаем толкова много за света само поради това, че има зло. Вземете, например, вашите мечти за бъдещ съпруг, който ще се грижи за вас и винаги ще ви пази. Във вашите въжделения той е героят. Но щеше ли да има герои, ако светът беше идеален? Не. Всичко, което ценим — герои, подвизи, борбата срещу Пустошта ако щете — това са по-висши ценности, които би било невъзможно да осмислим без да има зло. Може би Тристранния ни учи именно на нещо по-велико? Не знам. Но така предполагам.

Евелин се умълча. В рамките на кратко време бе получила повече знание, отколкото бе придобила от слушане на редовните служби през последните няколко години. Беше благодарна на епископа и щеше да промърмори няколко изречения за довиждане, когато той каза:

— Еви, ти наистина си рядко срещан човек, макар че може би ти липсва самочувствие. Предизвиквам те да се замислиш. Нищо не е случайно на този свят. Дори и досега да си подхождала небрежно към работата си — момичето се изчерви, очевидно Джоузеф наистина предузнаваше всичко за нея — ти нямаше да откриеш Талисмана на спокойствието, ако не се занимаваше с това, с което сега се занимаваш. Мисля, че си готова да поемеш по-големи отговорности. Негово Високопреосвещенство е задължил всеки един от епископите да подбере по трима души от всяко населено място, които да участват в Трета експедиция. Искам да ти предложа да бъдеш един от тези хора.

— Аз?! — възкликна удивена Еви.

— Да, точно ти. Въпреки че би получила по право възможност да участваш в експедицията като откривател на Талисмана на спокойствието, аз не те избирам заради това. Еви, ти си уникално съчетание на две основни и на пръв поглед противоречиви човешки черти — вярата и съмнението. Ти вярваш в Тристранния и това е хубаво, защото без вяра всеки от нас би повехнал от бремето на безсмислието. Но общество, което се движи напред само от вяра, бързо примесва към добрите традиции някои лоши суеверия и с годините се научава да брани ревностно както традициите, така и суеверията. А съмнението, ах, съмнението, това е най-ефикасният лек срещу суеверията. И същевременно е като двуостър нож и само можеш да се порежеш. Ако се съмняваш в собствените си способности, това може да е причината да не си получила желаната работа. Усъмниш ли се в това, в което другите вярват, ще те нарочат за узурпатор и рушител на реда. Но ако вярваш, че Бог е този, който ти показва правилния път, а другите са грешни — опитай да промениш нещата. Ще си създадеш врагове, но може и да успееш.

— Ако реша, сиреч, ако приема да дойда, какво ще се очаква от мен?

— Ти няма да дойдеш сама. Освен теб, ще дойде и брат ти. Ще го препоръчам като човек, който дълги години се бори с Пустошта и е с голям опит. Аз също ще участвам в експедицията и лично ще отговарям за теб и задачите, които ще ти бъдат поставяни. Първата ти задача ще започне още когато тръгваме от Албор. Тогава наблюдавай. Просто наблюдавай хода на събитията и особено действията на тримата алборски представители. Те са фанатично предани на Негово Високопреосвещенство. Отваряй си очите на четири.