Светослав Александров
Сред пясъците на Саркания (6)

Широкият молитвен салон на катедралата вече се пълнеше с хора. Както църковният етикет повеляваше, никой не говореше на висок глас. Чуваше се само тихо шумолене и шляпането на обувки върху облицования с плочки под. Като всяко момиче, което е свикнало да живее в малко населено място, Евелин не изпадаше във възторг от пълчищата. Затова, докато изчакваше началото на службата, погледът й непрекъснато се рееше нагоре. Както всички останали, вярваше, че катедралата е построена от самия Тристранен Бог, защото смяташе, че нито един човек не може да сътвори такова великанско помещение. Огромният купол се намираше на невъобразимо разстояние над хората. Стъклописът оцветяваше навлизащите отвън слънчеви лъчи в мистичен оттенък, а надвисналите над главите на хората гигантски статуи на някогашни мъдреци, вероятно Сидонейски Исполини, изглеждаха покровителствено. Сякаш цялата обстановка нашепваше: „Бог се грижи за нас“.

„Твърде жалко, че архиепископът ще влезе след малко и ще развали всичко“, помисли си Евелин. Никога не го бе признавала открито, но тя не харесваше Геофрей. Вярата трябваше да олицетворява нещо добро, а нещо в лицето на архиепископа навяваше пошли мисли. Девойката не можеше да определи какво точно не бе наред, но беше сигурна, че нещо наистина не е наред.

Геофрей вече влизаше и заемаше своето място на трона, изваян от мраморизиран бял варовик и украсен със злато. Проповедта скоро щеше да започне…

Преданията, които представляваха и официална история на Валия, бяха добре известни на всеки човек. Записани подробно в Книгата на Светлия Пророк, те разкриваха всичко за миналото на света и чертаеха път за неговото бъдеще.

Преди безброй отдавна потънали в забвение поколения, Тристранния Бог закопнял да създаде свят, който да обича, със създания, за които да се грижи. Така сътворил света Саркания по свой образ и подобие, съответстващ на трите му най-велики след любовта качества: Мъдрост, Сила и Спокойствие. В центъра на Великата пустош той сътворил водата и изваял Тристранното море, чиито три големи залива отделяли три страни. На североизток могъщият Бог създал страната Сидонея. Тя била преобраз на Неговата Мъдрост. Обитавана от Исполините, които живеели много по-дълго от останалите същества, Сидонея създавала произведения на културата и изкуството и мощни машини, които можели да летят по въздух, да плуват по море, да обработват земята. Повечето от тези машини отдавна са изчезнали.

На северозапад Бог създал Тарзия, в която най-добре се въплътила Неговата Сила. Тарзийците отглеждали животни, които служели за храна на цяла Саркания. Някои животни били затворени в тесни пространства и давали мляко, вълна и други продукти, докато други бродили на свобода из широките равнини. Младите тарзийци тренирали усилено, за да ги ловуват. Преданията в Книгата разказват, че тарзийците били толкова силни, че успявали да повалят много по-големи от тях твари с голи ръце. Но иначе, макар и физически по-силни от човеците на Валия, тарзийците били добронамерени и винаги били в готовност да споделят своето гостоприемство с тях.

Най-южната страна била Валия, страната на човеците, в нея Тристранния Бог най-добре вложил своя Мир и Спокойствие. В миналото валийците били щастлив народ, който се е занимавал със земеделие. Човек никога не вдигал ръка не просто срещу друг човек, но и срещу животно. Хората се отвращавали от всяка проява на насилие. Тъй като самата Валия и човешката раса са били символ на Мира, цялото управление на Саркания се е координирало оттам. Съвещанията между трите раси — на тарзийците, на Исполините и на човеците били провеждани първоначално или в отдавна загубения Пясъчен град, погълнат преди безброй години от Южната пустош, или в Албор. До идването на Мрачния пророк не е имало никакви войни… Едва тогава някои хора се научили да боравят добре с оръжия, а днес ролята на валийското въоръжение се поема от най-добрите представители на Отряда по борба с Пустошта. Иначе и днес повечето от хората са миролюбиви, макар и светът да се е променил.

Поколение след поколение минавали без никакви конфликти. Всички раси живели в хармония, съобразно промисъла на Тристранния Бог, който с любов копнеел за щастието на всички разумни същества. Тарзия и Сидонея търгували безпрепятствено. Някога над северния залив на Тристранното море се е разпростирала митичната Северна равнина със своите тучни и красиви ливади. През нея минавали много пътища и тарзийците и сидонейците често пътували от едната до другата страна. Иначе, тарзийците пътували до Валия по-рядко. Обикновено единствените тарзийци, които достигали Валия, били тези, които се качвали на Сидонейските кораби. Това е бил и основният начин за връзка между Валия и останалия свят. В района на Северния Нос на страната все още можеха да се видят останките от пристанище „Премъдрост“.

Но една съдбовна нощ жителите на Валия чули пронизително свистене. Много хора изскочили от домовете си и съзряли огромно огнено кълбо, което разсякло нощното небе. Това е бил моментът на пристигането на Небесната кула заедно с Мрачния пророк. Последните Сидонейски посланици които дошли, разказали, че кулата е паднала в близост до техните граници, в Северната равнина. Но с падането над равнината се спуснал страшен мрак, който я сковал и тогава мястото било наречено Северните ледове. Тогава Тарзия била откъсната от света и никой не чул дълго време вест от нея. За сметка на това от Кулата започнали да излизат пълчища неизвестни същества, които нападнали западните граници на Сидонея. За пръв път се споменало името на Мрачния пророк, който искал да наложи своята власт навсякъде. Страховитите му вестоносци прогнозирали за идващия край на познатия свят. Настъпило това, което Валия нарича Страшните времена. С напредването на войната между Сидонея и чуждите нашественици корабите идвали все по-рядко, после съвсем престанали да идват. Валия останала без никакви вести от останалите две страни на Саркания. Църковното настоятелство на страната се опитало да прати посланици на Запад, към Тарзия, през Червените земи, или да търсят път на Изток, около Непристъпните гори, за да стигнат до Сидонея.

Никой с точност не знае каква е била съдбата на тези опити, известно е само, че са завършили с провал. Изолирана от света, без подкрепата на останалите страни, Валия започнала да запада. Избухнали болести и глад. Мнозина измрели. Сивите пясъци на пустошта, които до този момент били приемани просто като естествената граница на Южна Валия, започнали да настъпват агресивно и да заемат мястото на плодородните земи. Никой не може да каже със сигурност колко време продължили Страшните времена. Накрая обаче се родил човек, който останал в историята като Светлия пророк. За пръв път научил хората да създават машини, макар че те никога не станали толкова съвършени, колкото Сидонейските. Познавал всяка една билка и научил неколцина души на Лечителството, които били изпратени да практикуват занаята си в различните региони на Валия. Така смъртните случаи от пагубните болести постепенно секнали. Създал престижната група на Селекторите, които търсели създаването на такива растителни видове, които растат на суха почва, и така ограничили настъпването на Южната пустош. Не на последно място — Светлия пророк пътувал надалече, събирал сведения, проучвал исторически източници, и накрая описал историята на Саркания в своята Книга. Така свършили Страшните времена, но започнали Трудните времена — Валия била спасена, но вече трябвало да се справя сама с всичко отсега нататък.

Освен познания за миналото и практическа помощ за хората, още две неща е дал Светлия пророк. Първото е известно на цяла Валия: Визията за бъдещето. Тристранния Бог наистина притежава цялото всемогъщество да сложи край на тиранията на Мрачния пророк и е можел да го направи в момента на неговото пристигане, но Трудните времена били допуснати от Него, за да могат жителите на Валия да се усъвършенстват и да станат самостоятелни. Преди това ще дойдат много изпитания, неочаквани врагове ще се появят, но и неочаквано спасение ще донесе пълна победа над мрака. Победата ще настъпи, когато в Катедралата на Албор бъдат намерени и събрани на едно място отдавна изгубените Свещени предмети, раздадени в началото на Сътворението на трите държави — Кинжала на силата, Ключа на мъдростта и Талисмана на спокойствието. Тогава самият Тристранен Бог ще слезе от Небето, ще изтреби враговете на Мрачния пророк, ще съживи тези, които са се усъвършенствали достатъчно, и ще претвори света в един нов и съвършен свят, в който съживените ще живеят щастливо, ден и нощ, за вечни векове. Това беше Пророчеството, а стремежът на Църквата да си възвърне предметите беше известно като Великата заръка.

Второто нещо, което е дал Светлия пророк, е Великата тайна. Но тя е известна само на архиепископа и се предава на всеки следващ такъв. За нея обикновените жители на Валия правеха само догадки. Знаеше се само, че трябва да остане скрита от хората до изпълнението на Пророчеството. Мнозина вярваха, че Тристранния Бог е предвидил такива велики промисли и чудеса за всеки един, който ще бъде съживен отново, че те не биха могли да бъдат схванати от човешкия ум преди претворяването.